В усилията си да разглобяват държавата на ГЕРБ БСП и ДПС пропуснаха да поставят ясни и стабилни цели

Интервю с политолога Димитър Аврамов публикува в. "24 часа" в днешния си брой. Вижте повече за паниката в държавата, за ниското доверие в партиите, за окопаването във властта...

- Има ли паника в държавата, г-н Аврамов? Защо за по-малко от седмица доминото на властта се разпадна?

- Ще започна от това, че няма позитивна перспектива. Когато я няма, в едно общество всички стават много нервни, а най-големите проблеми, разбира се, са за тия, които сме избрали, да вземат решения в полза на цялото общество. Ще се върна една година назад и ще кажа, че това правителство, което сега си отива, по-скоро основната партия зад него - БСП, а защо не и ДПС, поставиха грешна цел. Тази грешна цел беше разглобяване на модела на управление на ГЕРБ.

Не знам дали тази цел е постигната, но в усилията си да разглобяват държавата на ГЕРБ БСП и ДПС пропуснаха да поставят ясни и стабилни цели, които да постигнат, и да създадат добро партньорство. В същото време може би и двамата лидери на партиите - г-н Станишев и г-н Местан, и партийните им ръководства са пропуснали нещо много важно - в демократичния свят политиците не са пъдари, не са хора, които наказват. Има си съдебна система и виновните трябва да отговарят пред нея. Както виждаме, бившият вътрешен министър г-н Цветанов в момента трябва да отговаря за нещата, които е правил, пред съда. Това обаче не подобрява управлението на БСП и ДПС, а практически виждаме, че от него няма смисъл.

- Това ли е основната причина да си отива правителството?

- Да - че от него няма смисъл.

- Янаки Стоилов има контратеза защо си отива правителството - защото според него има прегрупиране на влиятелни структури в икономическата власт...

- Аз от това разбирам, че ръководството на БСП и на ДПС са допуснали в последната година сиви непредставителни икономически и политически лобита да управляват държавата. Това е тежко обвинение. Станишев и Местан трябва да отговорят допуснали ли са някой да управлява държавата вместо тях. Това е тежко обвинение, много е странно, когато идва от представител на властта.

- Кой спечели и кой загуби от коалицията между БСП и ДПС?

- Само преди 3 месеца и двете партии ни уверяваха, че това правителство трябва да остане, защото прави много хубави неща за страната. В момента двете партии се надцакват кой ще захвърли правителството по-бързо. Това показва колко искрени са били преди. Единствената перспектива и мотивация за БСП и ДПС е била окопаването във властта и заставането на входа и на изхода на бюджета. Това донякъде потвърждава опасенията на обществото, че властта се използва за частни цели, а не за обществени.

Това е най-голямото обвинение към това правителство. Много е недостойно - първо г-н Местан хвърли кърпата и отвори вратата към предсрочни избори. А след това още по-недостойно г-н Станишев се опита да развали летния сезон, който е активен за бизнеса, и да вкара държавата в политическа нестабилност. Това не е поведение на държавни мъже, това е поведение на хора, загрижени за личната си и партийна перспектива.

- Така ли си обяснявате и искането за избори през юли?

- Това е паника. При БСП има организационен разпад и разпад на перспективата. Там хората не си вярват един на друг. И този процес не се спира с избори. Виждали сме такъв разпад в стария СДС, това може да бъде спряно само с лидерство.

- Във вторник ще има консултации при президента. За какво е постижимо да се разберат политиците?

- Намираме се в ситуация, в която много ниско е доверието към основните лидери и партии. Да очакваме от тях, че ще произведат неща, които ще ни вдъхновят като избиратели, не е реалистично. Единствената възможност е да се минимизира ефектът на политическата криза - да не се изпада в деинституционализация, за да може държавата да функционира, пред бизнеса да има перспектива.
Обществото, бизнесът, хората не създават кризи. Кризите се създават в три-четири партийни централи и те често се създават изкуствено, с цел лично облагодетелстване. Не си представям какво позитивно могат да се договорят, освен за технологията и за датата на изборите.

- В последните дни много се говори идва ли времето на широката коалиция между ГЕРБ и БСП. Възможна ли е?

- Вероятно много хора виждат лична изгода в огъването на политическите полюси. Бих попитал къде са опорните точки на съгласие между ГЕРБ и БСП. Преди ден се провалиха в постигането на съгласие при опита за сделка: ние ще оттеглим вота на недоверие срещу това да оставите нашите хора в Сметната палата. Това ли е смисълът на политиката - дребни сделки кого къде да назначим. Това не е възможност за перспектива пред нацията. Проблемът е, че докато вървим надолу, същите тези партии не успяваха да постигнат консенсус дори по едно нещо. ГЕРБ искаше да строи "Южен поток", и БСП умират да го строят.

- За какво тогава е караницата?

- Караницата очевидно е за процедури и за това кой да има контрол върху участието и разпределянето на поръчките за газопровода, но никой не говори с обществото, не попита хората има ли смисъл от този проект, има ли смисъл България да се превръща в транзитна територия за нечии икономически интереси.
Никой не изчисли ефекта за българската икономика от всякакви мегапроекти. Като че ли политическият елит се интересува единствено от това дали той се вижда в бюджета на проекта, или не. Така че за какво да се договорят, освен да направят нещо , което всички ще намразим завинаги, освен да ни отвратят да гласуваме.

- Какво да е следващото правителство?

- Свидетели сме на следното - много бързо успяват лидерите да направят възможните коалиции. Това не е проблем. Кой с кого се е скарал, чии интереси на съответните икономически грлупи отзад съвпадат и кои не, това са факторите които влияят. Но това, което правителствата не успяват, е да направят тези простички неща в ежедневието, от които хората имат нужда. Има цели сектори, които не са реформирани. Би трябвало да спечели изборите този, които каже какво ще стане с болниците, с училищата, какво МВР ще имаме... Този път не трябва да слагаме каруцата пред коня, трябва ни кон, защото доверието е в много ниска точка и трудно ще се постигнат консенсуси.

В последната година се случва нещо много интересно. Ако питате хората вярвате ли, че този или друг политически лидер сам взема решения, те ще ви отговорят: Не. Основното обвинение към политическите лидери е, че те са марионетки. Това е много тежко обвинение. Това беше обвинението на протеста през последната година. И иронията е, че правителството не падна заради протеста, а падна заради сриващата се политическа и кариерна перспектива на двама лидери - на БСП и ДПС. И ако при ДПС такъв проблем няма, защото ДПС стои стабилно, то при БСП не е така. Иронията е, че това правителство не си отиде, защото хората казваха: Вие не работите добре и ние не ви вярваме, а защото те не си вярват помежду си. Това отговаря и на въпроса могат ли лидерите на двете големи партии да създадат публичен консенсус в полза на обществото, а не в полза на някого, който стои зад кадър.

- Ще има ли пазарлък кой да е еврокомисар?

- Убеден съм. Иронията е, че доверието към настоящите политически играчи е толкова ниско, отчуждението тях е толкова голямо, че нито един от тях не би имал достатъчна подкрепа в обществото. При това положение или трябва да подкрепим сегашния си комисар, който вероятно се справя добре, или да номинираме фигура, която не е оцветена политически и за която може да има консенсус. Имахме ужасен опит с Румяна Желева преди 5 г., няма да се учудя ако се стигне до срамни за страната ситуации при пазарлъците кой да бъде изпратен.