Липсата на яснота коя е българската кандидатура за еврокомисар показва пред цяла Европа колко безпринципна е кадровата политика у нас

Премиерът Пламен Орешарски отива за последно на Европейски съвет в Брюксел на 16 юли, но не знае защо. Известно му е, че извънредната сбирка е за разпределение на най-важните постове в ЕС, казано му е, че други държави споменават и българско име сред възможните кандидати, но той се прави, че не го интересува. Неочаквано някои европейски лидери могат да окажат голяма чест на България, но изглежда това трябва да се случи въпреки нея.

Докато другите страни членки агитират от седмици за свои кандидати в новата Еврокомисия,

 България мълчи загадъчно

 Сякаш се страхува някой да не й открадне много ценна идея преди да е патентована. Самият Орешарски призна забавянето: "Въпреки че половината страни са номинирали еврокомисар, ние ще се опитаме да го направим след 16 юли". Трябвало първо да пита другите какво искат, а след това нашето правителство да реши за какво кандидатства. Колко великодушно! Вземете си каквото ви харесва, а на нас ни стига каквото остане.

В международните отношения рядко се вижда такава демонстрация на комплекс за малоценност. България не крие, че се чувства абонирана за последното място в ЕС, независимо за какво става дума. Досега два пъти е имала шанс да излъчи еврокомисар и двата пъти са й давани полуресори, защото са били откъсвани от други титулярни ресори, колкото да има нещо и за нея. Сега й се отваря шанс, за който няма никаква заслуга като държава, защото идеята еврокомисарката за хуманитарната помощ Кристалина Георгиева да стане "външен министър" на ЕС не произтича от София, а се дължи на нейното лично усърдие и на добрите й връзки в европейските дипломатически и политически среди. Но както се казва, всеки има своя шанс, но всеки е готов да го използва Полша първа издигна свой кандидат за този престижен пост. Напоследък Италия я избута, като използва силната си позиция не само на голяма страна - учредителка на ЕС, но и на сегашен председател на ЕС. Въпреки това името на Кристалина Георгиева се споменава все по-често, като кандидат с реални шансове, но се споменава от британци, французи, австрийци и други - само не и от български политически лидери. Сякаш нашите държавници се срамуват от нея. Защо се държат така странно? По две причини: първо, правят си сметка да уредят на европейски пост "свой човек"; второ, смятат Кристалина Георгиева за отчуждена от България. Както в средите на управляващата коалиция БСП-ДПС, така и в средите на ГЕРБ отношението към нея е хладно. Високопоставен източник от Министерството на външните работи каза на "Сега": "Защо да я предлагаме? Тя какво направи през тия четири години за България?" Интересно е, че и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов доскоро внимаваше да не изговаря нейното име, макар че тя го избави от европейския срам, в който изпадна със злополучната си кандидатка за еврокомисар Румяна Желева. Аварийният избор на Кристалина Георгиева в началото на 2010 г. за член на ЕК поправи впечатлението, че България няма качествени хора за такава международна работа.

Каквото и да се говори в София, очевидно българската еврокомисарка се справя със задачите си, щом оставя добро впечатление в международен план. Има нещо, което не се побира в нашата координатна система. Как така тя работи добре, а не е направила нищо особено за България? Много просто - това е един от показателите, че работи добре. Когато полагат клетва, еврокомисарите пет пъти изричат, че няма да дърпат европейската черга към своята страна или към своето политическо семейство (с други думи го казват, но това е смисълът). Целта е да работят за общите интереси в ЕС, каквото е призванието на общоевропейските институции. Критиките срещу Кристалина Георгиева, че не се държи в Брюксел като българка, се тълкуват от другите държави като похвала, че спазва клетвата си. Ако Орешарски не издигне на 16 юли нейната кандидатура, а остави други да му подсказват на самия Европейски съвет, ще бере голям срам. По-добре е да изпревари събитията и да тръгне от София с вече обявена кандидатура, а не да се ослушва в Брюксел. След 16 юли ще е късно. България ще е изконсумирала пасивите от своите тънки сметки. Не че ще бъде лишена от правото да номинира свой еврокомисар, но ще си спечели презрителни подмятания и вероятно пак ще получи незначителен ресор по милост.

Още по-зле ще бъде, ако прогнозата на Борисов се сбъдне и правителството издигне  

кандидатурата на Сергей Станишев за какъвто и да е комисар Щял да кандидатства за новия ресор комисар за бежанците. Този пост влезе в обсега на външната политика на ЕС, както сегашният ресор на Кристалина Георгиева за хуманитарната помощ е под шапката на върховния комисар за външната политика Катрин Аштън. Обърнете внимание: България може да не се възползва да излъчи ръководител на един суперресор, за да уреди на по-нисък пост в същия сектор едно свое момче. Такова мислене трудно може да се квалифицира като държавническо, защото е шуробаджанащина, изнесена на международната сцена. Кой би повярвал на клетвата на такъв кандидат, че няма да се влияе от национални и партийни пристрастия? Ако това се случи, Станишев ще е българският резил в ЕС, какъвто бе Румяна Желева.

Според дипломатически източник Орешарски вече е получил сигнали от Брюксел, че номерът няма да мине в Европарламента. На препитването Станишев може да се препъне заради парите от Европарламента, които неговата съпруга Моника взе за пропагандиране на евроизборите въпреки семейния конфликт на интереси. Нямаше как Станишев да участва в кампанията като кандидат за евродепутат, а Станишева да агитира за честни избори с пари на Европарламента. Въпреки че получената сума бе върната, тези пари са като белязани. При проверка ръцете на Станишев ще светнат пред всички в Европарламента, само защото парите са се въртели в семейството му, независимо че не са похарчени.

Възможно е Орешарски да посочи и трети кандидат  

Но за целта би трябвало вече да се работи за неговата кандидатура. Чувал ли е някой Съветът по европейски въпроси към Министерския съвет да е обсъждал подобна тема? Едва ли. Сякаш тя не съществува. Дори "шерпите" във външно министерство, които би трябвало да събират багажа на бъдещия еврокомисар за изкачването му към европейския връх, са оставени да се излежават и не правят нищо по въпроса. Дните на това правителство са преброени. Параличът в парламента е заразил и изпълнителната власт. Последният шанс да се чуе нейната дума в Европа е на 16 юли. След това Орешарски трябва да млъкне и да произнесе само една фраза: "Подавам оставка". Няма значение дали ще стане на 23 или на 24 юли. Всеки негов опит да издигне нечия кандидатура за важен пост в ЕС няма да се приеме добре, защото ще изглежда като хитруване на кукувица, която снася яйце в гнездото на наследника си.

След Европейския съвет на 16 юли новият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер ще изпрати писма до всички държави с покани да номинират свои кандидати за комисари. Не е ясно кога ще ги получат, но може би ще минат седмица-две. Това означава, че Орешарски вече ще е хванал дръжката на вратата на Министерския съвет. Най-правилно ще бъде той само да благодари за писмото, с което ще потвърди получаването му, и да остави на служебното правителство да изпрати отговора. Орешарски си отива, но България остава. Няма защо да я злепоставя в последния момент, че й липсва елементарно приличие в международните отношения.