Ухапването е придружено с много силна болка, възможна е тежка алергична реакция

Гигантска сколопендра се е размножила лавинообразно след потопите в страната, алармираха читатели. Във вилните зони на север от Варна опасните стоножки прииждали на пълчища. Били забелязани и в панелните квартали на София, Пловдив, Бургас и Стара Загора. Стоножките изскачат от всевъзможни фуги, улуци и козирки, където има остатъчна влага и е създадена инкубационна среда от летния пек. Има и регистрирани случаи на ухапани хора.

Ухапването на стоножката, позната и като псевдоскоприон, напомня на това от змия, твърдят пострадали. Болката при ужилването е много силна, след това се появява голям оток, покачване на температурата, треска или алергична реакция, което налага лекарска помощ. Ухапванията могат да бъдат фатални за хора с алергии и сринат имунитет. За щастие досега в България няма регистриран смъртен случай.

Сколопендрата достига 25-35 см на дължина. В България е разпространена така наречената Scolopendra Cingulata, която достига 10-25 cm дължина и 1 cm ширина. Тялото ѝ е кафеникаво, черно, червено или бежово (различни нюанси на кафявото, от чевено, печена умбра до шоколадово кафяво и черно) с жилто оранжеви, червени и по-рядко светло сини крака, с ясно очертани правоъгълни сегменти. Техният брой може да стигне до 350.

Опасната стоножка напада предимно нощем и е много бърза. Главата й е снабдена със здрави челюсти, пълни с отрова. Според биолозите обаче тя напада само, ако е била атакувана от човека. Сколопендрата се различава с раздразнителен и нервен характер, което е подпомогнато от липсата на зрение - различават само светлината и тъмнината. Това я прави подозрителна, а в отговор на заплахата тя предпочита да атакува, впръсква отрова в жертвата с паралитично действие чрез шиповете на опашката и челюстите.

За последно нашествие от сколопендри във Варненско имаше през 2006-та година. Тогава имаше регистрирани и няколко ухапани пациенти, които бяха потърсили лекарска помощ.