Проблемът с отварянето или неотварянето на първата врата не е единственият, въпреки че е трудно да се разбере как в действителност трябва да се качваме и слизаме

Отворено писмо с описани проблеми при използването на масовия градски транспорт е изпратила Невена Атанасова до кмета Иван Портних, управителя на "Градски транспорт" ЕАД и медиите. Споделя, че с учудване и огорчение е разбрала за наличието на "правила" при слизането и качването на пътници в градския транспорт и по-специално в някои от тролеите по линии №82 и №88.

Ето и текста на писмото:

На 5.09 т. г. шофьор на един от дългоочакваните нови тролеи едва не счупи ръката ми, защото беше решил да отваря първата врата на закъсняла пътничка. Разбира се, той не сметна за нужно да предупреди, въпреки, че прекрасно ме виждаше, че съм застанала до вратата. Ще конкретизирам “първата врата”, тъй като има връзка с последвалото ми изложение. Освен това въпросната случка се разиграва не на автобусна спирка, а на червен светофар, където, доколкото ми е известно, шофьорите нямат право да отварят вратите било за слизане, било за качване на пътници.Няколко дена по-късно, на 10.09., друг шофьор отказа да отвори първата врата, за да се кача, но след като настоях, бях допусната да вляза именно от там, само за да понеса унижение пред останалите пътници след грубото махленско викане, което имаше за цел да ми поясни, че от първата врата само влизат, а не се качват пътници. Попитах го това правило от кога е, тъй като ползвам транспорт ежедневно по няколко пъти и до сега не съм се сблъсквала с това изискване, но освен сумтене друг отговор не получих. Впоследствие разговарях с много мои приятели, които използват градския транспорт, за да разбера дали наистина съществува подобно правило, да не би аз да греша?! От всички получавах един и същ отговор - за такова “правило” никой не е чувал, но някои шофьори действително не отварят първите врати, за да няма навалица от хора около тях или за да не им влиза студ през зимата.На 11.09., твърдо решена да разбера как стои в действителност въпросът, се подготвих за поредната словесна битка с високоинтелигентен шофьор. Е, такава “битка” не се състоя, тъй като в 18:10 ч., на спирка “Нептун” (в посока към кварталите) шофьорът на тролей по линия 88, с рег. № 313, просто ме остави на спирката и тръгна, без да ми отвори вратата. Разбирайки, че ще си остана на спирката, реших поне да направя снимка на въпросния тролей. Прибирайки телефона в чантата си видях възможно най-наглата и мазна усмивка от страна на шофьора. Усмивка, която сякаш казваше: “Снимай си, аз съм несменяем и бетониран за работното си място и никакви снимчици няма да ми развалят рахата!”. Това беше и капката, която ми преля!

Със сигурност аз не съм единствената потърпевша от отношението на Вашите служители. Може би обаче съм първата, която дръзва публично да попита докога ще трябва да го търпим и да се примиряваме с него.

Проблемът с отварянето или НЕотварянето на първата врата не е единственият, въпреки че е трудно да се разбере как в действителност трябва да се качваме и слизаме от тролеите, при положение, че за болшинството шофьори не е проблем да отварят всички врати (някои дори в нарушение - напр. на червен светофар). Отговорете ми, моля, съществува ли изобщо някакъв правилник, където принципите на качване и слизане да са ясно определени?Радостта и удоволствието да се возим в новите климатизирани и комфортни тролеи бързо биват помрачени и от, меко казано, недружелюбния обслужващ ги персонал - шофьори и кондуктори. Единствените думи, които могат да бъдат чути от повечето кондуктори се свеждат до "Без билети?". Протягат се едни ръце да ти вземат парите, след което се връща ръка с билет. Няма думи като "благодаря", "моля","заповядайте". Някои дори гледат невменяемо, когато бъдат поздравени с "Добро утро"!Друго, което прави неприятно впечатление, са опънатите ластици от шофьора към първата врата. Защо са там, каква функция изпълняват, освен че ограничават свободното пространство, определено за пътниците? Ако са там с някаква определено неразбираема за мен цел, защо тогава не ги виждаме във всички тролеи, а само в някои? Вашият персонал изобщо минава ли на някакъв инструктаж как да се държи с клиентите си, или ние не заслужаваме подобно уважително отношение? Защо климатиците трябва или да работят на максимална мощност, или изобщо да не работят (това беше отговор от една от ватманките към пътничка след запитване дали не може малко да се намали климатикът)? До кога ще се опитвате със стари к*ви да правите нов бар*ак?Ще си позволя да ви осведомя и за факт, с който вероятно по някаква причина не сте запознати.В целия цивилизован свят, че дори и в Куба, забележете, качването на пътниците в градския транспорт се извършва именно през първата врата на превозното средство, а слизането е през останалите врати. С качването си пътникът показва на шофьора карта или билет за многократно пътуване (с каквато екзотика в нашата столица на немарата не разполагаме), а ако не разполага с такива, си закупува билет именно от шофьора.Предчувствам, че отговорът, който ще получа, е, че Варна е голям град и това няма как да проработи тук, затова ще Ви уведомя, че подобна практика си работи прекрасно в градове като Чикаго, Барселона, Мадрид, Берлин, Лондон. Да, и в Хавана също, при все разбитите й автобуси от седемдесетте години.

Ще очаквам с нетърпение отговор и реакция от Ваша страна по изложените от мен въпроси и проблеми!

С уважение:

Невена Атанасова