Крясъци и силна музика съпровождат клатушкането на момичета в кичести вечерни рокли, а родителите им затъват в дългове

Автомобилни клаксони и жизнерадостни крясъци на костюмирани момчета отекват в центъра на София, докато момичета в кичести вечерни рокли се клатушкат несигурно на високите си токчета и танцуват под звуците на силна музика. В края на май хиляди ученици, които завършват гимназия, на възраст между 18 и 19 години, празнуват екстравагантните си балове – панаир на суетата в най-бедната страна членка на ЕС, гласи репортажът на Франс Прес. Средната заплата в България е около 400 евро, а заради високата безработица много семейства едва свързват двата края. Но дори и най-бедните успяват да заделят сума, често равняваща се на две или три запли, за тази скъпа традиция, се казва в репортажа, цитиран от БГНЕС. Родителите често влизат в дългове, за да са сигурни, че децата им ще се насладят на своята „голяма вечер”, както и традиционния, подобен на сватба прием за роднините, който върви с нея.

"Това е ужасно прекалено, но всеки го прави", казва студентката Стефка Дренова, която е с великолепна прическа и с рокля без презрамки, явно предназначена само за една вечер. "Не бих имала нищо против да съм с тениска, но това би имало смисъл, само ако всички го направят", сподели Христина, облечена в сребристо-синьо елече, което блестеше на вечерното слънце.

Подготовката за абитуриентския бал започва още в началото на учебната година."Ресторантът се запазва още през октомври, облеклото преобладава в разговорите и колкото повече наближава деня, толкова повече момичетата си правят прически и гримове, за да няма издънване на самата абитуриентска вечер", казва Росица Лозанова, преподавателка по литература в една гимназия.

Абитуриентските балове датират от времето на комунизма, но с всяка измината година те стават "все по-екзотични", споделя Николай Овчаров, който хвърля горд поглед към стоящата си наблизо дъщеря в ярко жълта рокля."Вече не знам колко пари отидоха за всичко това, но честно казано, това е много сериозен разход", добави той.

При момчетата е по-лесно. "Ушиваш един костюм, който можеш да го носиш и след това", казва Тодор Тодоров. Той е щастлив, че синът му Иван е предпочел да отиде на бала, без да наеме кола. За една седмица в края на май трафикът и шума по улиците на Стофия стават непоносими с редиците от ретро кабриолети, огромни лимузини, джипове и дори камиони.

Полицията многократно предупреждава по радиото и в медиите, но абитуриентите се показват от прозорците на колите или пък стърчат от кабриолетите и шибидасите, броейки с все сила до 12, за да отбележат края на своите 12 училищни години.

Мнозина смятат, че харчовете за баловете са излязли изпод контрол. Все пак за пръв път тази година се появиха кампании, призоваващи учениците да дадат за добри каузи част от парите за бала си. "На церемонията за последния ни училищен ден отидохме облечени в бели тениски и дадохме пари за деца с кожни заболявания", каза Иван Тодоров от Френска езикова гимназия в София.

Други столични училища също се присъединиха към инициативата да помогнат на деца страдащи от епидермолис булоза – рядко генетично заболяване на кожата. Но традицията на абитуриентската нощ остава в сила като водораздел между безгрижните ученически години и отговорностите на ранната зрялост. "Няма да има друга такава нощ и се надявам да изкараме чудесно", казва Богдана, която скоро ще замина да следва във Великобритания.

"Каквито и да са разходите, балът си струва. След това сама ще изкарвам за хляба си", добавя Николета Кирилова, въпреки че изглеждаше малко притеснена в дългата си рокля, гарнирана с голяма панделка.

Засега бликат обичайните емоции заради края на ученическия период от живота на абитуриентите. Освен радост и вълнение, имаше сълзи и несигурност, тъй като повечето студенти заявиха, че ще учат в чужбина и за известно време няма да видят своите приятелите си. "Не знам дали ще се върна да живея в България", казва Мария Янакиева в тържествена черна рокля с дантели.