Заради личния ми треньор, отказах на два колежа в Щатите, твърди рекордьорът ни на 3000 м. стипълчейз

21-годишният Митко Ценов, който финишира първи в надпреварата при мъжете на атлетическия крос "Варна" през уикенда, като измина разстоянието от 6 км за 18 минути, е най-голямата звезда на бягането в България. Той е роден в Мездра и се състезава за клуб "Атлет". Митко е републикански шампион за юноши младша, старша възраст, мъже в дисциплините 1500 м, 2000 м и 3000 м с препятствия, 3000 м гладко бягане, крос кънтри и планинско бягане. Шести е на Световно първенство по планинско бягане през 2009 г., което и до момента е най-доброто класиране на българин в такъв форум. Той е Балкански шампион за юноши младша възраст през 2010 г. на 2000 м с препятствия в Одрин (Турция). От 2012 г. е национален рекордьор в дисциплината 3 000 м гладко бягане в зала за юноши старша възраст с резултат 8:21 мин. Има сребърен медал в крос кънтри на Европейското първенство в Унгария през есента на 2012 година. На Балканиадата в Стара Загора (27-28.07.2013 г.) Митко стана и балкански шампион за мъже. Ценов подобри 45-годишен национален рекорд на 3000 м. стипълчейз. Предното постижение бе на Михаил Желев - 8,25 минути, като Ценов постигна време 8:20. Той е и вицеевропейски шампион в дисциплината крос кънтри през 2012-а и 2013 година.

В момента Митко Ценов, заедно с останалите състезатели на кулб "Атлет", с треньор Йово Николов, е на лагер във Варна, където се готви за предстоящите крос кънтри състезания. В морската столица консултант на Николов е известният варненски треньор Момчил Проданов (на снимката вляво). Специалистът е тренирал и Красен Кралев - днес член на УС на варненския клуб "Черно море Атлетик", когато той е станал национален шампион юноши старша възраст на 5000 и 20 000 м. В дисциплината 20 000 м Кралев подобрява и националния рекорд на България за юноши.

- Митко, кога постигна първите си успехи?

- Постиженията ми започнаха през 2009 г., когато станах шампион на България в зала. Бях на 14 години и се състезавах в първа младша възраст. След това последваха и по-големи успехи. Когато се работи сериозно се получават и добрите резултати. Станах първи на Балканиада.
Вече при мъжете поставих нов национален рекорд на 3000 м. стипълчейз, който не бе подобряван от 45 години. Предишното постижение бе на Михаил Желев - 8,25 минути, но тази година го подобрих с време 8:20. Станах вице-европейски шампион в дисциплината крос кънтри през 2012-а и 2013 година.

- Кои са следващите предизвикателства пред теб?

- Предстои ми европейско първенство по крос кънтри. Състезанието ще се проведе на 14 декември в Боровец. Там ще се състезавам при 23-годишните. Ще се боря за първо място. Надявам се тук на родна земя да се получи.

- Как върви подготовката ти?

- Като цяло подготовката тук в България не върви толкова лесно. Няма достатъчно финанси за да се готвим както трябва. Повечето средства, които са необходими за лагери и подготовка ги даваме от себе си. Главно треньорът се грижи за тези неща. Тази година е по-добре, тъй като ми одобриха един проект, който е като олимпийска подготовка. Той ми позволява да се готвя спокойно. Надявам се занапред да е все по-добре и да постигам все повече успехи. Като цяло се готвим както в България, така и извън страната. Дори и в Кения ходихме.

- Каква е следваща ти цел?

- Да постигна европейски рекорд за 23-годишни, който е 8:10. Мисля, че имам и качествата и всичко необходимо, за да го покоря.

- А в перспектива?

- Разбира се, че искам да участвам на Олимпиадата през 2016 г. Имам резултата, който ми е необходим. Остава да покрия всички нормативи, тъй като квотите за Олимпиадата се приемат една година преди самото състезание. Ще се готвя спокойно за този голям форум и се надявам за нещо голямо. Може и медал, защо не!

- Какви са впечатленията ти от престоя в Кения?

- В Кения участвах на две състезания по крос кънтри. Там на старт застават по 200 човека. Нещо уникално е. Различно е от състезанията у нас, когато участваме десетина души. Всеки се готви и тренира здраво, тъй като алтернативите в тази страна не са много. В Кения животът е труден. Повечето залагат на бягането. Ако успеят - успеят, ако не - подложени са на глад.

Имах едно контролно на 3000 м. Кенийците бягаха на 8 км. Аз трябваше да изкарам 3 км с тях. Минах разстоянието за 8:24, което ми е лично постижение. Групата беше с 10 метра преди мен и продължиха за още 5 обиколки. Смятайте за какви състезатели става въпрос. Те са от изключителна класа.

Неслучайно в Турция вземат кенийци да се състезават максимум половин година за тях. След това резултатите им рязко спадат, защото като вкусят от нашия живот и нещата се променят.

- Имал ли си и ти предложения от чужбина?

- От два колежа в Щатите ми изпратиха предложения. Обещаваха ми пълна стипендия. Но ги отказах и двете, тъй като съм се сработил с моя личен треньор и нещата ми вървят. А там тепърва трябва да отидеш, да се адаптираш и най-важното, не знаеш на какъв треньор ще попаднеш. 90% от състезателите ни, отишли в Америка, не могат да постигнат тези резултатите, които са постигали в тук.