Няма да ви обещавам колко повече ще ви обичам, ако споделите или поне ме прочете... А и аз не мога друго, освен да обичам

Апел за помощ  за Светлан Симеонов отправи Яна Борисова - журналист от Варна и показа, че сърцата на "пишещите братя" не са от камък.

След преболедуван грип на Светльо му отказват бъбреците и му правят трансплантация. Дали от нея или от друго, но бедата не идва сама и след време му откриват тумор. В момента бащата на 9-годишно момиченце има шанс за лечение, но се нуждае от 24 000 лева. За два дни приятели и познати събират 10 000 лева. Остават още 14 000. Нека да видим целия текст от писмото на Яна и да помислим върху него. А какво ще направим след това, всеки сам решава...

През последните месеци прочитам статуси в стил "Харесай ме и ще ти кажа какво мисля за теб". Винаги съм се чудила що за хрумка е това. Ако се уважаваш достатъчно сам, нужни ли са ти подобни загадки. ЗАТОВА... Днес моят статус е ужасяващо реален и почти в този стил. Почти. Започва точно така: "Харесай" , "Сподели"...И да го направите, и да не го направите, не мога да ви кажа какво мисля за вас. Приятелите не изпитват тази необходимост. Няма да ви обещавам колко повече ще ви обичам, ако споделите или поне ме прочете... А и аз не мога друго, освен да обичам.

Обичам това момиченце, за което пиша. Обичам семейството му. Криси е плакала...За татко си. През последните вече доста години съм свидетел как това дете порасна и за своите 9 години разбра колко труден е животът, когато непрекъснато се бориш за него. Това е битка на нейния татко. Имам познати, които питат защо едно дете знае толкова много за живота на родителите си. Същия въпрос ми задават и за знанието на Елица за битките, които аз водя - в работа, за работа, за срещите, за всичко, в което вярвам. Вярвам в приказките от книгите и от живота. Вярвам, че и с тежка диагноза, човек може да живее още. В повечето ситуации хората рядко сами се справят с осигуряване на перспективата за още...Още живот след диагнозата. Такава е историята за битката на Светльо.

Едно дете живее в този живот на възрастните, когато няма начин как да скрием... Или когато в семейството трима е по-голяма сила от двама. Криси иска татко си в живота й. Не знам какво иска Светльо за своя живот, но съм сигурна, че желае тя да е щастлива и здрава. Не съм сигурна какво очаква той за своя живот, когато в последните близо 7 години се бори за него. Седем години, в които е пациент и плаща за здраве. В повечето случаи здравната каса няма много общо. Не зная отговорите на тези мои въпроси, но познавам историята на Светльо, в която живеят и Маги, и Криси.

На всеки, който ще си помисли, че има много болни и хора в нужда, не мога да кажа друго, освен че...Това го знам. Знам и друго. Не е безнадеждно. Ами ако до всяко едно добро същество, застане поне още едно...и има надежда. Като си помисля, аз мога да се откажа от нови обувки за сватбата на най-добрата си приятелка. И с голяма радост ще отида и с най-старите си сандали в края на август, стига да знам, че ще видя Криси в двора на училище на 15 септември с нейната голяма усмивка. И ще бъдат трима...Тя, татко Светльо и мама Маги. А когато чуя, че ракът бил нелечим, честно ви казвам... Откачам. Изгубих двама души, които бяха за мен по-светли от Слънцето, но за повечето дни в живота им се пребориха много хора, въпреки диагнозата. Нямаме право да поставяме край в живота някому. Напротив. Можем да дарим живот. Колко дни ще има в него решава Друг. Така че...Благодаря, че ме прочетохте дотук. Ще бъда щастлива да продължите. С четенето. И да споделите.

Историята на Светльо...Светлан Колев Симеонов. Живее и работи във Варна. Работи до април, когато организмът му отслабва и животът се променя. В последните близо 7 години той, съпругата му Маги и дъщеричката им - Кристина, са заедно в битката за пълноценен живот. За здравето на Светльо.

През 2008 г. след боледуване от грип, той получава увреждане на бъбреците. Дни след това е включен на хемодиализа. Посещава болницата 3 пъти седмично по 4 часа. И така три години, в които през нощта е на диализа, а пред деня - на работа. Дори в най-трудните периоди не спира да работи, защото за семейството му няма друг начин. И той влиза с поредния номер в списъка на чакащите за...бъбрек и за своето здраве. Трансплантиран е през 2011-та година. Нов бъбрек, нов шанс, нов живот, нова надежда...Днес още една битка. Още по-тежка. Но вярвам, че не е невъзможна.

След трансплантацията, Светльо започва работа в шестия месец след операцията. За да не отхвърли организмът транспланта, и той, както всички трансплантирани, приема медикаменти за подтискане на имунната система. Това води до повишен риск от туморни образования, срещу които организмът не може да се защити по естествен път.

В началото на април 2014 -та г. започва да се оплаква от главоболие в едната страна на главата. Усеща обща отпадналост, която се усилва с всеки изминал ден. Така в една сутрин получава припадък, след което е приет в болница. На базата на направените изследвания, екипът прави заключение, че в случая на Светльо става въпрос за заболяване на вегетативната нервна система. И го изписват. В същата нощ след прибирането му у дома, както и на следващата сутрин, той получава същите пристъпи с рязко падане на кръвното налягане. Съпругата му го води в болница за нов консулт, откъдето си тръгват с медицинско становище, в което настоящето се измерва с възможността или по-скоро невъзможност: "Така ще е." Състоянието на Светльо регресира с часове и в същия ден, в който им казват, че нищо не може да повлияе за здравето му, той припада и остава на стълбите пред входа. Идва линейка и пътят е отново...В болницата.

Приет е в друго отделение със съмнение, че влошеното му състояние е резултат от намаляването на приема на медикамент, който той взема за трансплантирания бъбрек. Следват нови изследвания. Без конкретно лечение. Така се връща у дома - въпреки консултите с различни специалисти по време на многократния болничен престой - никой не установява къде е проблемът. Минават дни и една сутрин той се събужда с подутина в областта на шията. Лекарската преценка е за възпален лимфен възел поради възпалено гърло.Назначено е лечение с антибиотик, в резултат на което подутината не се повлиява и започват нови изследвания. Нови прегледи. Биопсия. ЯМР. И те доказват образуван в организма тумор. Диагнозата е карцином на епифаринкса. Състоянието на Светльо се променя много бързо. Влошава се. Получава пареза на езика от същата страна, в която през април е усетил тежкото главоболие. От няколко дни е загубил говора си и е в състояние да общува единствено чрез шептене. По преценка на онкологична комисия, той не подлежи на операция поради вече големия размер на тумора и засегнатите области. Като единствено възможно посочват лъчелечение и химиотерапия, които допълнително ще отслабят имунната система, подложена на тежки изпитания за всеки трансплантиран пациент. Ето защо в неговия случай химиотерапията не е подходяща.

Процесът на нарастване на тумора е напреднал и съветът е за спешни мерки и действия, които могат да позволят на Светльо да се бори за живота си. И да бъде баща на детето си и съпруг на Маги. Да бъде тяхното семейство.

Поради притискане от тумора, в момента той почти не може да стои прав, защото получава силно главоболие. Съпругата на Светльо - Магдалена - е потърсила второ мнение от специалисти в болница в Турция, където са готови да предложат лечение с добър край. И са сигурни, че е възможно. Сумата от 12 000 евро обаче е непосилна за семейството.

Единственият работещ в него - Светльо - е болен с тежка диагноза, Маги е без работа повече от година, Криси е на 9 години. Той има син от първия си брак. В момента негови приятели и колеги събират сумата, но краткото време, което лекарите поставят за добър изход от ситуацията в полза на по-доброто състояние на Светльо - две седмици, не е достатъчно да се справят сами. Затова търсят помощ от всеки, който би могъл и има желание да им помогне в тази тежка битка. Не могат да чакат за евентуално разрешение от българските институции, защото времето за тях в момента е много скъпо. Необходимо е в средата този месец да заминат за Турция.

Все още трансплантираният бъбрек на Светльо работи добре, но го има и страхът какво ще се случи, ако "откаже". В момента (до вторник - 10.06) Светльо е под наблюдението на специалисти в Александровска болница - гр. София.

Докато Светльо е в болничната стая, приятели на семейството събират 10 хиляди лева. За по-малко от два дни. Остават още 14 хиляди лева...Остават по-малко от десет дни! Ако липсващата сума бъде събрана до 16-ти юни, Светльо ще има възможност да възстанови състоянието в онези граници, които ще му позволят да бъде по-силен, за да се включи в битката за живот. Сега е прекалено слаб.
Ако можете да помогнете и решите, че искате ...

Сметката е на името на Светлан Колев Симеонов в Societe Generale Eкспресбанк,:

BGN BG73TTBB94004625197983
EUR BG33TTBB94004625198024

За контакти:

Магдалена Капралова - съпруга на Светльо, 0896738862

Яна Борисова - приятел на семейството, 0887648876

P.S. Преди известно време Криси ми написа най-усмихналите ме две изречения. "Яна, искам да ти кажа. За мен ти си най-добрата ми "голяма" приятелка." Хубаво е да си възрастен, оценен с тези думи на едно 9-годишно дете. Хубаво е да си възрастен и да имаш опита и смелостта да поискаш помощ. Всички порастваме всеки път, когато сме човеци.

Благодаря ви. Наистина