Избрани Новини
Избори веднага са невъзможни според експерти
Не може да мине без служебно правителство, коментира Близнашки
Процедурите за провеждане на предсрочни избори са записани в Конституцията и Изборния кодекс и вот в края на юли е невъзможен, коментираха в ефира на Нова ТВ преподавателите по конституционно право проф. Георги Близнашки и проф. Екатерина Михайлова.
„Тези избори са от огромно значение за страната и искам да призова политиците да не се драматизират нещата и вотът да се проведе в нормална обстановка”, заяви Близнашки. Според него съкращаването на процедурата отново ще натовари очакванията и може да бъде основание за оспорване на резултатите.
Той беше категоричен, че е изключено да се мине без служебно правителство и допълни, че няма никакъв смисъл да се прибързва. Според него все пак може да се стигне до бързи избори, но след много сериозни законодателни промени. Предписанията на Венецианската комисия обаче са изборните правила да бъдат променяни най-късно година преди вота.
Екатерина Михайлова беше категорична, че в правомощията на президента е да избере служебен премиер, да прави структурни промени и дори да променя министри. Според нея при консултации с политическите сили може да бъде намерена консенсусна фигура, която да управлява страната до провеждането на предсрочните избори.
Екатерина Михайлова припомни още, че според правилата насрочването на изборите става не след оставката на правителството, а след разпускането на Народното събрание. Парламентът не може да се саморазпуска, това е в правомощията на президента, подчерта тя.
Според разписаното в чл. 99 от Конституцията първо трябва да бъдат връчени мандати на партиите в Народното събрание за съставяне на правителство. Ако тези мандати бъдат върнати, тогава се разпуска парламентът, назначава се служебно правителство и се насрочва датата на изборите. Заложеният срок за работа на служебното правителство е 60 дни, допълни още Михайлова.
Президентът може да забави малко процедурата с даването на мандатите и целта ще бъде да успокои обществото, посочи Михайлова. Подобен прецедент е имало през 1997 година, когато президентът Желю Желев отказа да започне веднага процедурата с раздаването на мандатите след свалянето на кабинета на Жан Виденов.