Историята на НДСВ учи, че всеки лабораторно създаден конструкт около нечия харизма, па била тя и на Царя, рано или късно се разпада

"НДСВ е мъртва! Да живее Царят!" Така прозвуча отчаяният зов на някогашния царски външен министър и ексклузивен атлантик за България Соломон Паси НДСВ да се закрие поради изчерпване на смисъла. "Разбрах (макар и по-бавно от мнозина от вас), че закриването на НДСВ е най-триумфалният му възможен финал, който да консервира за поколенията образа и обаянието на формацията. Юридическото закриване е далеч по-достойно от унизителната политическа мимикрия, на която шепата мохикани вече са подложени", написа патетично Паси в "Туитър". И се опита да направи от напускането си сензация, както навремето превърна трабанта си в паметник на "атлантизма".

Впрочем царската партия се спомина още на евроизборите през май, когато загуби и последните си видими белези на сериозна политическа формация заедно с двете места в Европарламента. Съюзът с гимнастичката Илияна Раева за вота бе предупреждение за наближаващия край. Последвалите преговори с "България без цензура" на Николай Бареков за предсрочните парламентарни избори си бяха чиста проба предсмъртни издихания.

Миг на пълно умопомрачение

Няма друго обяснение за унижението, на което се подложи тази някога мощна партия, управлявала страната цели 8 години.Историята на Национално движение "Симеон Втори", прекръстило се самоиронично на Национално движение за стабилност и възход, може да бъде разказана по два начина: като романтична приказка за добрия Цар и като мръсна приказка за крадливите юпита.

Романтичната версия включва задължително възгласите "Искаме си Царя" на стотиците хиляди посрещачи, залели "Цариградско шосе" при първото завръщане на Симеон Втори в родината му след 50-годишно изгнаничество. Следват епизодите с програмната реч на Царя на ливадата пред двореца "Врана", обещанието за "почтеност във всичко" и за ония прословути 800 дни, които щяха да променят живота ни. После дойде победата на НДСВ на изборите през 2001 г., която сложи край на разюздания костовизъм, двата мандата на власт, укротяването на свирепите политически нрави с царствени напътствия за "смяна на чипа" и "да гледаме положителното". Сълзите при издигането на натовския флаг на Ларгото през 2004 г. на същия този Соломон Паси, който сега рони сълзи по други причини. И така, докато се стигне до историческата 2007 г. и членството на България в Европейския съюз, за което НДСВ дълго още ще си приписва заслугата. И тук приказката свършва, защото с осъществяването на европейската мечта "положителното" очакване отстъпи място на реалността. А тя е мръсна приказка.

Циничният прочит на ендесеварската история превръща "Короната от тръни" в "Корона от трънки". Благородството на Царя отстъпва място на хищните юпита, надошли от лондонското сити, за да се упражнят във властване на наш гръб. В тази версия е "кражбата на века" с трансформацията на външния дълг на България от долари в евро, от която страната ни загуби. Тук е и скандалът с продажбата на БТК за смешните 230 млн. евро. Ами закритите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй" в името на европейското членство? Затворените набързо от Меглена Кунева "глави" в договора за членство, които сринаха съвсем икономиката на страната и доубиха селското ни стопанство? За историята ще остане и онази снимка от яхта в Монако, на която царските юпита Милен Велчев, Мирослав Севлиевски и Пламен Петров са в компанията на считания за крупен контрабандист Иван Тодоров-Доктора. Скандалите, съпровождащи управлението на НДСВ, още тогава затъмниха "образа и обаянието на формацията", по израза на Паси. Да, голяма част от ординарците на Царя наистина подобриха значително живота си за 800 дни и към момента са милионери. Голямата европейска мечта се изроди в печелене на "проекти" от приближените до властта, а членството в НАТО до момента ни струва 13 жертви и над 30 ранени в Ирак.

Богата е управленската история на НДСВ, но, уви, не става за продан пред урните. Днес сме свидетели на небивала историческа ирония - десните, които навремето всячески саботираха политическото завръщане на Симеон Сакскобургготски в България, днес се молят за частица власт на ординареца му Бойко Борисов. Монарха наричаха "мадридски шмекер", а Борисов зоват лидер вдясно. Българските политически салтоморталета нямат брой и чет. Но закономерно водят до смърт. Затова и така се наричат - "мортале".

Да, НДСВ свърши безславно, но дали заслужаваше друга съдба? Историята на царската партия учи, че всеки лабораторно създаден конструкт около нечия харизма, па била тя и на Царя, рано или късно се разпада. При ГЕРБ, изградена по същата схема, но около образа на Пъдаря, явно ще е късно. Късно за потърпевшите, разбира се.