ВИДЕО: На днешната дата, преди 136 години, идва Освобождението

Днес Варна отбелязва 136 години от Освобождението си от турско робство. Светлата дата ще бъде отбелязана със светата литургия, която ще започне в 9 часа. В 10:30 е военният ритуал с полагане на венци в Духовно-просветния център "Свети Архангел Михаил", ул. "27 юли" №9. Тук, в сградата на първото варненско училище ще има и възстановка на събитията отпреди 136 години. Тя ще пресъздаде ритуала по посрещането на генерал Столипин от всички българи в града, които с цветя, хляб и сол се събрали в двора на училището и църквата в очакване на освободителите си. В църквата бил отслужен благодарствен молебен, а учителят Димитър Станчев с реч изказал благодарност към освободителите, които влизат във Варна едва 3 месеца след подписването на Санстефанския мирен договор. Годишнината от освобождението на града ни от турско робство ще бъде почетена и на Мемориалния паметник в кв. "Владислав Варчненчик" в 14 часа.

След Освобождението във Варна все още доминира турското и гръцкото население. Наред с тях в града живеят българи, евреи, арменци, татари и гагаузи. До средата на XIX век българите са незначителна част от населението на Варна. Освобождението заварва Варна с не повече от 3 500 българи при общо население от 21 000 души.

Чак след Освобождението, когато е разрушена крепостната стена и се заселват много българи от Северна Добруджа, Бесарабия, Тракия и Македония, се развива Ени махале, т. е. българската махала. В етническо отношение във Варна в края на XIX и началото на XX век могат да се различат осем махали. Сравнени по големина, те се подреждат: турската, гръцката, гагаузката, арменската, еврейската, българската, татарската и циганската. Най-значимият обществен център се оформя между гръцката, арменската, еврейската и турската махала, така нереченият Балък-пазар. Другият важен обществен център след Освобождението е Мусалата в турската махала. Между гръцката, арменската и гагаузката махала е развит с Ченгене-пазар (Цигански пазар) трети център. Начело на махалата е избиран мухтар. На 29 януари 1879 г. във Варна са избрани осем мухтари, от които 3 са турци, 3 – гърци, 1 българин и 1 арменец.

След Освобождението градът се развива като важен търговски, пристанищен и индустриален център. Изграждат се едни от големите памукотекстилни, корабостроителни и кораборемонтни предприятия в страната.

Между 1883 и 1885 г. през Варна е минавал прочутият Ориент Експрес.

През мандата на Кръстьо Мирски като кмет на Варна през годините 1888 – 1890 г. се осъществява грандиозна програма за изправяне и разширяване на улиците. Старите и новообразуваните улици се павират с „бандъръмски камък“. Програмата се финансира от собствени средства на общината и от заеми. Градът е благоустроен значително и в културно-просветен план. Построяват се училищата „Св.Кирил“, „Св.Наум“, разширява се у-ще „Св. Методий“. През 1890 г. се изграждат първите модерни морски бани на релси, което издига авторитета на Варна като морско летовище. По това време се изготвя първия план за разширение на Морската градина, построява се часовниковата кула и първата театрална зала „Съединение“.

През 1892 г. във Варна е основано първото Българско търговско параходно дружество, а през 1894 г. е поставено началото на съвременния български морски флот

През 1906 г. е открито и модерно пристанище с вълнолом във Варненския залив. Градът се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с аквариум.

През януари 1896 г. правителството на Константин Стоилов предлага и Народното събрание гласува закон за създаването на Военноморски сили. Унтерофицерската школа в Русе се разделя и във Варна се формира Машинно училище за подготовка на машинисти за флота. Флотският духов оркестър се премества през същата година от Русе във Варна.

По-късно днес: Как отбелязахме 136 години от Освобождението на Варна