Третият цикъл на политическия инженеринг няма да роди нови партии или лидери. Ще има прегрупиране, приличащо на безразборна любов

Някой каза тези дни, че са настанали Ботеви времена - политическият елит е провален, пътища няма. Друг добави, че безизходицата е невиждана - бягаме от зло, то е пред нас. Кристалната топка ни показва едно - в следващите години ще ни управлява същият политически елит. Искаме да го махнем, не знаем как, няма начин. Не смеем и да се надяваме. Посмеем ли, сещаме се за цар и генерал.

Тази безизходност създава усещане за нещо ново, за случващо се за първи път. Според мен наистина имаме нова ситуация. Тя е свързана, от една страна, с електоралните мечти, надежди, а от друга - с политическия инженеринг. Навлизаме в трети цикъл от структуриране на политическото ни пространство.
До 2001 г.
Първият цикъл бе в периода 1989-2001 г. Имахме класически двуполюсен модел, сблъскващ сини и червени. Полюсите не можеха да се коалират помежду си, имаха мощни електорални армии зад гърба, емоциите бяха полярни. Ако не ни управляваха червените, щяха да са сините. Провал за едните означаваше възход за другите. Това статукво прекрасно отговаряше на настроенията - едни българи искаха промяна и модерност чрез тотално наритване на миналото, други пак я искаха, но без осъдителна присъда за социализма. Това, всъщност, бе мечта за бъдещето чрез спор за миналото. Формираха се българското ляво и дясно. Важното и интересното е, че отделните лагери вярваха в "своите", доверяваха се на лидерите си. Виновен беше другият лагер, другите лидери.

След появата на царя

Ситуацията се промени коренно в началото на новото хилядолетие. Лагерите се разколебаха, намаляха, вече не вярваха в "своите", във водачите си, виновен стана елитът вкупом. Пак имахме мечта за бъдещето и спор за миналото, само че по-близкото минало - кой краде повече по време на демокрацията, кой сътвори по-големи поразии. След като виновни станаха всички, трябваше да има някой, който ги наказва - антисистемен, антиелитен, нов. Появиха се цар, генерал, Сидеров. Акумулираха надежда. Ако до 2001 г. носителите й (БСП и СДС) не биваше да взаимодействат помежду си, но можеха да се съюзяват в рамките на лявото и дясното, то новите носители (горните трима) не биваше да сътрудничат с нито една част от заварения политически елит. Политическото им дълголетие пряко зависеше от такова сътрудничество - звездата на царя догаряше пропорционално на коалициите му; на Борисов още тлее, защото не направи коалиции; Сидеров се проваля сега не заради изказвания или откровени простотии, а заради "златния пръст", с който крепи управляващите. Т.е. в този втори цикъл изгряваха и залязваха месии, за които бе важно да се разграничават от политическия елит. Търсенето на подобен тип субекти бе огромно, поради което те успяваха да съберат много привърженици. Махалото, което при класическия двуполюсен модел се удряше в ляво и дясно, сега срещаше спирачки, отклоняваше се в друга траектория.

С привършването на този цикъл и "разтоварването" му от месии моделът пак започва да прилича на класически двуполюсен - антисистемните играчи са слаби (Бареков), тъкмят се леви и десни коалиции (ГЕРБ плюс, БСП плюс). Но ситуацията е различна.

Третият период

Новите моменти са два - електоратът е фрагментиран и нито един лидер или формация не могат да събират подкрепа, която да им гарантира дълготрайна политическа самостоятелност; няма надежда, очакване, път, по който хората да тръгнат и лидерите да ги насочат. Сякаш всичко вече е казано, пробвано. В НАТО сме, в ЕС, имаме свободни избори, много партии, може да сме тук, може да избягаме... Крадците не могат да влязат в затвора, да се надяваме да влязат, е все едно да чакаме сами да се вкарат - опитът ни увери. Т.е. за какво следва да се борим?

Тази ситуация предполага още по-голямо обезверение, отказ от политическо участие, спад на интерес към обществените процеси. Означава и разнопосочни коалиции, приличащи на безразборна любов - всеки с всеки, без табута, без ограничения. Съдейки по предишните цикли, този период ще продължи 12-13 години. Няма да имаме нови партии и лидери, ще имаме нови съюзи. Не се учудвайте на коалиции БСП-ГЕРБ, ГЕРБ-ДПС и т.н. Не само че ги има по белия свят, но и са нужни за оцеляването на политическия елит. Да, той ще оцелее - политически елит се сменя или чрез революция, каквато в България няма да има, или чрез бавна културна промяна, за която е нужен интелектуален елит. И него го няма.

В деня на банковата паника, при консултациите на президента, партиите си говориха нещо много интересно - всички парламентарни сили (а вероятно и извънпарламентарните, които бяха при държавния глава) излъчват кабинет, който започва сега и управлява до изборите. По някое време Росен Плевнелиев го преназначава като служебен. После се оказа, че такова правителство няма да има. Но партиите наистина са го обсъждали. Това ни чака.