Култ към дъгата

Спорт

13-08-2014, 11:42

Автор:

Ивайло Борисов

Всичко от Автора

Или как в Спартак 1918 направиха плаж в пустиня

Големи фойерверки и нова доза надежди след назначаването на поредния треньор в Спартак 1918. Златко Янков още не се е появил във Варна, а очакванията на някои хора са за триумф.

"В момента Спартак е изваден от гроба, но не отива да го правим на всеки два-три месеца. Доколкото разбрах, има и финансова стабилност", каза в култово интервю легендарният вратар на "соколите" Красимир Зафиров. Казвам култово, като имам предвид именно прилагателното от "култ" - система от външни религиозни практики, насочени към почитането на Бог, божество или свещени места (Речник на думите в българския език, б.а.). Това изказване на легендарния вратар е именно в тази посока. Само че името на почитания от него Бог не може да се произнася от всеки.

Как стана така, че с назначаването на треньор в клуба вече има и финансова стабилност, господин легендарен вратар? Това е като да вземеш спасител от "Кабакум" и да го поставиш в пустиня, да му сложиш вишка с веещ зелен флаг, за да имитираш плаж. Всичко е наред - нали има пясък. Какво толкова като няма вода. Ама и в пустините вали, рядко, но се случва.

Не знам колко трябва да си нагъл, за да твърдиш в казионни интервюта, че в Спартак има финансова стабилност, след като само преди две седмици бе разбит един готов за "бой" в шампионата отбор. А ти, само няколко часа по-късно, да звъниш на спортно-техническия щаб да гради нов тим с нови футболисти. Само че Спартак 1918 не е като захарния памук по панаирите - не е храна, но се яде и създава атмосфера на сеирджийско очакване. Спартак 1918 е 95-годишен клуб и хората във Варна наистина страдат от агонията, в която е изпаднал от вече пет години. А през това време вие се проявявате като морски спасители в пустиня.

Ако се проследи внимателно явлението Спартак 1918 в настоящия момент и по-специално поведението, жестовете и репликите на неговите основни персонажи - шефът Антон Фажев и легендарният вратар Краси Зафиров, прави впечатление, че проектът прилича на някаква групова халюцинация. Или както беше писал някой за един друг, политически фарс: Нещо като дъга в небето след пролетен дъжд. Вижда се ясно, може да се снима, но никой не е минал под нея и няма как да го направи. Образованият човек знае, че дъгата е оптическа измама, светлина, разложена в капчици дъжд, и само с възхитено любопитство гледа към това небесно чудо. По-простодушните наблюдатели обаче вярват, че това може да е знак свише, някаква небесна врата към други светове и, ако човек се провре през нея, ще промени съдбата си".

С две думи - трябва да си истински идиот, за да се обвържеш със спасителите на Спартак Антон Фажев и Красимир Зафиров.