В стратегия, предназначена за срещата на върха на НАТО, се говори за превъоръжаване заради опасност от "хибридни военни действия"

България е в информационна война с Русия, пише в публикувания на сайта на военното министерство документ "Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана". С него министърът на отбраната Велизар Шаламанов и президентът Росен Плевнелиев възнамеряват да отидат на срещата на върха в Уелс на 4 и 5 септември и да представят предстоящата реформа в армията, провокирана от забележки на алианса. Русия не е поканена на събитието.

Във "Визия 2020" се заявява, че "активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии или недържавни организации, е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността, и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля". Информационната война е определена като една от заплахите за сигурността на страната във връзка с кризата в Украйна и "дългосрочната амбиция на Русия да възстанови влиянието си в бившето съветско пространство". Като друга заплаха е посочена опасността от "хибридна война", отново във връзка с Русия. Според авторите на документа този нов вид война съчетава конвенционалните методи с похвати на "партизанска, кибернетична и информационна война", както и действия, противоречащи на международното право.

Според специалисти е традиция анализът на рисковете и заплахите за страната да фигурират в подобен документ. Но обикновено не са конкретни, не се посочва конкретна държава, а по-скоро се разглеждат хипотетични ситуации в отделни региони, които могат да повлияят на националната сигурност. Конкретиката фигурира единствено в разузнавателните справки на службите за сигурност, но тяхното място не е в официални документи, които ще бъдат представени пред НАТО. Освен това документът трябва да е в унисон със Стратегията за национална сигурност, българската не е променяна от години и в нея Русия не фигурира като заплаха.

Изготвянето на визията започна преди три седмици и трябваше да ползва изводите от стратегическия преглед на отбраната, започнат от предишното ръководство, за да посочи какво въоръжение е нужно. От документа не става ясно дали е дочакан резултатът от прегледа. Независимо от това са изброени редица проекти за модернизация, които военното министерство възнамерява да започне. Както "Сега" писа, визията предвижда до 2020 г. да се отделят по 2% от БВП за отбрана. За целта всяка година ще се увеличават с 0,1% парите за армията. След увеличаване на парите между 10 и 15% ще се отделят за превъоръжаване. Преди седмица Шаламанов обяви, че плановете за превъоръжаване включват сделки за 1 млрд. лв., и изрази надежда, че част от парите ще влязат в българската индустрия. Ден по-рано той твърдеше, че тази година няма пари дори за вноската в НАТО.

Според "Визия 2020" трябва да се купят нови изтребители, а при по-добри икономически показатели - и система за противовъздушна отбрана. Другият проект е модернизация на три фрегати нов противокорабен комплекс, система за противовъздушна отбрана и торпедно въоръжение, 3D радар, безпилотен вертолет и бойна информационна система. Сухопътните войски ще се оборудват със 100-120 нови бойни машини. Ускорено ще бъде придобит терминал по програмата на НАТО за съюзно земно наблюдение (AGS) в рамките на съвместен проект с още 14 държави, членки на НАТО, се посочва още в документа. Предвижда се още и покупката на 4-6 радара с възможности за откриване и проследяване на цели в системата на ПВО на НАТО.

НАТО ще обсъди пет ключови теми на срещата в Уелс. Първата е за "готовността на алианса да усили колективната отбрана". Втората е свързана с "демонстриране на трансатлантическа решимост и подчертаване важността от увеличаване разходите за отбрана". Третата се отнася до "отношенията с Русия и укрепване на връзките с Украйна". Четвъртата е свързана с партньорските отношения и продължаване политиката на "отворени врати". Последната е "Афганистан и завършване на операцията на международните сили в края на 2014 г.".

В комюнике на алианса се подчертава, че "срещата на върха на НАТО ще се проведе в критичен момент за историята, когато глобалната сигурност е станала все по-нестабилна, както се вижда от действията на Русия в Украйна".