От началото на годината са одобрени 867 млн. лв. допълнителни разходи

Законът за бюджета за 2014 г. със сигурност ще бъде променен за втори път в рамките на годината. Към края на юли дефицитът по консолидираната фискална програма е достигнал рекордните 1.147 млрд. лв., а през август се очаква да нарасне с поне 355 млн. лв. С това ще бъде изчерпан и дори надхвърлен пълният размер на планирания за тази година дефицит. Разчетите на Министерството на финансите показват, че изоставането няма как да бъде наваксано и България ще трябва да емитира допълнителен дълг, за да финансира недостига.

Това стана ясно от изнесените вчера от финансовото министерство данни за изпълнението на бюджета към края на юли. Оценките бяха представени с 10 дни по-рано спрямо официалния срок за публикуването им, а анализът е част от ревизията за състоянието на публичните финанси, започната от МФ.

Регистрираното ниво на дефицита през юли е рекордно за последните няколко години. През юли 2013 г. той бе 168.2 млн. лв., а за същия месец на 2012 г. дори бе отчетен излишък от 200.3 млн. лв. Достигнатият през юли минус по консолидирания бюджет от 1.147 млрд. лв. изчерпва основната част от планирания за цялата година дефицит от 1.472 млрд. лв. и това изоставане няма как да се навакса на фона на неизпълнението на приходите и проблемите при еврофондовете. От финансовото министерство са категорични, че ще се наложи емитирането на нов дълг, с който да се финансира извънредният дефицит и да се осигури допълнителен буфер във фискалния резерв. Категорично обаче няма да се допусне дефицитът да надхвърли 3% от БВП - максимално позволеното ниво по маастрихтските критерии, твърдят от служебния кабинет.

Еврофондовете и изоставането в планираните приходи продължават да са големият проблем на бюджета и през юли. Еврофондовете формират 870 млн. лв. от отчетения дефицит. Авансовото финансиране от националния бюджет на европроекти, включително и по замразените програми "Околна среда" и "Регионално развитие", ще доведе до нарастване на дефицита през август с нови 355 млн. лв. От тях 167 млн. лв. са за финансиране на проекти по "Околна среда", 188 млн. лв. са за "Регионално развитие". Според финансовия министър Румен Порожанов тези плащания са били съзнателно забавени с един месец, за да влязат като дефицит в мандата на служебното правителство. Според разчетите на финансовото министерство необходимият ресурс за финансиране на проблемните програми ще бъде в размер на 300 млн. лв. при оптимистичен сценарий, в който ЕК възстановява плащанията, и около 900 млн. лв. при песимистичен, при който програмите остават замразени.

Наред с проблемите по оперативните програми от началото на годината са правени и щедри допълнителни разходи. "Одобрените от началото на годината допълнителни разходи, извън утвърдените в бюджета, възлизат на 867 млн. лв. Към момента от тях са усвоени 394 млн. лв.", обясни финансовият министър Румен Порожанов. Той уточни, че в сметката са включени и парите, отпуснати на министерствата по програмата за растеж и развитие на регионите. По нея 8 министерства получиха 160 млн. лв., допълнителни 50 млн. лв. бяха заделени и за Агенция "Пътна инфраструктура". Очаква се част от проектите, чиято реализация не е започнала, да бъдат прекратени, за да се осигурят икономии в разходната част на бюджета и парите да се използват за по-належащи нужди.

Министерството на финансите вече обяви, че очакваното неизпълнение на приходната част на бюджета до края на годината възлиза на около 900 млн. лв. - основно заради по-малко събран ДДС от внос и постъпленията от акцизи. В края на юли фискалният резерв възлиза на 8.9 млрд. лв. От тях 8.25 млрд. лв. са депозити в БНБ и търговски банки, а 632.1 млн. лв. са бъдещи вземания от ЕС. Покрай множеството спекулации около размера на резерва от финансовото министерство обясниха, че средствата са разчетени единствено да покрият плащанията по държавния дълг, включително падежа по глобалните облигации през 2015 г., и дефицита, както и да осигурят ликвидност за крупни плащания като авансовото финансиране на земеделските производители в началото на следващата година.

БНБ печата извънредно банкноти на стойност 1.3 млрд. лв.

Новите банкноти, които БНБ спешно ще отпечата, са на стойност 1.3 млрд. лв. С парите ще бъде попълнен стратегическият резерв на БНБ и банкнотите ще бъдат пуснати в обращение само при нужда. Това бе лаконичният коментар на подуправителя на БНБ Калин Христов. Още през юни БНБ обяви ограничена процедура за отпечатване на 60 млн. броя банкноти, но през август реши, че не може да чака сроковете за провеждането й и следва директно да работи със своята печатница. В мотивите за промяната в процедурата БНБ обяснява спешната нужда от пари с възникването на извънредна ситуация около банковата система през юни и юли. "Тази извънредна ситуация съвпада и с традиционното значително повишаване на търсенето на банкноти предвид настъпването на летния активен туристически сезон. До края на текущата година за поддържане на наличното парично обращение, както и за възстановяване на използваните в края на юни запаси от банкноти централната банка следва да осигури отпечатването на общо 60 милиона броя банкноти (номинали 10 лева, 20 лева и 50 лева)", пише в мотивите. Обвързването на печатането на пари с кризата с КТБ породи поредни спекулации около стабилността на валутния борд у нас. Въпросите около поръчката вчера свариха неподготвен финансовия министър Румен Порожанов, който обясни единствено, че подобни питания трябва да се отправят към БНБ. Експерти разясниха, че и при валутен борд редовно се печатат пари, с които да се обновяват банкнотите в обращение, но всеки лев е защитен с допълнителни валутни резерви.