България подновява играта на "грешка в комуникацията" с Брюксел - този път за сметка на вложителите в КТБ

Циганчето рекло: Ако имахме вкъщи сирене и масло, щяхме да ядем баница, но нямаме брашно.

Висшите финансисти писали на Брюксел: Ако законите ни бяха европейски или поне имахме парламент да ги промени, щяхме да изплатим в 5-дневен срок гарантираните суми на вложителите в КТБ, ама нямаме пари.

Горе-долу така тече кореспонденцията между София и Брюксел по повод затворената за неизвестно дълго Корпоративна и търговска банка (КТБ) и безпокойството на висши служители в Еврокомисията, че България нарушава духа на европейското законодателство за гарантиране на доверие в стабилността на банковата система. На 11 август министърът на финансите Румен Порожанов и управителят на БНБ Иван Искров запознаха обществото с писмото си, изпратено в отговор на предупреждение на генералния директор на ГД "Вътрешен пазар и услуги" Джонатан Фол, който на 1 август им писа, че "Европейската комисия може да предприеме съответни мерки (срещу България - б.а.) за осигуряване на прилагането на правото на Европейския съюз". Сиреч наказателна процедура.

Отговорът им, разлял се на 9 страници, е свободно достъпен на сайтовете на МФ и БНБ, но писмото, което го е предизвикало, липсва на официалните им страници. В ерата на интернет обаче не е трудно да се намери информация, която е публичен факт. На сайта на Би Ти Ви има линк към писмото на Джонатан Фол, което е само 2 страници. Написано е на чист български език съгласно установилата се от 5-6 години практика в кореспонденцията между Брюксел и България, откакто тройната коалиция на Сергей Станишев редовно се оправдаваше, че има проблеми с Еврокомисията поради "грешки в комуникацията". За да не се преструват българските министри, че не схващат достатъчно добре брюкселския език, еврочиновниците се изхитриха да преминат на български.

Първоначално Джонатан Фол е пробвал на 31 юли да изясни ситуацията с МФ и БНБ по телефона. Вероятно след като се убедил, че думите му отлитат към глухи уши, ги е изложил още на другия ден на хартия, за да се видят и запомнят. "Вследствие на телефонния ни разговор вчера сутринта бих искал да подчертая, че считам ситуацията с проблемната българска корпоративна банка КТБ за изключително тревожна, особено предвид пълната липса на достъп до депозитите в продължение на вече от 30 дни и перспективата тази ситуация да продължи месеци".

Отговорът е: Не само ще продължи месеци, но дори не знаем колко месеца. Придружен е с констатацията, че така трябва да бъде. Тук се получава късо съединение в комуникацията, защото според Джонатан Фол, който все пак не е дребен еврократ и познава европейското законодателство, "бързото изплащане (на гарантираните от държавата влогове в размер на 196 000 лв. - б. а.) в случай на банкова криза е един от основните принципи на европейските правила за управление на банковите кризи". Неговите адресати обаче му обясняват, че след като са били транспонирани в българското законодателство, европейските правила преминават към принципа "бързай бавно".

Как става това? Като се подмени един очевиден факт с друг. Според Порожанов и Искров проблемът с КТБ е възникнал не след източване на банката от главния й акционер и нейните изпълнителни директори, заради което прокуратурата им е повдигнала обвинения в края на юли, а защото "на 20 юни 2014 г. във връзка със спиране на плащанията към клиенти, настъпило в резултат на масирано теглене на средства, (...) КТБ е поставена под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност за срок от три месеца, спряно е изпълнението на всичките й задължения, ограничена е дейността й". Чрез прехвърляне на отговорността от болната глава (банкерите в КТБ) върху здравата (вложителите с гарантирани депозити) става възможно да се навърже цяла поредица от нагласени причинно-следствени връзки.

БНБ, която уж надзирава отблизо банковата система в България, не може да прецени дали КТБ е платежоспособна, защото подозира, че кризата се дължи на безотговорното поведение на вложителите. За по-голяма яснота през юли е възложена на независими одитори "цялостна оценка на всички активи на КТБ (...), която трябва да завърши в срок до 20.10.2014 г." Така се добавя още един месец към трите месеца първоначален специален надзор. Но и това не е срокът, след който ще започне изплащане на гарантираните влогове.

"В зависимост от резултатите от оценката, основните акционери на КТБ ще бъдат поканени да предоставят в определен срок необходимата за възстановяване на дейността на банката капиталова и ликвидна подкрепа", пишат двамата видни финансисти. Ако предишните срокове имат известна определеност, оттук нататък посоченият от тях "определен срок" става напълно неопределен. Като се има предвид, че главният сред основните акционери се издирва чрез Интерпол на неизвестен адрес зад граница, ще се наложи да се изчака, докато бъде открит за връчване на поканата за "капиталова и ликвидна подкрепа". Преди това няма как да се знае дали не му се иска доброволно да върне парите и съответно банката пак да стане платежоспособна.

Широко известно е, че парите ги няма, защото иначе банката щеше да функционира. Първите съобщения от БНБ бяха за изнесени милиони в чували, после се оказа, че са прилагани нехамалски методи. Сега обаче главният банкер в компанията на служебния финансов министър е разкъсван от сложен въпрос:

Що е "неналичен депозит", т.е. празна каса?

Въпросът е възлов, защото транспонираните (натъкмените) в България две европейски директиви от 1994 и 2009 г. за гарантиране на депозити до определен размер изискват "компетентните органи да установят това (че депозитът е неналичен - б.а.) колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми".

Двамата си признават откъде произтича неудобството на възникналия въпрос: според българското законодателство изискването на директивата от 1994 г."проблемната кредитна институция да "изглежда неспособна за момента по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита", е равнозначно на установяване на неплатежоспособност на институцията". Оттук пък следва изискването в срок от 5 дни от установяването на неплатежоспособността на банката БНБ да отнеме лиценза й, което транспонира определения от директивата 5-дневен срок за преценка на финансовото състояние на банката. Щом се стигне до този етап, се задейства Законът за гарантиране на влоговете в банките, който дава старт на изплащането на суми от Фонда за гарантиране на влоговете "не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на БНБ". Всичко това може да се разсрочи за дълго, ако леко присвием очи пред видимото. Вместо проблемната банка да "изглежда неспособна да изплати депозита", замижаването ни дава основания да кажем, че все още не знаем колко е празна касата й. И да започнем проучвателна процедура без ограничения във времето и пространството (когато и където бъде открит основният акционер). Авторите на писмото толкова са били възхитени от себе си, че са изложили заключението си със специално подчертан текст:

"В случай че Фондът за гарантиране на влоговете в банките изплати гарантирания размер на депозитите в банка под специален надзор още докато се извършва проверка на финансовото й състояние и без да е установено, че същата е неплатежоспособна, може банката да остане без голямата част от своите вложители, което ще направи оздравяването й безпредметно и невъзможно". По този начин нашите елитни финансисти, след като са обявили хилядите дребни вложители за виновници за затварянето на банката, ги превръщат и в нейни заложници с цел да бъде оздравена, което няма как да е в духа на европейското законодателство, макар че с известно натъкмяване се вписва в българското. Те усещат, че стъпват на хлъзгав терен и затова си оставят пътечка за измъкване:

"В случай че Европейската комисия прецени, че посочените национални разпоредби не съответстват изцяло на Директива 94/19/ЕО, следва да бъдат предприети действия за съответното им изменение в кратък срок". Колко кратък? Ами-и-и... "Такива решения се очаква да бъдат взети от следващото 43-то народно събрание след изборите на 5 октомври 2014 г." Само че то първо ще трябва да се конституира, да гласува правителство, да си изработи програма и после да подреди задачите си по важност.

Спестителите не са първа грижа на държавата, защото са неограничено търпеливи, както може да се види от примера на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Както за тях, така и за днешните злополучни вложители главният проблем е, че имат гарантирани права без гарантирани пари. Порожанов и Искров откровено си признават: парите в гаранционния фонд са 2,103 млрд. лв., а са необходими 3,684 млрд. лв. за КТБ плюс 55,1 млн. лв. за дъщерния клон "Виктория". Имаме дупка от 1,636 млрд. лв. Дори да изцедим още 291 млн. лв. от авансови вноски на другите банки, пак ще трябва да прибегнем до държавен заем, т.е. до решение на Народното събрание, което обаче в момента е разпуснато, добавят двамата. Предложеното от Джонатан Фол междинно частично изплащане на депозитите също е отхвърлено от тях, защото не е предвидено в българското законодателство. За да стане възможно, трябва да има "съответни законови промени", но нали знаете, че Народното събрание се разпусна и т.н. С други думи: търпение - спасение.

Най-красив е финалният пирует в писмото. Ако на еврочиновниците в Брюксел им увиснат неразбиращо ченетата от получения отговор, "Българската народна банка и Министерството на финансите са готови да окажат необходимото съдействие в рамките на своите правомощия на компетентните европейски органи за оценка на съответствието на действащото законодателство с Директива 94/19/ЕД и изготвяне на законодателни промени, ако такива са необходими". Време беше да им го кажем: Не сте дорасли да ни учите. Щом не ни разбирате, ще ви помагаме да поумнеете. Този път грешката в комуникацията си е ваша.