Избрани Новини
Броят на инфарктите отново расте
Здравната каса намали парите за кардиологични импланти
През 2007 г. общата смъртност от инфаркт у нас е била 16,3%, а през 2010 г. тя пада на 10,4%. Основната причина е разширеният достъп до структурите, осигуряващи модерното лечение – отделенията и клиниките по инвазивна кардиология. През 2009 г. по данни на авторитетното научно сп. „Юропиън харт джърнъл” България е на предпоследно място от 23 страни в Европа по брой на първичните интервенционални процедури – 21%, други 16% от пациентите са лекувани с фибринолиза (стопяване на кръвния съсирек с лекарство), а 63% остават без терапия за възстановяване на запушения съд. През същата година водещата страна в Европа – Чехия, има над 90% покритие на инфарктите с интервенционално лечение.
През 2011 г. смъртността от инфаркт у нас е била 17,04% при пациентите, на които не е приложена терапия за възстановяване проходимостта на запушения съд, 10,7% за пациентите, лекувани с фибринолиза и 6% за пациентите, на които е приложено интервенционално лечение и е отворен запушеният съд.
Цифрите бяха изнесени днес от доц. Иво Петров, доц. Диана Трендафилова и проф. Юлия Джоргова от на обща пресконференция на Дружеството по интервенционална кардиология и Дружеството на кардиолозите в България, озаглавена “България се връща на опашката в Eвропа по лечение на сърдечно-съдови заболявания с поредната „реформа“ в здравната система”.
Според лекарите, поредното извращение на „здравната реформа” е намаление на цените на имплантите от 01. 07. 2014 г. Естествено най-голямата секира е отново в областта на инвазивната кардиология. Вместо да бъде приоритет, лечението на сърдечносъдовите заболявания у нас е на път да се върне 10 г. назад. А те са водеща причина за смърт и тежка инвалидизация на населението в световен мащаб, обасниха кардиолозите. В България все още 66% от смъртността се дължи на болести на сърдечносъдовата система. В края на краищата човек умира, като откажат сърцето и съдовете, независимо от първопричината и специалността, до която опира. Затова и всяка специалност изисква консултация с кардиолог.
За последните 20 г. световната медицина направи гигантска крачка като диагностична и терапевтична възможност в областта на кардиологията. В резултат днес инфарктът се лекува напълно, а това може да се каже за твърде малко болести и състояния. Въпросът е да бъде приложено навреме необходимото лечение. България има своите постижения в тази област в последните години, които се измерват обективно - с намаляване на смъртността от инфаркт. Първата ангиопластика при инфаркт у нас е направена през 1993 г. Първата национална програма за лечение на острия коронарен синдром със ST-елевация (това са инфарктите, показани за интервенционално лечение), стартира през 2003 г. първо в София, после в Пловдив и Варна. След въвеждането на интервенционалното лечение болничната смъртност от остър инфаркт намалява близо 2 пъти.
"Многобройни са предупрежденията и препоръките към всеки министър на здравеопазването за въвеждане на ред в спешните звена, за организация на лечението на спешните пациенти със сърдечносъдови заболявания. Нали това е качествен критерий за нивото на здравеопазването на една държава, да не говорим за контрол на качеството на лечението по места. За патология като сърдечносъдовата и особено за нейните остри форми важи афоризмът „Времето е мускул” и това е така, защото съвременното лечение изисква перфектна логистика (организация) на всички нива, за да се вместим в т. нар. „златен час“ – или в първите 90 минути от началото на симптомите при инфаркт. Светът видя ползата в прогнозата при съвременното лечение на тези пациенти (категорично доказано с многобройни рандомизирани проучвания) и насочи своите усилия в превръщането му в национална стратегия с максимално скъсяване на „размотаването” на пациентите", обясняват кардиолозите.
"Ние учим нашите студенти и специализанти как трябва да лекуваме тези пациенти. Само че реално сме доста далеч от практиката в Европа. Не че не знаем и не можем да лекуваме по правилата, но сме принудени да лекуваме по „клинична пътека“, която често няма нищо общо с реалността при закъснял и усложнен пациент. Защото в България инвазивната кардиология взема много високи клинични пътеки и затова в няколко последователни години драстично бяха орязани и то не диагностичните, а лечебните клинични пътеки, като ангиоплстика при остър коронарен синдром и остър миокарден инфаркт", заяви доц. Петров.
През 2012 г. 36% от причините за инвалидизация у нас се дължат на болестите на кръвообращението, а през 2007 г. техният дял е бил 47,6%. Разходите за пациентите с коронарна болест за 2012-2013 г. в България са общо 97 млн. евро, като се включват и непреките разходи – за болнични, инвалидност, смърт, грижи от страна на близките и др., припомнят лекарите във връзка за новите ограничения на Здравната каса.