Избрани Новини
4-4,5% дефицит в проекта за актуализация на бюджета
Ако не се намери решение, може да влезем в процедура по свръхдефицит, която Брюксел ще ни наложи.
С дефицит от 4 - 4,5%, вместо планираните 1,8% може да приключи финансовата 2014 г., съобщиха за “24 часа” високопоставени държавни източници. Това означава, че държавата няма да разполага с около 3,2 - 3,5 млрд. лв. в последните месеци на годината.
Във финансовото министерство вече подготвят план за актуализация на бюджета. Предварителният му вариант ще бъде обявен в понеделник, а още в неделя проектът ще бъде изпратен на синдикати и работодатели, защото планът е тристранният съвет да го обсъди в понеделник.
”Не коментирам”, лаконичен бе министър Румен Порожанов вчера. От пресцентъра му заявиха: ”Нито отричаме, нито потвърждаваме каквато и да е информация, експертите още работят, изчакайте понеделник, ще обявим вариант за обсъждане”.
Ако не се намери решение, може да влезем в процедура по свръхдефицит, която Брюксел ще ни наложи. Планът на министър Порожанов е бил обсъден вчера на оперативно заседание на МС.
Тревожните цифри да бъдат подготвени като вариант за актуализация и след обсъждане в Тристранния съвет, още в сряда да влязат в Министерския съвет, се разбрали вчера министрите. След това ще се чака новият парламент. Подготвяло се дори извънредно изявление на финансовия министър Порожанов в национална медия тази неделя, казват запознати.
За актуализация на бюджета Порожанов предупреди веднага, след като пое поста. Тогава той заяви, че е възможно бюджетният дефицит да достигне 3% от БВП до края на 2014 г. И се зарече: ”Ще опитаме да го удържим до 3%, което влиза в Маастрихтските критерии, за да не влизаме в процедура по свръхдефицит, а само в обяснителен режим защо не сме изпълнили бюджетните си цели”, каза тогава Порожанов.
При подготовката на вариантите обаче, експертите му установили, че само забавянето в събирането на приходите и спрените плащания от ЕС по замразените ОП “Околна среда” и “Регионално развитие” вече са надули дефицита до 1,2 млрд. лв. още в края на юли, което е 78% от планирания за цялата година.
Какви са причините за заплахата?
Въпреки че служебният премиер Георги Близнашки и финансовият министър Румен Порожанов отчетоха, че приходите били надценени, за да бъдат направени повече разходи, те направиха същото. До момента няма видимо увеличаване на приходите.
От митниците за 2 месеца в хазната влязоха 50-70 млн.лв. приходи и така стопиха изоставането в приходната част от 600 млн.лв. до 530 млн.лв.
Хайките на данъчните за касови бележки и укрити обороти вкараха допълнителни 120 млн.лв. Очакванията са при актуализацията планът за приходите да се коригира с 1 млрд.лв. надолу.
Служебният кабинет продължи харченето, въпреки, че отчете преизпълнение на плана за разходите с 990 млн.лв. На 10 септември МС извади 750 млн.лв. от централния бюджет и ги даде за разплащане по проекти от спрените оперативни програми ОП „Околна среда" и ОП „Регионално развитие” се осигурява продължаването на тези проекти”. Ако тези пари не бъдат възстановени от Брюксел, те ще вдигнат дефицита в края на годината с почти един процент.
На всяко заседание, служебният кабинет е одобрявал допълнителни разходи - средно за 40-70 млн.лв., установи “24 часа”. Така буферът от 500 млн. лв., заложен в бюджета е почти усвоен. Преди седмица например кабинетът спря публичната инвестиционна програма за 500 млн.лв. за общини без сключени договори с изпълнители. Министрите пренасочиха част от паритеза инвестиции към издръжка на администрация - на президента, за СЕМ, за БНТ.
Още няма решение на Брюксел за възстановяване на плащанията по двете оперативни програми. До момента, пари за финансирането им се вземат от бюджета- над 400 млн.лв.
Сигурна вече е загубата от финансовите корекции - 153 млн.лв. европари, заради сбъркани проекти. Експертите на Порожанов изчислили, че има вероятност финансирането по европрограми до края на годината да достигне до 1,2-1,5 млрд.лв., които формират дефицит, докато не бъдат възстановени.
Неяснотите около КТБ, и банковата система също могат да затруднят балансирането на бюджета.
58,379 млрд. лв. са в банките на депозити
Българските домакинства и бизнесът върнаха обратно парите си в банките след масираното теглене през юни заради кризата с КТБ и криминалните атаки срещу ПИБ. През август на депозити са вкарани над 1 милиард лева, сочи паричната статистика на БНБ, обявена на сайта на централната банка. Данните показват, че депозитите дори показват ръст от 377 млн. лв. спрямо май - т.е. преди да започне банковата криза. Така, през август депозираните пари общо са 58,379 млрд. лв. Увеличението идва главно от ръст при фирмените депозити, които са нараснали с близо 700 млн. лв. за три месеца. Парите на гражданите са се върнали на нивата им от май. За сравнение през юни, в началото на банковата паника, бяха изтеглени над 1 млрд. лева. През юли обратно се върнаха 400 млн. лв.
Депозитите на неправителствения сектор възлизат на 57,352 млрд. лв., сочи статистиката. Това е ръст от 0,65% спрямо юни и с 6,9% в сравнение с юли 2013 г., показва сравнението.
Спестяванията на населението са се увеличили със 124 млн. лв. през юли спрямо предходния месец и достигат 38,708 млрд. лв.
Нефинансовите предприятия са депозирали най-много пари през юли - 230 млн. лв., което е около две трети от общата сума, но е по-малко от изтеглените през юни 334 млн. лв. Най-малко е увеличението на спестяванията на финансовите предприятия, които са се вдигнали с 15 млн. лв. през юли, при изтеглени 231 млн. лв. през юни. Спрямо година по-рано техните средства се свиват с 6,1% на годишна база.
Във фискалния резерв има свободни 980 млн. лв.
Във фискалния резерв, с пари от който може да се покрие част от дефицита, има свободни 975 млн.лв., въпреки че официалните отчети на финансовото министерство за края на август сочат, че той е пълен с над 8,1 млрд.лв. Причината за това е, че в резерва се държат на депозити в БНБ и други банки целеви пари. Това означава, че всеки лев от тях е разчетен за определени плащания. Първата редукция идва от новото правило за отчитане на вземания от Европейския съюз. Като се отчетат те, в края на август в резерва остават 7,776 млрд. лв. От тази сума, а не от 8 млрд.лв. трябва да се приспадне депозитът от 2,4 млрд. лв. на държавния фонд за гарантиране на стабилността на пенсионната система, популярен като Сребърен фонд.
Тези пари трябва да стоят блокирани до 2018 г., когато могат да бъдат похарчени, и то само за подпомагане на пенсионни плащания. Във фискалния резерв се държат и парите за финансиране на оперативните програми - към края на август - 1, 3 млрд. лв., а също и 215,4 млн. лв. по сметката на фонд “Земеделие”. Към ноември от резерва трябва да се извадят още 1,2 млрд. лв., които бяха изтеглени като срочен заем за стабилност на банковата система. И накрая, януари 2015 г. от него ще излязат 1, 643 млрд. лв., защото тогава е падежът по глобалните облигации по външния ни дълг. Така, свободният ресурс на фискалния резерв се стопява до 980 млн.лв. Според закона за бюджета в края на финансовата година в него трябва да има поне 4,5 млрд. лв.
Дупката в хазната прескочи милиард
За първите шест месеца на тази година ”дупката” в хазната бе почти 1 милиард - 996,4 млн. лв. Това отчете наскоро служебният кабинет. Номинално резултатът е с 990 млн.лв. по-лош в сравнение с първото шестмесечие на миналата 2013 г.
Това означава, че държавата преизпълнява плана за разходите си, и изостава с изпълнението на плана за приходите си. При това резултатът е отчетен веднага след края на силните откъм данъчни приходи месеци март, април и май. Най-силно е изоставането в събираемостта от ДДС и акцизи.
Към същата дата хазната вече е напред с приходите- похарчени са 15 167,1 млн. лв., което е 46,7% от годишния разчет. Спрямо юни 2013 г. общо разходите по консолидираната фискална рограма са нараснали с 995,1 млн. лв. или със 7%.
Като основни причини за изоставането, предишният кабинет посочваше ускореното възстановяване на ДДС и рецесията. Служебният кабинет пък смята, че обяснението е в изкуствено надути приходи, за да се направят по-големи разходи.