Дали ще съхраним порива да протегнем ръка и да помогнем

Три долепени длани подслониха в Аспарухово варненското „благодаря” към всички, които през юнските бедствени дни загърбиха своите проблеми, за да помогнат на хора, изпаднали в по-голяма беда.

Символът на доброволеца

беляза тазгодишния Ден на Варна по най-подходящия начин, независимо от неизбежното мрънкане – от това как изглежда до това защо се харчат пари. Разбира се, въпроси около доброволческия символ не липсват – от това дали ще оцелее металният израз на благодарността ни под напора на бита до това дали ще съхраним порива да протегнем ръка и да помогнем. Вероятно щеше да е още по-хубаво, ако „аспаруховските” доброволците бяха получили и по-официална /или поне по-ранна/ покана, за да присъстват на тържеството в тяхна чест... Но най-хубавото беше, че в сянката на трите длани част от дошлите се сетиха и пуснаха по още един sms за Мизия. Останалото в градската програма ни беше познато, включително наплива на

политици, дошли „само за празника”

/но без да забравят партийните байряци/, така че накрая „непринуденото общуване” заприлича на концерт, свирен с три ръце. Така звучи и новият служебен кабинет, който е на път да постави рекорд по странности и скандали. След споровете дали да има и 18-ти министър - на изборите /и най-вече кой да е той/ министрите останаха 17, но пък заместници ги назначават на групи и всеки ден, а вицепремиерите за първи път са четирима /вероятно просто защото стои добре в автобиографията/. Всъщност на места явно е имало нужда от заместници – едното вице - Христо Иванов, излезе в отпуска на петия си работен ден, а на други шестима негови колеги откриха несъвместимост с постовете. Но с министър на изборите и ли без, отсега е ясно, че

законът е същият, списъците – също,

машинното гласуване продължава да е експеримент, електронното – мръсна дума, а роенето на „наблюдатели” ще продължи. Във Варна повечето играчи са ясни. Ивайло Калфин и Николай Бареков вече оповестиха, че застават начело на варненските си листи, за сигурен водач тук се брои и Йордан Цонев, почти без въпросителна пред имената на Лиляна Павлова и Радан Кънев. Единствено от БСП обещават „силна листа”, но не говорят за водач. Паралелно с предизборните спекулации текат споровете за големите енергийни проекти. Аплодисментите за прозрачността на проекта на „Уестингхаус” също звучат като от три ръце и липсващият звук е заради скритите финансови и други „подробности”. През това време

тръбите за „Южен поток” вече пристигат

на пристанището. Без особен шум мина новото обществено обсъждане на газопровода – този път за въздействие не само върху околната, но и върху социалната среда, като новият доклад повтаря оценката от предишния. Собствено мнение по енергийната тема демонстрира Бойко Борисов с декларираната си цел „енергийна ефективност” като алтернатива за газа и атома. Докато текат обаче дискусиите какво точно ще осветява светлото ни бъдеще, зимата взе да се очертава тъмна. И студена. Вярно е, че според експертите България има повече мощности за ток, отколкото може да изгори. Вярно е и друго – че състоянието им е такова, че може и да не успеем да изгорим дори колкото ни трябва. В постоянното лутане между популизъм, лични интереси и лобизъм в енергетиката се изгубиха текущите инвестиции и задължителните ремонти, така че от първи юли

токът вече поскъпна повече от обещаното

и поскъпването от първи октомври вече не е хипотеза, а се обсъжда като сигурно. Изобилие от хипотези има около друга – варненска, тема. Арестът на районния кмет Христо Христов, разнопосочните неофициални версии и странното нежелание да се дава официална информация развихриха градското въобръжение и версиите вече са от втора издънка тип „Медузите” до дългата ръка на неизвестни ромски босове, гневни заради Максуда. Засега имаме само декларацията на варненския кмет, че разчистването на гетото ще продължи. И очакването тя да не бъде заглушена от звука на ръце, които се измиват една друга. Покрай други шумове – от крайбрежните кръчми, и след 22 жалби срещу тях, се стигна и до публична проверка. От нея стана ясно, че

в три от четири заведения има нарушения

/в четвъртото просто научили, че инспекторите идват/, а пето проверено скоро може и да няма, защо гневен шеф на механа натроши шумомера. Срещу Галин Николов вече има досъдебно производство, но чак след дълги телефонни перипетии и въртене на сигнала между телефони и инстанции. А това, заедно с подновените шумни купони, не е знакът, който варненци чакат. Тази седмица раздадоха и парите, събрани по сметките на БЧК, на пострадалите от наводнението в Аспарухово. Един от мъжете, дошъл да ги вземе, призна за какво ще ги използва – за задгранични паспорти на децата си и за билети. Еднопосочни.