Природата ни пробва дали сме си взели поука

След напрегната седмица на совалки и проверки в столицата се опитват да презаредят властта, във Варна продължават да пренареждат павета, а редовият електорат се опитва да се настрои ваканционно и да не чувства прекалено пре...н. Не се размина без дъжд. Точно месец след голямото бедствие във Варна

природата ни пробва дали сме си взели поука.

Разминахме се предимно с уплаха и наводнени мази – повече заради природната милост, макар че кметът обяви как "ситуацията е под контрол". Пътуващите с влак едва ли са били съгласни, защото този път гарата беше най-потопеното място, а достойна конкуренция й правеха подлезът на "Шипка", завоят до Летния театър и Шокъровият канал. При чистенето на канализацията се оказа, че шахтите са запушени главно от найлонови торбички, така че засега не се представяме добре на природния тест за поуки. И с изводите не беше добре тази седмица – работната група съветници, които проверяваха причините за аспаруховското бедствие, приключиха работа преди заседанието на съвета. Колегите им обаче решиха, че щом са получили справката за прочит и предстои да я качат на сайта на общината, от дебати няма нужда. Пешеходната зона още не е стигнала до фазата на обсъждането, но при дъжда тази седмица и

недовършеният център беше като бурна река.

Лошата новина е, че шахтите не успяха да поемат водата, а добрата – че поне паветата издържаха и в околните магазини нахлу само пясък. Този път обаче пишман-майсторите на зоната не са виновни – отводнителна система по околните улици няма още от 60-те години на миналия век. След поредния порой обещанието е "в понеделник" да започне оглед, за да стане ясно колко ще струва на общината да направи най-сетне система за оттичане на водата, която при дъжд се събира още от горния булевард - "Мария Луиза". Поредна проверка минаха и паветата, а някои туристи безплатно се радваха на атракции като лазене след четириметрова релса и трамбоване на "издънките". Ако този път мостреният участък издържи, има шанс

ремонтът да приключи преди снега.

Макар че Десислава Борисова, като ръководител на проекта вече застъпва тезата, че притискането на изпълнителите със срокове им влияело зле на качеството и ако вместо към санкции за неизпълнени договорни ангажименти общината премине към изчакване, ще можем успешно да конкурираме барселонската Саграда фамилия по спазване на пусковите срокове. Между другото, няма да е лошо проверяващите да нагледат също решетките и саксиите, защото вече са придобили специфичен ръждив цвят и люспести ефекти. И ако в преподреждането на варненския център още има някаква надежда, че градът ще стане "нормален", във властовото презареждане, което започна, вече няма особени очаквания. След 420 дни на власт, от които

не повече от 20 без протести и викове "Оставка",

кабинетът "Орешарски" си тръгна. Част от публиката прие оттеглянето с възторзи и възгласи "Свърши се", докато реалистите са наясно, че бавенето беше, за да се раздадат правилните карти и влошаването сега започва. Към подобна констатация се придържат и световните анализатори, които смятат, че наследникът на Орешарски ще трябва да открие изход от една от най-тежките банкови кризи в страната. Правителството с най-къс живот оставя в килера не само КТБ и всички последици, свързани със странните решения по "оправяне" на банката. Делян Пеевски, каквото и да говори за "излизане" от политиката все още получава отношение като фактор в същата тази политика. И новите избори ще са според Изборния кодекс на Мая Манолова, така че пак ще има казуси тип "номер 15". И след прочистването на офшорките пак не знаем кой купи "Булгартабак" или иска да строи на Карадере. Промяната в

казуси като "Белене", "Козлодуй" и "Южен поток"

е единствено в поскъпването и отдалечаването на евентуалните решения. С напъните за банкова и предизборна цензура тепърва ще се борим, а фалитът на Здравната каса пак ще бъде замазван с прехвърляне на плащания към следващата година и приказки за големите ни придобивки. Само че тази седмица КНСБ излезе с данни, че ако най-новите европейци - хърватите, плащат от джоба си към 15 на сто от разходите за здраве, а словаците – малко над 30, то у нас личното доплащане е 46 процента. Ако не сте се досетили – и този наш показател е рекорден за евросъюза. Така че извеждането на здравния бюджет пред скоби на консултациите при президента за служебен кабинет е добра идея. Не толкова добре обаче звучи останалото – служебното правителство, което по принцип и по закон трябва да се занимава с организирането на изборите, да може да тегли заеми и да сключва финансови споразумения. Подобна спешност може би има и по-алтруистични обяснения, но

реализмът диктува само едно питане –

толкова лошо ли е издънен бюджетът или вече са поети ангажименти, които не е здравословно да се отказват? Жега настъпва и при опитите за изпълнение на друг един ангажимент – да се разчисти държавата от незаконни постройки. В Стара Загора биха полицаите, които охраняваха събарянето на махалата, във Варна засега има само закани. В Максуда, където по официално признание не е ясно нито колко къщи има, нито колко хора живеят, изведнъж масово проговори съвестта – заплашените от изселване обещаха да плащат ток, вода и данъци, стига да им дадат – "ако може жилища, ако не - и само терен става, ние ще си го застроим". Разбира се, беше поставен и срок –

14 дни има общината, за да "даде",

иначе ще има протест и блокада на жп-линии. "Даването" срещу голи обещания, особено преди избори, се очертава като най-лесно решение, особено след като държавата беше обвинена в расизъм, фашизъм и сегрегация. Една ли някой се съмнява, че при "даване" резултатът ще е просто удвояване на гетото. Особено след като държавата поне три десетилетия гледа мълчаливо и отдалеч как никнат махала след махала, в които влизаше само от избори на избори, а после законодателно се измъкна от казуса и остави общините да се оправят сами. Така че кметовете с пълно право настояват държавата да поеме своята част от отговорността. При това не само за махалите, а

и за хотелите, басейните и фитнесите на пясъка.

Във Варна Общинският съвет уреди тази седмица и друга страна на казуса, като уточни в наредбата за незаконните строежи, че собственикът на земя ще носи солидарна отговорност и ще плаща за събарянето, само ако той е възложил строителството. Очаква се това да ускори значително процеса по разчистване на Максуда, а и на други терени, застроени по този начин. За следващата сесия останаха обаче други казуси – като съдбата на отрезвителя, например, който не е включен в новия закон за МВР, така че сега най-вероятно освен издръжката му, общината ще поеме и управлението му. От определен вид отрезвяващи процедури има нужда и политическата класа. В битка за електората председателят на парламента Михаил Миков не само ходи на панаир, но и демонстрира подчертано внимание към аматьорката-кючекчийка, качена на масата. Засилилият се към властта Бойко Борисов започна да разказва за "златната" година на ГЕРБ. С това той

иска да събере повече съгласни за повторение:

в икономиката - за пиците на Дянков, които осигуриха на него уютно място в руска банка, на останалите – дупки в джобовете; в бюджета – за нови заеми и затягане на колана, за да намали дефицита, който и без това е по всички изисквания; в митниците – за реваншизъм, след директно формулираната жалба, че парите "от контрабанда са отишли в частните им джобове". Най-тежка беше седмицата за новия политик. Първо с Бареков се разведе Ангел Славчев, а при размятането на мръсно бельо стана ясно, че на Славчев му трябвала цяла година, докато прозре, че зад Бареков стои Пеевски, а на Бареков му е отнело точно толкова време, за да схване, че плаща по 9 хиляди на месец за "нискорейтингово предаване".

Разговорът за "кюфтетата" вероятно ще се повтори

след време и покрай сапунката с извънбрачния син от колежка/съпартийка, хранена по същия начин от служебния бюджет. А накрая и ВМРО се разведе с коалицията "България без цензура". Процесите при новия политик обаче няма да освежат кой знае колко предизборния пейзаж – защото алтернатива на политическата клоунада няма и процесите вдясно, където гледат всички, запазили някакви надежди за нормалния път на България, се въртят все в един и същ непечеливш сценарий. И извън голямата политика излизането от обичайните омагосани кръгове не ни се получава особено добре. Във Варна, например, тази седмица можеше да ти се падне късметче към кафето "Европейска столица на културата". И в същата тази седмица за пет дни поне четири пъти да се сблъскаш с препълнени вмирисани кофи за боклук по улиците посред бял ден.