Три различни оцветителя, които са разрешени и се влагат свободно в храните, са изключително опасни за човешкото здраве и променят ДНК дори когато се консумират в малки количества. До този извод са стигнали български учени след тригодишно изследване на 12 различни консерванти, добавки и оцветители, обозначени с буквата Е и съответни номера.

 

Продължителната работа на нашите учени е установила, че оцветителите  индиго кармин, който дава виолетов цвят и се изписва в етикетите като Е 132, еритрозин, боядисваш храните в червено, познат под номер Е 127 и фаст грийн, който прави манджите наситенозелени, известен с номера Е 143, са изключително вредни и в малки количества.

 

В лабораторията по молекулярна генетика към един от институтите на БАН са установили още, че в списъка на вредните добавки, обозначени с Е-та, които увреждат човешкия геном, влизат един консервант и други две добавки. Става дума за добавката кофеин, която се използва изключително много в производството на енергийни напитки. Едното от другите две Е-та е с широко приложение във фармацевтичната индустрия.

 

Първоначалната идея на българските учени е предвиждала да бъдат тествани 20 различни консерванти, добавки, оцветители, които се слагат в храните и напитките, но средствата по проекта стигнали само за дванадесет добавки, половината от които се оказали вредни за човека. За да няма опасност от тях, те трябва да са в дози от 10 до 100 пъти по-малки в сравнение с определените в момента от Европейския орган по безопасност на храните - EFSA.

 

„Уврежданията в ДНК водят до патологични промени в клетките и водят до злокачествена трансформация, което е рак. И ние казваме: това може да стане, не казваме: това ще стане", посочва ръководителят на проекта доц. д-р Георги Милошев, цитиран от БиТиВи.

 

Резултатите от изследванията на българите са огласени в международно научно издание в началото на годината. Предстои да се изпратят до Европейския орган  по безопасност на

храните към Еврокомисията. В момента EFSA приема изследвания на учени за Е-тата от всички страни. Ако се прецени, че разрешените дози трябва да се намалят, съответните директиви ще бъдат променени.

 

Никога оценката не се базира на едно, било то и перфектното научно изследване. Изследва се целият комплекс от вредни фактори във всички видове рискове за здравето и се определя такава доза, която се счита, че е безопасна, коментира доц. Веселка Дулева от Националния център по обществено здраве и анализи.

 

На 13 декември влиза нов европейски регламент за изписване на Е-тата върху етикетите. Целта е те да са ясни и консуматорите да знаят, че става дума за хранителни добавки. Европейският законодател много отдавна е приел с тази кратка номенклатура да се отразяват различни съставки на храната и всички добавки, които са включени в нея, се одобряват на общностно ниво. С новия регламент задължително ще се обозначават алергените върху етикета. Някои от растителните храни например имат такова въздействие и задължително на тях трябва да е упоменато, че могат да предизвикат алергична реакция. Важно е също така, че дори когато тези продукти се консумират в заведения, трябва да е ясно информиран клиентът за тяхното наличие.