Когато няма информация, има изобилие от слухове и вицове, щедро подпомагани от новите видове комуникация.

Голямото чистене в Аспарухово продължава. Изпод калта излизат въпроси, които чакат политически отговори през октомври, когато има малък шанс да затапим обичайните дупки, през които изтичат обществени пари и енергия. Ако преди това политическите ни мъже /и жени/, водени от своите вътрешни драми, трудно сдържани властови напъни, характерови особености и личностни изменения, не успеят да катурнат държавата. Електоратът /сърбал тая попара повече от 25 години/, без да търси вече логика или обяснения, също им съдейства с опашки пред банките, а медиите добавиха хепатит на око при поредното стреляне в собствения джоб, от което могат да започнат течове в туризма, при това съвсем неоснователни. Седемгодишният Калоян стана

един от героите на седмицата,

след като подари любимите си колички на дете от Аспарухово, а даренията за пострадалите наближават милион. Подобни жестове обаче не могат да затапят голямата пробойна, а само открояват все по-сериозно липсата на основната фигура – властта, която сме избирали и за която плащаме именно за да не ни се случват такива неща, или – ако се случат, да действа бързо и ефективно. Какво стана ясно за тези действия през седмицата? РДНСК /с която се общува толкова лесно, колкото и с представители на чужда галактика/ около седмица след потопа установи, че постройките в аспаруховското дере са незаконни и преброи 40 сгради, които липсвали в регулацията. Друга проверка – общинска, установи, че на улица "Моряшка"

пазарът е построен направо върху дерето,

след като преди 16 години то е покрито с бетонна плоча. Съвсем законно, защото, ако си спомняте, имаше общинско решение всички дерета да се покрият, за да се спести чистенето на боклука, който варненци редовно хвърлят там, а и да се появи още площ за отдаване под наем. Идеята бързо беше забравена, но не преди в Аспарухово да направят пазара, който си е напълно законен и продавачите, работили тук 15 години /и с договори за още толкова/ имат пълното право на протест и компенсации. Сега като пряк резултат от бедствието има идея да направят бетонни канали с мостове над деретата в квартала, което е съчетание от обикновен здрав разум, стари планове и информация от многото сигнали, подавани от живеещите в района. Дали обаче планираното ще изпревари следващия голям дъжд? Защото втора седмица след потопа онези части от деретата, които са на територията на държавните гори,

още са затапени от кал и дървета,

а решението за почистването им минава през Изпълнителната агенция по горите, за да стигне до Министерството на земеделието. Ако пак завали обаче, водата от тази част няма да се пренасочи към министерските кабинети, а ще се изсипе в Аспарухово. И не само там, защото положението - с канализацията, деретата и застрояването - е еднакво затапено в целия град. Понеже нямаше кой да разчете сигналите, подавани от булевардните реки, които се образуват след около 10 минути дъжд, сега в Аспарухово плащат най-високата цена. Не само с жертви и разрушения, но и с неяснота около бъдещето на наводнените къщи. Защото проверките и оценките на много места се провеждат без особено оповестяване, а част от пострадалите вече имат по две заключения за състоянието на къщите си. Най-често поръчаното от тях признава имота за безопасен, докато общинските експерти препоръчват събаряне, и тези, които са по-настоятелни да разплетат казуса, получават "приятелски"

предупреждения да не станат "грешки"

при събарянето на съседните сгради. Все по-активно работи и свлачището на "Розова долина", където освен наводнението има друг активиращ фактор – така нареченият "Социален център", пълен с въпроси и готов за прокурорска проверка. Тази седмица багерът мина и през неговите останки, където според Държавната финансова инспекция са заровени към 1 милион лева. Сагата започна преди 4 години, когато тогавашният кмет Йорданов реши с общински пари да построи зала за ромски тържества и предпочете 12 пъти по-скъпата оферта на фирма „Весела” заради обещанието за 45 дни да вдигне временния обект и да гарантира качеството му за 21 години. След две години върху терена, който е едновременно горски фонд и потенциално свлачище, има масивна бетонна постройка без подпорна стена и дренаж; подпочвените води текат няколко пъти по-силно; свлачището вече не е потенциално; заради нарушенията сградата така и не получава разрешение за експлоатация; фирмата обаче си събира всички суми, за които претендира. Така на финала имаме

свлачище, за което сме платили с общински пари,

30 метра срутен скат /досега/ и един оглозган от ромите бетонен скелет, за чието разрушаване пак плащаме с общински пари. Имаме и надежда, че активно лобиралият за проекта Кирил Йорданов е пуснал поне един благотворителен sms за Аспарухово... Колкото до незаконните ромски постройки, още миналата седмица стана ясно, че първите обитатели там са от 60-те години на миналия век. Което не ни прави оптимисти за съдбата и на делото за потопа от 19 юни тази година, което прокуратурата образува, но вече втора седмица е без развитие. Повече активност имаше през седмицата по другия голям скандал – около банките. След като куп партийни вождове си упражниха познанията по политикономия, БНБ най-накрая ги призова към по-малко приказки и повече мислене, като лансира и идеята си за банките да се говори като за мъртвите –или добро, или нищо.

Всеобхватният текст за банковата цензура включва
разпространяването на "заблуждаваща или невярна информация", но също и "други сведения" /?/ за "банка или финансова институция", а последиците, за които се предвиждат наказания от две до пет години затвор, са "смут и страх в населението". Първият резултат беше, че повечето интернет-медии превантивно отрязаха всички коментари под всички, дори бегло свързани с темата, статии. В самите статии обаче имаше информация за откровения като "да обявяват банкрут и да викат МВФ", "аз спасих банковата криза" и „готов съм да бъда премиер”, които преизвикваха много повече смут и страх у населението. За тях обаче цензура и затвор не са предвидени. ДАНС /която би трябвало да е анализаторски център/ успя да организира банков телефон 112 за граждански сигнали кой е получил писма и съобщения /вероятно скъпата и изобилна подслушвателна техника не е сработила/. Имаше и трима шумно задържани за атаката, като соченият за главен организатор – Венцислав Ангелов-Чикагото, бързо беше пуснат от ареста. Лобистите за пълен медиен комфорт на банките явно пропускат два момента –у нас не е проблем липсата на закони,

а спазването им, а също – че когато няма информация, има изобилие от слухове и вицове, щедро подпомагани от новите видове комуникация. Не е ясно и какво става с новини като тази как гражданин успява да осъди банка заради нарушения – ще забранят само съобщаването на съдебното решение или изобщо ще спрат воденето на такива дела? Банкерите излязоха още с позиция, че част от решението на проблема с банковата паника е в ръцете на хората, които не трябвало да се поддават на излишен страх. Те едва ли могат да формулират какво означава „излишен” в българските условия от последния четвърт век, но вероятно са осъзнали, че всеки един чакащ пред банка беше едни голям

удивителен знак в края на изречението „не ви вярвам”.

И дори след туширането на банковия скандал основанията за доверие не са се увеличили – лекари и болнични директори все по-настоятелно говорят за колапс на системата през есента; след големите обещания за евтин ток тази седмица електроенергията, заедно топлата вода и парното започнаха да поскъпват с обяснението, че експертите сега открили трите милиарда лева дългове на НЕК; хлебарите вече заковаха прогнозата си на 5 процента увеличение; а според проучване в училищата като възпитателни мерки някои учители препоръчват забрана да се учи в университет,

вкарване в ТВУ и бой.

Кабинетът се е вкопчил във властта и след определянето на датата за предсрочни избори; особено активни са звената за обявяване на обществени поръчки; като подарък за следващите управляващи Светлозар Лазаров беше назначен за главен секретар на МВР за следващите пет години. В парламента депутати се опитаха да пробутат поредния откровено лобистки закон с облекчения за собствениците на ски писти, преди кворумът окончателно да се срине, след като Волен Сидеров се върна с подходящите инструкции от посещение в Москва, а Бойко Борисов поиска всички вкупом да отидат и да му се поклонят с извинения и покани да поеме властта. Така, докато дойде денят, в който Орешарски най-сетне ще депозира оставка и депутатите ще си заработят заплатите с по едно вдигане на ръка, главният законодателен орган на държавата няма да работи, но ще продължи да прави разходи. Блогъри вече сметнаха, че юлските „дъждовни” на депутатите ще ни струват около 2 милиона лева. Които щяха да са много по-полезни във Варна и Добрич за справяне със щетите от истинския дъжд. Дни след пороя във Варна

започнаха и косвените щети.

На принципа на разваления телефон една софийска новина от поредната кампания за хепатитни ваксини стигна до морето под формата на хепатит А, носещ се по вълните и започна да се връща обратно в централните медии като апокалиптични предупреждения - защото винаги е по-лесно да пуснеш бомбастична новина, вместо да намериш на един клик разстояние достоверна информация. Иначе пороят /но не само той/ наистина предизвика проблеми по плажа, но те са концентрирани на познатото място - Офицерския плаж, предизвикани са от познатите причинители - ешерихия коли и чревни ентерококи, а наличието им показва, че в дъждовната канализация продължава да има нелегални битови зауствания. Очакванията са с пускането тази седмица на новият тласкател на „Акациите” в морето да не се изливат повече непречистени води. А и пътят край тласкателя най-сетне да заприлича на градска улица. През седмицата започна и разчистването на

една от големите градски язви –

Гъбената махала. Премахването на незаконните къщи не минава толкова тихо, колкото в Аспарухово, а ромите още при връчването на заповедите се заканиха, че просто ще се пренесат по-нагоре по ската, както са правили и досега. На финала на първата акция има 15 съборени назаконни къщи и още много около тях, а ще бъде истинско чудо, ако и съборените не бъдат заменени скоро от нови. Още по-шумно ще бъде, когато булдозерите стигнат до Максуда, където районното кметство официално призна, че не е ясно нито колко са къщите, нито колко хора живеят в тях, нито колко ток и вода се губят вътре. До преди две години казусът "Максуда" беше част от проблемите, с които трябваше да се справя държавата. В края на 2012-та държавата прехвърли отговорностите на общините

и досега имаше игри на котка и мишка,

при които общинските власти описваха незаконни имоти и връчваха заповеди, а обитателите или се криеха, или се позоваваха на пълната си неграмотност, за да не подпишат, или откровено признаваха убеждението си, че никой нищо не може да им направи. И докато общините отделите за борба с незаконното строителство се състоят от по няколко теоретично подготвени жени; докато ромските организации усвояват пари за интегриране по семинари, а в махалите расте вероятно пето поколение потомствени неграмотно-безработни; докато фашизоидните изблици се приемат за патриотизъм; докато държавата гледа на това отвисоко, кой може да каже, че констатацията за недосегаемост не е вярна. И когато към ромските "гъбени махали" добавим луксозните, но също толкова незаконни /или узаконени под масата/ сгради, които гордо извисяват по шест-седем етажа в свлачищни райони и разчитат на канализацията от времето на вилите, за пореден път ще открием, че си имаме две държави. И докато не затапим течовете, няма кой да ни помогне отстрани.