За първи път ще има дефиле на кучета от приюта в Каменар. Може пък там да ви чака новият ви най-добър приятел, който да ви натисне копчето за човещина.

Един от летящите хора тази седмица сложи последната си броня от хубави думи и натисна копчето за най-дългия сън. С Валери Петров изгубихме не само неизказаните рими, а и един ненатрапчив и дълъг пример за доброта. Остава ни копчето, с което да си включваме мечтите. Макар че прозата на бита и тази седмица показа, че повече нужда има от копче за памет, което да напомня, че

тактуването върху мотиката води до по-големи цицини.

Една нова ще ни се появи вероятно още следващата седмица, след като журито за избор на културна евростолица през 2019-та преживее „Карнавала на мечтите”, който ще прекара оценяващите през пешеходната зона в компанията на всичко шарено и вдигащо шум, за което организаторите са се сетили. Карнавалът през пресечена местност ще остави ярки спомени у журито и дано на входа на Морската градина не се засекат с някой друг общински карнавал, а по пътя им не зейне нова дупка в асфалта. Всъщност, многото шум може да се окаже за нищо, защото общините, които стигнаха до българския финал, вече са предвидили бюджети, но не и правителството, а

финансирането е част от въпросника на журито

преди избора. И можем само да се надяваме, че същинските идеи за домакинството ни са оформени не толкова патетично като флагчета по пешеходната зона. Около варненските павета тази седмица имаше две новини. Хубавата е, „8 ноември” вече е завършена и изглежда както трябва. Лошата – че за пореден път имаше закани към „зебрите”, които ремонтират в центъра, че ще редят, докато им се получи както трябва, като опция за смяна на изпълнителя няма. Вероятно е похвално желанието работата най-накрая да бъде свършена съвестно. От друга страна, наемането на фирма, която от началото знае как трябва, пести обучителния период и всичките му последици... През седмицата се решиха проблемите и около друг сериозен градски ремонт – в зала "Конгресна", където влиза "Хидрострой" – по силата на дългосрочния договор с общината, който е за поддържане на спортните обекти в районното кметство. И с надеждата

настилката и седалките да се получат от първия път.

Заявка за „силна ръка” дойде от Областната управа. Новият управител /който уточни че още не е чел в подробности длъжностната си характеристика/ поиска лицензите на енергийните дружества, като се аргументира с доводи от делата, които е водил срещу тях 17 години, без нито една загуба. Което е добра атестация за един адвокат и още по-добър показател за нуждата да се прави разлика между съдебна зала и администраторски кабинет. Колкото до длъжностната характеристика – основна задача на областните управители в момента е да организират изборите и то без римейк на мелодраматичната фантастика „Костинброд”. Във Варна и региона основните играчи вече обикалят електората, в листите изненади няма, а от прогнозите за бъдещи управленски конфигурации изборът на 5 октомври все повече изглежда като

избор на дърва или на въглища да ни сготвят.

В столицата служебният кабинет /който също би трябвало да подготвя страната за избори/ компенсира краткия си живот с интензивност на глобалните решения. Едно от тях е да поръчат повече от 2 хиляди и 500 резервни печата за секционните комисии – вероятно имат притеснения, че някой ще чупи орехи с тях в изборния ден... В очакване на вота продължават и уволненията и назначенията в кабинета - все по-озадачаващи. И ще бъде много подвеждащо, ако гледаме на тях като на краткотрайно явление и повод за възмущение на дребно – те са репетиция какво предстои, ако/когато ГЕРБ се върне на власт. Продължават и идейните трансформации на кандитите за депутати, там обаче на никого вече не му прави впечатление, че от честото пребоядисване някои са придобили

специфичен физиологично-кафяв цвят.

Но, както каза новата героиня на сутрешните блокове и социалните мрежи – Атанаска, „в България можеш да пробиеш единствено с простотия, много хора са успели по този начин, аз следвам техния пример”. Ако не знаете, Атанаска от Павликени направи така, че златките да изглеждат интелигентни и е твърдо решена да продължи. А публиката очевидно е доволна или пък усеща, че и Атанаска, и част от дежурната кохорта „интелектуалци”, „общественици” и „политици” са готови на всичко, за да ги има „по телевизора”, просто тя е по-забавна и си признава, че няма нужда от книги, щом си има „интернет”. Забавна е по онзи особен начин, по който са забавни опитите на Криско да продава чалга в рап опаковка и напъните на СЕМ след близо девет милиона гледания на клипа да се опита да го забрани, защото „вреди на моралното и психическото здраве на децата". Видимо доволни и видимо недоволни се упражняват в писане по социалните мрежи,

видим резултат няма.

Разбира се, СЕМ не може да спре никаква песен /или каквото и да било друго /, но темата стана удобната дъвка, която спести досещането, че ако „децата” четат и друго освен „интернета”, вероятно ще изгледат клипа колкото да не са извън мейнстрийма, а щети върху морала им нанася не поредният Кристо, а обществената търпимост към това, за което той говори. Или обяснения от типа „Финансите са просто нещо - едно и едно прави две, и ако нямаш две, трябва да кажеш откъде ще вземеш липсващата част". С тази реплика Бойко Борисов илюстрира през седмицата икономическите идеи на бъдещото си управление, за което отсега няма особен оптимизъм. От май насам

бизнесклиматът се влошава всеки месец

според Националната статистика и очакванията са това да продължи още три месеца и дори половин година. Опитите на служебния енергиен министър да обоснове критиките си към досегашната ресорна политика с реплики за необходимо поскъпване на тока с 50 процента също не правят добра услуга на планирането в бизнеса и инвестициите. А във Варна служебният кабинет вече си осигури фен-клуб, където ще го помнят дълго и цветисто, след като вдигна пристанищните такси около десет пъти. При това с аргументация за „повишаване на конкурентноспособността” на портовете. Само не е уточнено кои. Голямата бомба обаче може да се окаже друга - Наредба 12 в здравеопазването, според която недоносени бебета, третирани като живи деца досега, изведнъж

стават медицински отпадък.

Може би сега трябва да чакаме и Наредба 13, според която да изберем по една „спартанска” скала край всеки град и да тестваме новоредените на издържливост. А на такива като Стивън Хокинг /който страда от същата болест, провокирала „ледената кофа”/ да предлагаме „доброволно” да се застрелят. Между другото, неподвижният мъж, признат за най-великия жив физик, също се включи в световното предизвикателство тази седмица. Някакви политици се поливат със студена вода и в България - например, заради "съпричастност към бедстващите в Мизия" /което им се получи малко като въжето в къщата на обесения/. Или за каузата на болните. За дарени пари /което е основната идея на „кофата”/ нищо не се чува, ехтят само мощните писъци на яки мъже, които смятат, че

помагат на деца с „алтуизъм”.

За които не се сещат, докато са на власт, та се налага родителите им да просят пари, а неправителствени организации да превземат на абордаж фонда за лечение в чужбина, за да стане ясно какво точно се върши там. И понеже всичко това сме си го пуснали ние самите и нямаме копче за бързо изключване, остава ни трудния начин за оправяне – с мислене и повечко работа. И ако това ви звучи прекалено тъжно за края на лятото, разходете се до кучешката поляна в Морската градина. За първи път ще има дефиле на кучета от приюта в Каменар. Може пък там да ви чака новият ви най-добър приятел, който да ви натисне копчето за човещина.