Те са за директивата за трансграничното здравеопазване, замърсяването на въздуха, контрола на риболова и др.

Пет наказателни процедури срещу България обяви Еврокомисията, съобщи БНР. Те са в областите здравеопазване и политика за потребителите, околна среда, правосъдие, транспорт и морско дело и рибарство. По четири България получава последно предупреждение, а една е нова, след което може да се стигне до Европейския съд. Мерките се предприемат срещу страни, които не изпълняват задълженията си съобразно законодателството на съюза.
България трябва да съобщи за пълното прилагане на Директивата за трансграничното здравно обслужване,предвиждаща пациентите да получават здравно обслужване в друга държава от ЕС и да искат възстановяване на разходите за него в своята родина. Според директивата системите на здравеопазване и доставчиците на здравно обслужване да направят така, че на пациентите да се предоставя информацията, от която те се нуждаят, за да направят  информиран избор относно своето лечение в друга държава от Общността. Тя е приложена частично от България, но определени разпоредби от нея изглежда не са въведени, се посочва в съобщението.

Освен България още13 държави не са въвели или не са въвели напълно тази директива в своето национално законодателство, въпреки че от тях се изискваше да направят това до 25 октомври 2013 г., пояснява ЕК. България и останалите страни разполагат с два месеца, за да съобщят на комисията мерките, които са взели за въвеждане на Директивата.

България получава последно предупреждение заради замърсяването на въздуха с фини прахови частици.Те се дължат на промишлени дейности, на автомобилните газове и на домашното отопление и могат да причинят астма, сърдечносъдови проблеми, рак на белите дробове и преждевременна смърт, отбелязва Комисията.

Според ЕК поне от 2007 г. насам практически на цялата територия на България нивото им превишава допустимите норми, затова от България се иска да подобри защитата на гражданите си срещу това замърсяване.

Такова искане е отправено и към Латвия. Комисията иска от двете страни насочени към бъдещето, бързи и ефективни действия, за да спазят съответните норми възможно най-скоро. Още през януари м.г. двете страни получиха официално уведомително писмо. Ако България и Латвия не предприемат действия, ЕК може да отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз, се пояснява в съобщението.

Комисията е изпратила мотивирано становище и заради невъведената в националното ни законодателство Директива за потребителите, която предвижда по-прозрачни цени, забрана на допълнителните такси при плащане с кредитна карта и по-дълъг период, в който потребителите могат да се откажат от договор за покупка.

Освен това Комисията официално поиска от България, но и от Австрия, Хърватия, Кипър, Чехия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Великобритания, които членуват в шест различни функционални блока въздушно пространство (ФБВП), да подобрят своите блокове. Това е първо официално писмо в тази област за България.

Функционалните блокове въздушно пространство представляват общо въздушно пространство, организирано според потоците на въздушното движение, а не според държавните граници. Те са решаваща стъпка към по-ефективна, по-евтина и по-малко замърсяваща система на въздухоплаване в Европа, се уточнява в прессъобщението.

Всички страни от ЕС трябваше да са привели в действие своите ФБВП до 4 декември 2012 г. Междудържавното споразумение за създаване на функционален блок въздушно пространство между България и Румъния влезе в сила, но напредъкът в реорганизирането на въздушното пространство и в ефективността на услугите за въздухоплаване е бавен. Това означава повече закъснения, потребяване на повече гориво и оттук – повече емисии на парникови газове и по-големи разходи за авиокомпаниите.

В изпратените днес официални уведомителни писма ЕК настоява от държавите да предприемат действия за оптимизиране на изпълнението на ФБВП и услугите за въздухоплаване.

След изпращането на тези писма страните от ЕС разполагат с два месеца за отговор и представяне на своите съображения. На тази основа Европейската комисия може да излезе с мотивирано становище и ако съответната държава не се съобрази с него в срока, определен от Комисията, Брюксел може да отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз.

Брюксел иска от България, но и от Гърция и Словения, да осигурят пълно спазване на регламента на ЕС за контрол на риболова, по-специално на задълженията за осигуряване на пряк електронен обмен на съответна информация с другите държави от Общността.

Държавите от ЕС трябва да създадат необходимите системи, които им позволяват да обменят по електронен път данни за риболова. Липсата на такава система може да възпрепятства корабите от други държави от Общността да упражняват правото си да ловят риба в тези три страни и да разтоварват или продават риба на тяхна територия, се отбелязва в съобщението. По същия начин риболовни кораби, плаващи под флага на България, Гърция или Словения, могат да бъдат възпрепятствани да ловят риба извън териториалните води на тези държави и да разтоварват или продават риба в други държави от ЕС, пояснява Комисията.

Системата следва да осигурява обмен на данни за наблюдение на корабите, от риболовните дневници, декларации за разтоварване. От 1 януари 2010 г. тези изисквания са задължителни за всички държави в ЕС. Ако не получи задоволителен отговор в срок от два месеца, комисията може да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България, Гърция и Словения, се допълва в съобщението.