Къде бяха военните преди, по време и след трагедията в Аспарухово?

В армията има 94 модула за борба с потопи, наводнения, пожари, аварии и други бедствия. Да видяхте някой от тях на терена на квартал „Аспарухово” във Варна ? Тук-там се разкършиха стотина моряци от военноморското училище и военната база, чу се за няколко автомобила и лодки, за излитане на хеликоптер за помощ в Добричко и толкоз. Армията я няма. Но крушката си има опашка. 

И затова отговорност носят всичките правителства от 1989 г. насам, а най-много тези , които успяха да смажат и съкратят войската, за да се събира тя днес в един обикновен градски стадион. 

Хубаво е записана иначе мирната мисия на армията в прословутата Бяла книга за отбраната. Четем: «...В изпълнение на мисията "Принос към националната сигурност в мирно време" Българската армия поддържа в готовност модулни формирования за участие в действия в помощ на населението за предотвратяване и преодоляване на последствията от природни бедствия, аварии и екологични катастрофи, за неутрализиране на невзривени боеприпаси, за спасителни и евакуационни дейности, както и за оказване на хуманитарна и спешна медицинска помощ...»

Къде са тези модули в момента? Няма ли кой да подаде команда всички да тръгнат барабар с техниката си за Варна, Добрич и Дебелец. За чий Росен Плевнелиев е Върховен главнокомандващ,, след като не може да накара подчинените си генерали да поемат част от своята отговорност за оказване на помощ на хората в бедстващите райони? Като попска литургия увисват приказките за модерна армия, натовски стандарти и евроатлантическа интеграция, когато на врата на България виси със страшна сила нещастието на хиляди нейни граждани.
Има петнадесетина модулни формирования за ликвидиране на последствията от наводнения, десетина за ликвидиране на последствията при земетресения, над двадесет за действие в зимни условия, почти толкова за гасене на горски и полски пожари , още толкова за унищожаване на невзривени бойни припаси на територията на страната. За участие в ликвидиране на последствия от производствени аварии с отделянето на силно токсични химически вещества, биологични микроорганизми и радиоактивни вещества Българската армия поддържа към 8 специализирани модула. Стоят си тези модули мирно и тихо в Казанлък, Карлово и Хасково, поддържа се бойна готовност, готвят се бойци за мисии, а по брега на морето хората плачат и псуват , останали без къщи, заплашени и от чума и от куп други болести. Защо ни е тогава тази професионална армия? Няма ли кой да накара платените бойци да седнат в машините и направят един марш до морето, за да видят хората, че може да разчитат на армията си. Не само по време на война, както е било през Балканската, но и в мир, в бедствие, в нещастие. Докога военнопрофесионалната експертиза ще върви след политическите решения ? Щом армията има мирна мисия, трябва да я изпълнява в пълен обем, с ясна отговорност и точни планове. Останалото са клиширани оправдания и мълчаливо съучастие в безхаберието.
И помен не остана от онази здрави и силна армия, с която българинът се гордееше. Справянето с бедствията се очерта като доказано проблемна област за българската държава още през 2002 година. Тогава, при изпълнението на „План 2004”, армията ни трябваше да се свие до 45 хиляди души. Уволнени бяха хиляди подготвени офицери и сержанти. Брадвата продължи да сече и през следващите години, за да стигне днес една бройка от двадесетина хиляди души. През тази години бяха ликвидирани гарнизоните във Видин, Лом, Търговище, Разград, Добрич,Свищов, Звездец, Средец, Царево, Петрич, Гоце Делчев, Разлог, Пазарджик, Чирпан. В тези селища за войската напомнят единствено руините и бурените на бившите казарми. В изминалите четири-пет години, влезлият в историята като Аню Ньойски министър на отбраната Аню Ангелов също посегна на някои гарнизони, като този във Враца и Мусачево , съкрати до минимум войската в Плевен, Шумен , Белене и Благоевград.

Големите военни и политически стратези от близкото минало съсредоточиха войската в Централна България, откъдето тя набързо да може да се пренася на опасни направления и при военни и при мирновременни кризи. За съжаление сметките им се оказаха без кръчмар. Колко войска и модули отидоха от Карлово и Стара Загора в Добрич и Варна в помощ на населението ? Само военни моряци. Нямаше ли да е друго ако имаше поделение в Добрич ? Ако не дай си Боже прелее Дунав край Видин и Лом, как и кога ще стигнат казанлъшките армейци до мястото през Балкана? Ами ако порои потопят Враца както едно време? Да не говорим за София. В столицата войска няма.
Ясно е и на слепите и глухите.Големите съкращения в армията, безумното и неравномернjf предислоциране не вещаят нищо добро за държавата в бури, потопи и тежки зими.
Разпродадена е и част от националната ни сигурност в защита на населението. Понятието «резервна техника» у нас нито е на мода, нито някой е мислил, че може да се изпозва за защита на хората при бедствия. Разпродажбата започна с прословутите танкове Т-62 и Т-72 и мина през стотици бронетранспортьори, бойни машини на пехотата, влекачи, булдозери, понтони и други единици бойна и верижна техника.
Продадохме от рухналата бойна мощ на армията и вертолети, крайно необходими за спасителни операции в мирно време. Сега казват, че от новите «кугъри» летят само два-три. Бел-206 отдавна са приземени. А от железните Ми-17 най-читав е този, скойто прелита със знамето на Гергьовските паради, пък и 25-годишният им ресурс изтича тази година. Това е положението. И да искат пилотите да помагат, неизправната техника ще ги държи на земята.
Ето какво е записано в официален армейски документ за подготовка на силите за защита при бедствия: «.. Подготовката на органите за управление, силите и средствата в Министерството на отбраната се осъществява в системата на годишната подготовка на войските и силите от въоръжените сили. Подготовката на формированията се провежда по програми, разработени от щабовете на видовете въоръжени сили в системата на бойната подготовка на подразделенията. В програмите се акцентира върху практическите занятия с отчитане спецификата на отделните формирования. С личния състав се провеждат практически занятия през всеки период на обучение за поддържане на необходимите способности и постоянна готовност за действие. Подготовката се организира от щабовете на видовете въоръжени сили и командирите от всички степени, които имат подчинени модулни формирования. Тренировки по привеждане на формированията в готовност за действие се провеждат от командирите на съединения и части, при осъществяването на контрол от Щаба на отбраната, Съвместното оперативно командване и щабовете на видовете въоръжени сили.
Достигнатата степен на готовност се оценява по време на провежданите във войските тренировки, частични и комплексни проверки. С настъпването на пролетно-летния и есенно-зимния сезони приоритетно беше проверявана готовността на формированията за действие в специфичните за сезона потенциални опастности...»
Смешно и тъжно е нали. Уж всичко е нагласено, планирано, програно и тренирано, а дойде голяма беда и армията си стои зад порталите с малки изключевния от кумова срама. И парите за обучение са оказват хвърлени на вятъра.
Едно време хората често бърката армейските части с екипи на Гражданска защита. Тогава тя бе сила и наистина помагаше при бедствия. Преди няколко години обаче в пресата се появиха заглавия от типа:»Пожарната глътна «Гражданска защита». И това стана факт. Създаде се главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на населението. И това стана , въпреки че в законодателството и практиката на ЕС гражданската защита продължава да съществува и до днес. И така потопът в Аспарухово ни напомня, че има нещо сбъркано в сливането на ГЗ и пожарната.

«Отново се появи и призракът на Националната гвардия», би казал за сетен път един упорит военен експерт. И изглежда за пореден път, че часът за формирането й е ударил. Защото България спешно се нуждае от самостоятелна, гъвкава и специализирана организация от армейски тип, която дасе включва във всякакъв вид спасителни и поддържащи операции целогодишно.С такъв тип военно формирование разполагат не само САЩ, но и редица европейски държави като Великобритания, Швейцария, Норвегия, Литва и други.

Държавната политика за защита на населението при бедствия и аварии е държавен приоритет затворен между държавните институции и без нормативна рамка за публично-частно партньорство с неправителствени организации (НПО) и бизнесът по примера на страните от ЕС. Въпреки промяната профила на бедствията през последните двадесет години акцентът на националната политика е поставен върху преодоляване на последиците от бедствия и аварии, а не върху смекчаващи мерки за овладяване причините и ограничаване на рисковете от тяхното възникване, каквито са европейските практики. Държавните институции нямат чуваемост към проблемите на общините, гражданите и бизнеса. Липсва необходимото взаимодействие между институциите, области и общини. Така навярно би обобщил случващото се във Варна и Добрич чиновник от някоя европейска централа.

А каво да кажем за армията ? Макар и смазана, орязана, с паднал рейтинг все още е сила. Вдигнатите й безучастно ръце трябва просто да бъдат протегнати нелицемерно към пострадалите хора. Помощта в бедствие е истината за армията. На парадите е лесно.