В мазите, където се съхранява зимнината, е препоръчително бурканите, консервите да са най-малко на 30 см от пода

Късната есен е времето, в което мишките и плъховете отново търсят убежище в домовете. Затова трябва да направим всичко възможно да ограничим настъплението им - особено в къщите, които са в близост до селскостопански терени, стопанските постройки или до приземните етажи и сутерените на жилищни сгради. Според лекарите пак през есента обръщаме по-голямо внимание и на изключително неприятните хлебарки и паяци, за които в топлите летни дни не се сещаме.

Мишките и плъховете пренасят 35 опасни заразни болести. Сред тях са т.нар. хантавирусни инфекции. Смята се, че някогашен представител на рода на хантавирусите е вероятен причинител на епидемии през XVI век, убили ацтеките. Гризачите могат да донесат също рикетсиози (остри инфекциозни заболявания, предизвикани от бактерии), а кърлежите по тях е възможно да докарат лаймска болест (борелиоза) или хеморагична треска.

Това заяви пред "Труд" проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

Друго тежко заболяване, за което виновни са мишките и плъховете, е туларемията. Тя застига хората, ако гризачите са били в контакт с хранителни продукти. Най-често източник на заразата се оказва зимнината. "Туларемията протича с подуване на шийните лимфни възли, обикновено едностранно. Наблюдавали сме също очни форми на болестта. Те се отключват, ако човек е докоснал очите си с немити ръце, например докато бели зеленчуци, които преди това са били в контакт с болни мишки", обясни водещият специалист. Туларемията бе ликвидирана през 1962 г., но се появи отново в Софийско през есента на 1997 г.

Ако пипне, без да знае урина на плъхове, човек с ранички по кожата рискува да заболее от лептоспироза. Тя има две форми - лека, грипоподобна и тежка - с пожълтяване и засягане на бъбреците. За да се намали рискът от опасните зарази, проф. Кантарджиев съветва да се запушат всички пукнатини и дупки, през които гризачите могат да влязат в жилището. Много важно е кухнята да бъде "недостъпна" за тях. "Около самостоятелно вдигнатите къщи трябва да се осигури зона от най-малко 30 м, в която тревата да бъде добре окосена и да няма храсти и буйна растителност", допълни професорът.

В сутерените, където се съхранява зимнината, е препоръчително бурканите, консервите и всички останали продукти да са най-малко на 30 см от пода. А храната в цялата къща да се държи в затворени съдове. Тази за домашните любимци да не се оставя непокрита през нощта. "Където има гризачи, поставяйте капани. Почиствайте жилищните площи от екскрементите и урината им, след това дезинфекцирайте. В противен случай ви дебне заразно заболяване", предупреди проф. Кантарджиев. Местата за барбекю и летните кухни също да са хубаво почистени и дезинфекцирани, както и след употреба. "А ако живеете в блок, всеки път след слизане в сутерена внимателно избършете обувките си и си измийте ръцете си", препоръчва микробиологът.

Приземните етажи и самостоятелните къщи или вили са в най-голям риск от гризачи, тъй като плъховете лесно попадат в тях чрез канализацията. В големите градове в нея живеят обикновено 2-3 пъти повече плъхове, отколкото са жителите на населеното място. Например в София има милиони гризачи.

Друга постоянно актуална напаст са паяците. Те са опасни заради алергичните реакции, които предизвиква отровата на някои от видовете. Макар и рядко, те се срещат в някои южни райони. При инцидент потърсете лекар, той знае какво да прави. Преди време проф. Кантарджиев имал пациентка с рана, причинена от отровата на тропически паяк. Ухапал я, докато си избирала банани в магазина. Отровата била тежка, но действала само на мястото, където се появила некротична рана. Зараснала чак след месец.

Риск от дървеници и бълхи в леглото

В леглото ни може да попаднат дървеници и бълхи, а при ухапване те причиняват алергии. За щастие днес не се разпространяват едни от най-опасните болести в миналото като чумата, която е идвала точно след "атака" от бълхи.

Чумните бактерии се размножават в храносмилателната система на бълхата, запушват хранопровода , така тя стои гладна, а тъй като не може да се храни, продължава да хапе човек след човек, като ги заразява.

Бълхите могат да пренасят също някои рикетсиози. Това се отнася и за въшките. Някои от пренасяните от тях зарази са били изчезнали в миналото, но заради промени в климата и човешката дейност, както и незаинтересоваността на държавата се завръщат. Например изчезналата през 1968 г. марсилска треска се появи през 1992 г., пренасяна от кърлежи чрез гризачите и кучетата.