Избрани Новини
Измамници се жалват от българи, измислили стикер срещу скиминг
Това е първата защита срещу скиминг, която предпазва картата, преди парите да са излезли от нея
С наградата за иновации в производството на банкови карти се прибраха от Лас Вегас, САЩ, българите, измислили стикер, предпазващ от скиминг. SkimProt, създаден от 4-ма наши сънародници, скрива данните от магнитната лента на кредитната или дебитната карта и те не могат да се откраднат чрез монтираното от измамниците в банкомата записващо устройство. Вместо това трансакцията се извършва от много по-защитения чип на картата. Е, не пазим от банкови слухове, но скимингът е много по-чест, смеят се изобретателите на стикера,пише 24 часа.
4-мата изобретатели са Димитър Чобанов - компютърен специалист, Камен Несторов - IT специалист и инженер, Николай Цапрев - специалист по банкова сигурност, и Георги Кънев, който се занимава с човешки ресурси, продажби и търсене на пазари.
Екипът разработва SkimProt от 2012 г. В края на 2013 г. той е на пазара. За създаването на стикера се минава през 6 отделни машини. Историята им "24 часа" разказа на 4 април.
Момчетата отишли на световното изложение за безопасни банкови продукти "Картес" с идеята да търсят пазар в Южна Америка. "Имахме едно малко щандче - 6 кв. м", разказва Емил Цолов, маркетингов мениджър на SkimProt. На него обаче не било позволено да се извършват продажби. С Емо бил и Мартин Джантов – отговарящ за продажбите в Южна Америка. Георги Кънев не могъ л да получи визата си навреме. "Явно се притесниха, защото в последните 6 месеца бях ходил в Ирак, Русия, Китай и други такива романтични местенца", надсмива се над случката Жоро.
Самото изложение било от 13 до 15 май. "В началото никой не ни обръщаше внимание, защото сме нова компания, а на това събитие ходят едни и същи фирми от над 20 г. Посетителският вход пък струва $ 700", разказва Георги. Това обаче не попречило на над 4000 души да разгледат фестивала, който се провежда три пъти в годината - по веднъж в САЩ, Азия и Европа. Момчетата вече били ходили на едно от изданията му, колкото да се отъркат в големите играчи.
Всичко се променило в края на първата вечер. Тогава те получили наградата за иновации в сферата на банковите карти. Беше суперпризнание, защото продуктът ни не работи на
американския пазар Техните карти имат само магнитна лента без чип и това прави SkimProt безполезен. Всъщност това била първата награда за вечерта. Наистина се изненадахме, защото конкуренцията беше страхотна. Една от другите фирми бе създала смарткарта. Тя има 3G, безжичен интернет и е функционална като таблет. Другата компания е с годишен оборот от над 1 млрд. долара, разказват момчетата, чиито финанси не надхвърлят 5-цифрена сума годишно.
Още следващия ден всяка голяма фирма минала през щанда на българите,
за да се запознае с тях. "Беше невероятно, толкова много компании се интересуваха от нас. Промяната е огромна – вече и Америка е пазар, към който можем да се обърнем", разказват момчетата. Там поставянето на чипове на банковите карти трябва да започне през 2015 г. "Говорим си за 1,5 млрд. карти. Дори 1% да поискат SkimProt, пак е адски много", пресмятат младежите.
След наградата те разговаряли и със заинтересовани банки от Бразилия, Мексико, Дания, Англия, Германия и САЩ.Момчетата се радват, че имат и първия договор за разпространение в чужбина. Той е с най-голямата банка в ЮАР. “Дадохме им 5000 бройки за най-лоялните им клиенти. Те са доволни и скоро ще има нова доставка”, гордее се с постигнатото Георги.
"Тъжното е, че нямаме култура на иновации. Ходим по изложения за стартъпи и има страхотни родни продукти, но няма фондове, които да ги подпомогнат", споделя Емо. Такива обаче има в чужбина.
Другото, което пречи на момчетата, е славата на българите като най-изпечените скиминг мошеници. 95% от тези измами по света се правят от родни измамници.
Това е и причината на опаковката на Skimprot да не пише, че е създаден в България. Един германец пък предложил производството да се пренесе там. "Момчета, нямате представа как продава един надпис Made in Germany", обяснил той. Засега обаче екипът няма такива планове.
Измамници също се интересували живо от Skimprot. Те се срещнали с момчетата и им разказали, че в Испания има цяла общност, занимаваща се със скиминг. Те обаче били недоволни от българския стикер, който се оказал непробиваем за тях. От измамниците разбрахме, че сме успели, смеят се младежите. Те не могли да повярват докъде са стигнали, щом скимьорите сами идват при тях. Все пак се радват, че не са получили оферта за пласиране на дефектни стикери.
Skimрrot чака български и световен патент. Срокът за проверка е 2 г. Самият стикер е съставен от 4 слоя.
Първият е защитно покритие, предпазващо лепенката при всекидневното използване на банковата карта. Вторият е магнитна лента със записан код, указващ на банкоматите да четат чипа на картата, и нули вместо информацията на магнитната лента. Екранизиращият слой е създаден специално за SkimProt. Той скрива напълно информацията от магнитната лента на картата. Последната съставка е специализирано лепило, което едновременно залепва добре към картата и може лесно да се отлепи при нужда.
SkimProt съдържа само сервизен код. Стикерът казва на банкомата да си набави нужната за извършването на трансакцията информация от много по-защитения чип на картата.
Ако на банкомата има скимер, то той ще получи от SkimProt само комбинация от много нули и сервизния код на лепенката.
По този начин собственикът на картата извършва безопасна трансакция. Стикерът работи с почти всички банкомати у нас и в чужбина. Проблем може да се появи само ако банкоматът, който използва човек, не е снабден с четец за електронни чипове.
Тогава SkimProt просто се отлепя от картата и за трансакцията се ползва обикновената незащитена магнитна лента. Заради технологията си при отлепянето SkimProt не оставя никакви следи по магнитната лента. След отлепянето не се препоръчва повторното залепване на стикера.
"Това е първата защита срещу скиминг, която предпазва картата, преди парите да са излезли от нея", обяснява Георги и допълва, че досега всички методи за защита са били насочени едва след извършване на кражбата.