Църквата прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и като покровителка на родилките и децата

Празникът Рождество на Пресвета Богородица или Рождество Богородично, известен още като Малка Богородица, се отбелязва всяка година на 8 септември (21 септември ст. стил) и е третият празник в чест на Божията майка, един от най-големите празници на Православната църква, установен от най-дълбока древност.

От днес с празнични вечерни във всички епархии на Българската православна църква започва честването на един от най-големите празници, свързани с раждането на Божията Майка - Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица).

Храмов празник има един от най-почитаните ни манастири - Роженската света обител "Рождество Богородично". 

Указания за него има от св. Иоан Златоуст, а през пети век за него се споменава в служебника на Геласий, когато епископът на Константинопол Анатолий написал стихири за Рождество Богородично.

"Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот." (песен, която се пее на празника)

Ортодоксалната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и като покровителка на родилките и децата.

"Малка Богородица" е особено почитана от жените, за да им помага светицата в беда и тежка работа, да раждат леко и да са живи и здрави децата им. В нейна чест омесват и изпичат голяма богородична пита или малка, намазана с мед, наречена "богородичен хляб".