Тази година е специална за Дънов-навършват се 150 г. от рождението, 70 г. от смъртта и 100 г. от първата му публична беседа.

Едва ли има друг български мислител и духовен водач с по-голямо влияние и известност от Петър Дънов. Въпреки противоречията, гоненията и мистерията, сложили отпечатък върху името му, последователите на оригиналните му идеи непрекъснато се увеличават и днес те са стотици хиляди, пръснати са по целия свят и в продължение на десетилетия неуморно следват духовните послания и ритъма на молитвите на Учителя (както е известен сред членовете на Бялото братство, създадено от самия него).

Тази година е специална за легендарния Дънов: навършват се едновременно три значителни юбилея - 150 г. от рождението, 70 г. от смъртта и 100 г. от първата му публична беседа. Именно поради това пловдивското издателство "Хермес", известно с успешната поредица с най-важните лекции, послания и идеи на Дънов, издаде юбилейния сборник "Вяра, надежда, любов" с най-популярните му лекции. Луксозното издание излезе от печат буквално преди броени часове, оформено като изискан духовен подарък за ценители.

Безспорно "Любовта", "Вярата" и "Надеждата" са трите най-известни теми на Дънов от по-ранните му публични беседи, духовно ядро в поредицата "Сила и Живот", която започва с беседата "Ето човекa" от 29 март 1914-та. Знаменателно още е, че Дънов изнася тези неделни беседи за широк кръг слушатели чак до последните си дни.

В предговора на книгата ясно са обяснени причините за влиянието на Дънов в световен мащаб, по-точно в контекста на бурните исторически и социални промени между войните.

Петър Дънов се появява в момент, когато хората са объркани, уплашени и отчаяни от настъпилите промени: икономически колапси, духовна криза, смяна на ценности и др. Естествено, ситуацията много прилича на днешната: хаос, войни, криза, разместване на пластове и разпад. Именно обстоятелствата дават отговор на въпроса: защо идеите на Дънов са толкова популярни?

Мит и реалност

Но както е известно, никой не е пророк в собствената си родина. Подобно на Ванга името на Дънов набира скорост и възкръсва с още по-голяма сила след смъртта му, която е през далечната 1944 г. И отново - подобно на Ванга - делото му днес е обрамчено с мит и култ повече, отколкото приживе. Това е причината църквата у нас без колебание да заклейми тези две личности, които разклатиха доверието у посредствените служители на християнството със силното влияние на аурата си и магнетизма на посланията им. Ето и фактите.

Още от началото на миналия век българската православна църква категорично отхвърли идеите на Петър Дънов заради заложените в тях духовни принципи, напълно противоречащи на християнската доктрина. Заради окултизма учението му е обявено за еретическо, а някои войнстващи християнски служители дори го обвиниха в по-тежки "грехове".

Такъв е случаят с крайната в позициите си книга "Петър Дънов и Ванга" на йеромонах Висарион (Зографски), който нарича две от най-влиятелните в света български фигури "пророци и предтечи на Антихриста", а философските доктрини на Дънов - "лъжеучение". Както е известно, Ванга е обвинена от някои църковни деятели в още по-тежки грехове (сатанизъм и пр.), но тези отчаяни жестове на слабост от страна на църквата безспорно още повече усилват влиянието на Дънов и Ванга не само у нас, но и на много места по света.

Още приживе разпънат между "анатема" и "осанна", Петър Дънов бил принуден да дава обяснения в духа на идеите си, а именно, че се възприема като Христос, в което го обвиняват някои свещеници. Въпреки схоластичния спор днес името му блести още по-силно, а последователите на Бялото братство непрекъснато се увеличават. И в това няма нищо чудно.

Бяло братство, паневритмия

На 13 юли 1921 г. Министерството на вътрешните работи утвърждава устав на общество "Бяло братство" в Русе - де факто това е първата юридическа регистрация на последователи на Всемирното Бяло братство. Днес тази организация има клонове в целия свят, а през 1995-а последователи на Всемирното Бяло братство в България юридически официално регистрират организация с идеална цел "Бяло братство - България". Не е тайна, че тя се ръководи от т.нар. Върховен братски съвет със седалище в София. Много по-отдавна обаче в чужбина функционират десетки духовни центрове, подобни на този.

Най-голям е френският център в Бонфен, основан през далечната 1953-та от ученика на Дънов, Михаил Иванов (1900-1986), наричан от последователите си Омраам Микаел Айванхов. Ритуалите на Бялото братство са известни със силната си естетика, основана на свещения за дъновистите танц паневритмия, базиран върху музиката, поезията и молитвите на Дънов. След политическите промени у нас паневритмията стана особено популярна и стотици дъновисти с удоволствие участват в ежегодния дъновистки събор край Седемте рилски езера, за да участват в "Школата на планината", белязана с паневритмия.Между другото, самият Дънов не е одобрявал термина "дъновизъм". Днес гробът му се намира в живописна градина в квартал "Изток" на ул. "Никола Мирчев", известна още като "градината на дъновистите".

Беинса Дуно и Айнщайн

Днес Петър Дънов е по-известен по света като Беинса Дуно - духовното му име, произнасяно с огромен респект и доверие от последователите му. Беседите му са над пет хиляди. Авторските му музикални творби, проповеди и молитви също никак не са малко. Той е трето дете в семейството на свещеника Константин Дъновски, роден е на 11 юли 1864 г. (29 юни стар стил, Петровден) в село Хадърча (днес Николаевка) край Варна. След освобождението Петър Дънов завършва теология и медицина в Бостънския университет, но когато се връща от САЩ, отказва да поеме по пътя на баща си, който е първият български свещеник във Варна. Вместо това Дънов развива своята оригинална философска система, базирана на християнството и езотеризма, създава учение за духовната същност на човека като триединство на дух, душа и тяло.

Безспорно името на Дънов е обвито и с огромна митология. Най-известният мит обаче е свързан с Алберт Айнщайн и едно негово изказване, субективно интерпретирано от учениците на Дънов. През 90-те години на миналия век в публичното пространство активно се говори, че уж Айнщайн се изказал положително за Дънов. Става дума за репликата: "Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България." Според изследователи на Дънов няма директни доказателства за това твърдение. Още повече че известният изследовател на архивите на Айнщайн - Джон Нортън от Питсбъргския университет, е по-скоро невероятно гениалният физик да е произнесъл тази реплика, най-малко защото той винаги е изпитвал презрение към авторитетите.
Дънов и Георги Димитров

През 20-те години на 20 век Петър Дънов живее в бедния еврейски квартал "Ючбунар" в столицата, на улица "Опълченска" №66. Интересното е, че неговата малка къща е буквално залепена за дома на комунистическия лидер Георги Димитров, чийто последен дом, мавзолеят срещу Партийния дом, беше взривен скоро след промените. Малцина обаче знаят за приятелството между Дънов и Димитров. Според свидетелства и мемоари на техни съвременници Георги Димитров няколко пъти се е укривал от полицията в квартирата на Дънов - имало е таен вход между двете къщи. Днес тези сгради са схлупени, неугледни и полуразрушени, без паметна плоча и без никакъв знак кой, кога и как е живял в тези пространства. Но един по-внимателен поглед лесно може да различи силуетите на тези домове, оставени на произвола от десетилетия.

Безспорно легендата за Петър Дънов многократно надхвърля границите на България. Разбира се, светът винаги е имал нужда от духовни водачи, авторитети и послания, които да поведат човечеството по пътя на вярата, надеждата и любовта. Без да се изживява като велик учител, профет или библейска фигура, Дънов скромно, но упорито посява семената на идеите си в сърцата на своите последователи, за да покълнат и да узреят плодовете на неговия дух 70 години след неговата кончина.