От днес до 5 октомври всеки ден трябва да е ден за чудеса, в който електоратът мисли с главите си

След тежка седмица с наводнение, каквото варненци не помнят, продължаваме с още по-лоша седмица, в която цялата държава е на път на глътне вода. При това при всички полицейски бройки, заети от подслушвачи, вместо от квартални, и при всички пари, хвърлени за техника и СРС-та, никой не може да каже кой клати лодката. Пробутването на конспиративни теории в банковата сфера само

ще направи цялата държава като "Аспарухово" –

докато водата влачи боклук и отсечени дървета по оголените склонове и затлачените дерета, разни хора с умен вид ни говорят за климатични оръжия и летящи чинии. Единствената разлика е, привържениците на конспиративни теории за наводнението ще са тук и следващата седмица, докато банковите „теоретици” ще последват парите си и ще ни оставят да разчистваме. Така седмица след потопа във Варна калта се носи из Аспарухово като прах; в банковата система запуши; политиците извадиха от маранята датата 5 октомври за поредните извънредни избори. Маркучите в "Аспарухово" ще преборят прахоляка; банковата система обаче може и да пламне, ако опитите на отделно взети индивиди да се спасят продължат все така безнаказано; а за да променят нещо изборите, от днес

до 5 октомври всеки ден трябва да е ден за чудеса,

в който електоратът мисли с главите си. За "Аспарухово" „след като обсъждаме ликвидиране на последици, значи сме закъснели“, каза общинският съветник Пламен Георгиев по време на извънредната бедствена сесия и с тази фраза сякаш изчерпа темата „кой е виновен“. Очевидно е, че всички сме виновни, след като през 2014-та и след 13 жертви отново стигаме до открития като това, че незаконното строителство в Аспарухово е още от 60-те години на миналия век или че незаконни къщи постепенно са окупирали поляни и дерета. Поне стигнахме сравнително бързо до питането „какво да се прави”. След бедствието двете дерета в Аспарухово ще се превърнат в бетонни канали, а експертите, които правят огледите и предписанията, откриха и възможност за

добра новина – да разчистим Варна

от незаконното строителство. Което е похвален ентусиазъм, но в гетата най-вероятно ще спре след първия ред най-видими нарушители, а до прогимназиите извън гетата изобщо няма и да стигне. В момента страхът от водата и надвисналият скат карат хората от пострадалите къщи да приемат неизбежното. В „Максуда“ и в „Гъбената махала“ обаче, където подновиха връчването на актове и протоколи, не е толкова тихо. А и имаме пълното основание да се съмняваме в крайния резултат и този път, след като в някои от къщите имат предупреждения и заповеди, с които могат да си облепят всичките стени. И врачките не пропуснаха темата коя какво била казала за потопа. Няма да е лошо да си гледат датите за избори – те и без това вече нямат значение. А за потопа, без кафе и боб, предупреждаваха граждани, медии, експерти – всеки с конкретното си засипано дере, отсечено дърво, застроен канал, незаконно сметище... и

под общия знаменател "липса на контрол и наказания".

И понеже при проверките все всичко беше наред, накрая количеството се натрупа и ни се стовари на главите в ново качество. След потопа обилно потекоха и теории за презокеански и извънземни намеси, само дето авторите не уточняват кой е отговорен за безотговорните деяния и кой – за мижането пред тях. Заедно с теориите тръгна и поредното свличане на земна маса, заради което на "Розова долина" влезе булдозерът. Свлачището обаче няма как да бъде писано в сметката на пороя, ХААРП и малките зелени човечета, защото проблемите започнаха с така наречения Образователен център за деца в неравностойно положение. За него беше съвсем ясно, че ще бъде поредният

паметник на усвоените (другаде) средства,

но този път щетите са толкова сериозни, че дори тези, които с вота си дават разрешение да се строят подобни паметници, може и да се замислят. За останалите щети също няма много неизвестни – огледите на деретата показаха и бурените до кръста, и бентовете от боклук, и прословутия фризьорски салон, построен директно върху дерето, все още с неизвестен собственик. А последните (документирано) хванати да секат незаконно в Джанавара са задържани 12 дни преди пороя. И без тях дъждът щеше да причини щети. Но здравият разум и здравият контрол можеха да спестят жертвите и големите щети. Примерите обаче не са само от Аспарухово. Локалното свлачище в Пчелина се увеличи няколко пъти, след като собствениците на имот там бетонирали двор от хиляда и сто квадрата и извели отводнителната тръба на 50 сантиметра от плочата. Така само през април на ската са се изсипали 50 хиляди литра вода и сега според общинските специалисти

укрепването ще струва към половин милион лева.

И няма да ги платят "бетонджиите". В "Левски" пък имало готов ПУП за дъждовното дере, разбрали хората от съседните блокове, когато собственикът на терена пратил да го разчертаят. Всъщност, колко още такива истории можем да разкажем само за Варна? Поне политическият плам, с който местна и държавна власт се ритаха по кокалчетата още в часовете на пороя, затихна през седмицата. После дойде и еврокомисарят по бедствията. Кристалина Георгиева подари 20 хиляди, снима се с кофа и лопата и призова помощи да се раздават по бедност, а не според щетите, вероятно не е преценила, че тогава всички трябва да сме на абонамент към Евросъюза. По-късно от правителствената пресслужба уточниха, че пари от Европа ще видим, само ако докажем щети за повече от 232 милиона евро. Сумата не е недостижима – само трябва да се използват таблиците, по които общината години наред плащаше на избрани фирми. След като

мародерството стана част от политическия речник

за варненското наводнение, през седмицата дойде ред и на по-практичните му прояви. Полиция и частни охранители пазят оцелялото имущество, появиха се желаещи и за модерните този сезон граждански патрули. Започна броенето на мургави и не толкова мургави доброволци и сравняването на броя им с чакащите  за помощи, като първото недоволство, че от тях се възползват не толкова пострадалите от Максуда дойде от аспаруховските роми. Обективността се удави някъде в желанието на двете страни непременно да защитят позицията си, а мнозина от колебаещите се се предадоха, когато майката и бабата на изчезналия шестгодишен Марин блокираха Аспаруховия мост и обвиниха всички, че никой нищо не прави, докато полиция и доброволци ринеха калта в търсене на тялото на детето. Разбира се, клонящите към кафяво политици не пропуснаха вълната след наводнението и вкараха в официално обращение лексика и идеи, които в някои държави са част от наказателния кодекс. Всъщност, и у нас

има основания прокуратурата да се самосезира,

но и тази седмица тя беше заета предимно със себе си. А това може да породи много повече проблеми в бъдеще, много по-сериозни от всяко наводнение. Не само това мълчание на съдебната власт дава основание за прогнозите, че и сега виновни няма да има. Тази седмица в Благоевград Районният съд отмени две глоби от по 5 хиляди лева, които собственикът на "Ораново" трябваше да плати след трагедията на 16 юли миналата година, завършила с пет трупа. Отмяната е, защото правилникът за безопасност не бил публикуван в Държавен вестник.

Във Варна седмицата все пак беше като съвременна версия на Елин-Пелиновата бобена чорба в бяло и черно. Имаше фирми, които искаха по 300 лева, за да вадят разбитите коли. Други спираха и помагаха, щом видят, че има нужда. Фирми и граждани не чакаха да ги канят, а се организираха сами. Никакво количество доброволци и дарители обаче

не може да компенсира системното неспазване на закони,

корупцията и безхаберието. Поне веднага беше образувано дело за наводнението, Общината се сети за психолозите и юридическите съветници, свещениците не само биха камбаните, но и работиха по улиците. Кампанията DMS Varna на 17 777 /която е за всички пострадали региони/ събра над 350 хиляди лева само в петък през деня. Пак тогава по къщите тръгнаха и „помагачи”, които уж събираха пари на ръка за пострадалите. Успяха да се изложат и общинските съветници, макар че много от тях също излязоха да чистят. На извънредната сесия обаче споровете им изненадващо се завъртяха около някаква странна формулировка за „декларация за готовност да дарят”, като едновременно бяха фиксирани и размер от една заплата, и уточнението „лични средства”, и сметката в ЦКБ. Накрая се стигна и до създаването на работна група, очакванията са там поне формулировките да са по-ясни. Първото, което групата поиска, беше

събаряне на всички незаконни постройки.

Засега предложение как да стане няма /макар че опитът на Испания и Мексико показва, че идеята не е толкова фантастична, колкото звучи/. Дойдоха и първите сигнали на варненци – за застроено дере, за отсечени дървета, за незаконни къщи... А покрай Аспарухово /за пореден път/ се чу: „Кабакум, Ален мак, Свети Никола, Бриз, Изгрев, Трифон Зарезан, Кранево, Джанавара, Франгата, Крайбрежната алея, Кемер дере...” Някои от местата вече причиняват щети като аспаруховските, и далеч не всичко се дължи на климатичните промени. През седмицата, в деня на национален траур, във Варна дойде и президентът Плевнелиев. От него чухме повече предупреждения към политиците как да се държат, за да са по-симпатични на народа, а преценката му на държавен глава беше, че бедствието в областите Варна, Добрич, Търговище и Велико Търново /и в други региони преди това/ не налага свикването на Консултативния съвет за национална сигурност. Въпреки предупрежденията, че наводнението

заплашва зърното, туризма и инфраструктурата.

Засега при президента се събират само за да обсъждат кога ще са изборите и как ще ги провеждат, макар че доста по-важно е какво да се промени след тях. Пак във Варна вицепремиерът Цветлин Йовчев коментира, че сновната причина за нещастието е бедствието. Бедствията обаче не само природни. И никога не идват сами. Като ни припомни, че по света няма много финансисти и банкери като Симеон Дянков (вероятно за доброто на света), тя лансира вариант Дянков да се върне в България като финансов министър и вицепремиер. Случайно или не, само ден по-рано Дянков бе избран за член на Надзорния съвет на руската ВТБ, която пък едновременно има 9.9 на сто собственост върху капитала на КТБ и иска да я купи. Без право на глас нашият банков надзор – случайно или не, остави акционерите с 10 процента собственост, а след това обяви банката за фалирала, или както го формулираха 

„с проблеми в ликвидността”.

БНБ излезе на 17 юни с успокоителната фраза, че "КТБ функционира нормално". Сутринта на 20 юни самата банка поиска специален надзор и само час по-късно оценката беше преосмислена. И докато си задавахме въпроса доколко можем да вярваме на БНБ за другите банки чисто теоретично, опашките се извиха пред други банки. От това въпросът за доверието стана остро и неотложно практичен, заедно с други питания – кой и как се е сдобил с информация за вложители, за да им пише писма и съобщения, а също – възможно ли е цялата машина на ДАНС да не успее да сработи. И ако не успее, какво точно ще е причината –

незнание, неможене, нежелание или нареждане.

Покрай приливните вълни на варненското наводнение и банковите трусове Сергей Станишев и неговите 180-градусови пируети по темата искам ли да съм евродепутат останаха съвсем без внимание, както и заканите на останалия на сухо Курумбашев да разкаже какво знае, които така и не се сбъднаха след един партиен разговор. Както и новото прозрение на образователния ни министър, че ведомството й не може да гарантира качеството на учебниците, защото не разполага с авторските права... Или искреният вопъл на Делян Пеевски, че вече се чувствал „като в един филм”... Проблемите и изявленията им навяват мисли, че живеят в някаква друга България, в която никой не се е удавил и няма никакви поводи за тревога. Всъщност, някои наистина живеят там. Наш е проблемът, че не сме им почукали на прозорците с покана да влязат в реалността.