Тази седмица на Спасовден варненка роди четири здрави бебета и изненада лекарите. На евроизборите, напротив, Варна този път повтори националния вот без изненади и сигнали за бъдещето. Вотът беше новината на седмицата. Ако си направим изводи –

ще е новина и на годината.

На 24 май във Варна имаше морска манифестация – една нова за календара ветроходна регата започна с Парад на буквите и накара много варненци да се обърнат с лице към морето. Имаше и минискандал – дългите сградни спорове между „Захари Стоянов“ и математиците завършиха с това, че децата не отидоха на манифестация. За което /а и за други неща/ сега директорката пише обяснения. В деня на българските букви скандал имаше и в София - Ивайло Христов отказа да си вземе спечеления "Аскеер", защото не харесва как

културата е сбутана в задния двор.

Странно защо, на жеста му ръкопляска и усмихнатият министър на културата, а обяснения за мястото на културата никой не пише. Може би защото заедно с министъра ръкопляскаше и цялата гилдия. В същата позиция, само че без аплодисментите, тази седмица се озова и млад пловдивски учител, който излезе на едноличен протест срещу превръщането на младите преподаватели в сезонни работници. Недко Иванов освети практиката да се наемат младите учители на временни договори. Което пести от делегираните бюджети на училищата, а и добре отговаря на въпроса защо все повече от възпитаниците им

могат да са само сезонни работници.

Във Варна опитите за разчистване на всякаквите уж сезонни, подвижни и други уж временни обекти беше подновено тази седмица с искането на ресорните общински съветници. Лошото е, че докато от едната страна се разчиства, от другата никнат нови – като заведението на плажа под стълбите на Галата, за което от местната дирекция за околна среда заявиха, че няма никакви документи. Започнаха и нови трайни строежи, като най-чакано е довършването на тротоарите по „Владислав Варненчик”, за които така и не останаха време и пари при предния предизборен щурм. А след рекордните дъждове тия дни все по-сериозна става нуждата от спешни почиствания, ремонти и подобрения на канализацията,

преди трайно да сме станали малката Венеция,

но без туристическия й чар. За туристите тази седмица се отвори още една врата – на летището пуснаха редовна линия между Варна и Истанбул. Както и новината, че пак ще има промени в цените за паркинга, след като вече удвоиха таксите за влизане на автобусите на туроператорите. Ръководството на летището няма намерение да премахне безплатните 15 минути, в тях обаче изпращачите с коли трудно се вместват, дори когато не са сантиментални. За новата линия и най-вече за срещата за морския туризъм във Варна пристигна и Талеб Рифаи. Професорът е генерален секретар на Световната организация по туризъм към ООН и доколкото медиите успяха да го видят и чуят – комплиментите му към България не бяха само от куртоазия. Не беше тихо и при лекарите. Във варненския спешен кабинет

27-годишен пациент нацели с юмрук

в лицето 29-годишния лекар, който трябвало да му зашие ръката. Лекарят е известен - Преслав Пенев; стипендиант на Българския лекарски съюз по програмата за задържане на млади кадри в здравеопазването; вече не толкова убеден подръжник на каузата да остане в България. Колкото до нападателя – той е посегнал пред свидетели и видеокамера /а майка му ходила да заплашва, че уронват доброто име на детето/, но въпреки това дни след инцидента за прокуратурата си оставаше „неизвестен извършител”. Хроничните проблеми на спешната и неотложна помощ избухната много по-страшно в София,

след поредната смърт на чакащ линейка.

Във Варна, например, трябва да има 10 линейки на разположение, но поради вечния дефицит на кадри работят не повече от 7. В София съотношението е още по-лошо. Затова почина млада жена, а лекарите, след като бяха обвинени във всички смъртни грехове, написаха обща молба за напускане. Министърката пък се зарадва, че ще може „да се възползва” и да смени софийския шеф на спешната помощ. Така едни лекари, които не са се възползвали от летищните терминали, ще бъдат използвани за излизане от поредния скандал, започнал със смъртта на човек. Или по-скоро завършил със смърт като резултат от многоцветно-политически министерски опити да решават проблемите със

замитане под килима, уволнения и обещания.

Което ние трябва най-сетне да разчетем правилно и да се възползваме, като изберем някой по-разумно управляващ парите ни за здраве. Ако съдим по избора миналата неделя – денят е далеч. В пролога – в деня за размисъл, /24 май освен всичко друго/ мнозина българи, в нарушение на закона и на добрия вкус, получиха поздравления през мобилната мрежа от Barekov. На шльокавица. Излезлите да гласуват на 25-ти бяха около 2 милиона – на някои им харесаха кебапчетата; други се усетиха уважени от картата на застъпник; едни - още вярващи в Дядо Коледа; други - вече граждани, които просто бутат камъка в очакване, че кибиците най-сетне ще дойдат да ударят по едно рамо, вместо да залагат кога пак ще се изтъркаля надолу. И ако ниската избирателна активност не беше особена изненада, то 30-те хиляди наблюдатели, доста от които

не успяваха да се сетят чии интереси пазят,

бяха истинският куриоз на българския евровот. Броят им, често по-голям от броя на членовете в една секция, както и правото им да получат пълен препис от изборните книжа с мокър печат и подписи, стана една от причините работещите в секциите да изригнат срещу новия Изборен кодекс. И вероятно ще станат причина на следващите избори масово да се радваме на работата на хора, които имат колебания как е по-правилно да изпишат 373 -  "тридеседседемдесед и три" или "тридеседседемдесе и три". А изборите

ще протичат в още по-спокойна „атмосвера”.

И ако членовете на секционни комисии припадаха по опашките и масово /а и доста аргументирано/ се оплакваха от Мая Манолова и изборното й отроче, то можем само да гадаем какво са й мислели партийните й другари, след като стана ясно, че има 34 хиляди невалидни бюлетини заради преференцията – зле оформена, лошо обяснена и неправилно използвана, в резултат на което от първото си място в листата се оказа изместен самият Станишев. Омагьосаното кръгче се оказа добър капан за невежите и добра въпросителна за бъдещето на мажоритарния вот. Иначе въпросите и след тези избори си остават същите - докога Дядо Коледа ще е идеалът за политик; имаме ли вече финансова институция с две политически листи; знаем ли какво да искаме от депутатите си, за да не ни обещават световния мир;

мисли ли някой дългосрочно...

Казусът „Бобов дол” показа най-добре и как расте циреят на предизборния натиск и междувотовия мрак. Всички бяха изненадани от схемата на Ковачки да плаща от време на време и отчасти с купони, като ги валидира така, че да важат само в неговите магазини, а магазините зарежда само ако хареса изборния резултат. „Всички до един сме виновни, живеещите в България, които позволяваме да има тези безобразия", каза омбудсманът Константин Пенчев, като се самосезира и поиска още информация за други такива работодатели.

За сигнали не се чу,

обаче в деня, в който Инспекцията по труда влезе в „Бобов дол”, надзорниците на Националния осигурителен институт разрешиха на Ковачки да разсрочи задълженията си от 41 милиона лева за осигурителни вноски на работници. Така доволните се разплатиха с шефа, а работниците останаха да размишляват с купоните в ръце. Някои твърдят, че миньорите сами си били виновни. И кому да се оплачат? Може би на дъщерята на политоложката Мария Пиргова, която квалифицира крепостното начало в отношението към миньорите като „нормално”, защото те не били „интелигенция”? След края на изборния ден особени изненади нямаше – социолозите /с две изключения/ не познаха, но не се чувстваха виновни за това; почти всички бяха победители; особено впечатляваща беше скоростта, с която Борисов си върна ролята на властелина,

който си иска предсрочните избори и кафеварката.

Няколко дни по-късно ГЕРБ ухажва ББЦ, ББЦ връща жеста /очевидно Бареков е забравил, че обеща да вкара Борисов в затвора още по-бързо, отколкото забрави, че преди това тичаше да му носи цветя/. И двете партии поотделно пък се обръщат към БСП, като искат промени в ръководството срещу общи действия, а от БСП само втвърдиха тона против промените – и в партията, и в кабинета. ДПС – повторили резултатите си от предишните евровотове, тихо чакат

кога ще им дойде редът при изборите вътре

в страната. Новият политик, мелодраматично тръгнал сутринта „на заколение”, вечерта обяви, че у него е  „ключът за разрешаването на националните проблеми”. Очевидно го е глътнал и докато чакаме да излезе, той междувременно определи предсрочните избори да са на 26 октомври, защото на Димитровден се наемали аргатите. И ако икономическите идеи на неговите чорбаджии са колкото общата култура на фигуранта им, фалитът ни е сигурен още за Коледа. От изборната нощ можем да направим още един извод – стане ли Бареков премиер, нищо добро не чака

рок, метъл и друга упадъчна музика –

заради лошия късмет концертът на ARCH ENEMY да е точно в изборната нощ и точно до НДК. Срещата на феновете с добре охранявания политик завърши с логично освиркване и не толкова логично изригване на зле прикрит страх, че политикът едва се е спасил от „глутница наркомани”. За негова изненада „наркоманите” се оказаха не само грамотни, но и интелигентни, и доста аргументирано му обясниха, че е отнесъл освиркването не защото са били друсани, а тъкмо защото не са. И ако това беше по-скоро развеселяващо, то изявлението на Бареков, че вече разговаря с ЕНП да стане ценна тяхна придобивка, предизвика бързо европейско

подкастряне на носа на Пинокио

от най-високо място. Но ако Бареков тепърва ще радва брюкселските си колеги, то Пеевски остана без билет до Белгия. Още в нощта на изборите изданието Slate написа „Той идва в Брюксел” - Делян Пеевски, "кръстник" на българския парламент” и „символ на политическата каста”. В АЛДЕ обаче явно са взели мерки да не ги свързват точно с него. И Станишев твърди, че не иска да ходи в Брюксел, но засега е в списъка. Между другото, подобни шмекерии - водя листата, но няма да ставам депутат или аз съм кандидат от две листи, все от едната ще вляза, е

време да бъдат обявени за незаконни,

след като отдавна е ясно, че са неморални. Разбира се, големият виц на изборите е 15/15. Поради струпването на ред особености и обстоятелства номер 15 в листата Момчил Неков внезапно измести шефа на европейските социалисти Станишев и получи възможност да изпълни предизборната си мечта да построи паметник на хан Тервел в Брюксел /което ще е от гояма полза на избирателите му/. Новата звезда явно вече си вярва твърде много, след като обяви „В Брюксел ме прати моят хъс, а не грешка”, така че вероятно тепърва ще ни радва с изпълнения в стил „новият политик”. Колкото до хъса – статистиката го опровергава, защото при всички партии до седемнадесетата има

голям брой преференции, съвпадащи с партийния номер.

Само в Реформаторския блок /с най-голям процент преференциално гласуване/ изборът е очевидно съзнателен, макар водачката на листата Меглена Кунева да се опита да обясни вота с неразбиране от страна на гласувалите. Упражненото съзнателно право на избор обаче може да причини финансови проблеми на коалицията, доколкото обидената водачка е единствената от партия с държавна субсидия. Разбира се, имаше и добри поличби на изборите - коалиция "Националистически партии на България" има най-ниският партиен резултат, а екзотиката Евгения Банева остана последна сред независимите кандидати. Раздвижване имаше тази седмица и на съдебния фронт –

в мача „Съдът срещу Цветанов”

беше отбелязан първи гол – 4 години на първа инстанция по второто дело за СРС-резолюциите с удивителни /а Борисов услужливо забрави да напомни, че за осъдените на първа инстанция най-доброто място е арестът/. А шопската салата победи в класацията на Европейския парламент за национални ястия. Какъв обаче ще е „Вкусът на Европа” у нас в следващите години след избора, който направихме?