Да, за Южен поток, но при определени условия, не на задължителното гласуване - водачът на листата на Десните обяснява различията с реформаторите и останалите опоненти на коалицията

Христо Панчугов е роден на 13 септември 1981 г. в Габрово. Завършил е политология в СУ “Св. Кл. Охридски” и магистратура по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща. През февруари миналата година бе избран за председател на “Синьо единство” - партията, в която отидоха напусналите СДС Надежда Нейнски, Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Димо Гяуров. Самият Панчугов преди това бе лидер на младежкия СДС и зам. главен секретар на “Раковски” 134. В момента е водач на листата на коалиция "Десните" във Варна

- Г-н Панчугов, защо се кандидатирахте за водач във Варна?

- Защото през годините някак битката за десните избиратели на Варна беше изоставена. Още от времето, когато бях в СДС, някак си се наложи и тезата, че Варна е загубена кауза. Заради особеността си тук, заради големите бизнес интереси тук, заради доминацията на Кирил Йорданов, който през годините еволюира в политическата си подкрепа. Истински приемахме, че това, че нямаме силна структура във Варна, е някак естествено. Никой не положи системни усилия, за да преодолее този проблем. Резултатът е очевиден. Сдадохме Варна. Моето усилие е това: да започне процес на завръщане на десните избиратели. Смятам, че трябва да си отвоюваме обратно Варна. Затова поех отговорността да водя тук. Мисля, че мога да представя различен образ и различно лице. Мисля, че може да бъде върнато доверието на десните избиратели към дясната идея тук - през политиките, които ние предлагаме.

- Посочете един голям проблем на Варна, който бихте могъл да решите, ако станете депутат?

- Няколко са, според мен. Единият е смислена стратегия за развитие на такъв тип индустрия, от което всъщност пристанището във Варна да има истинска полза, но това е цялостна стратегия на държавата. Защото само изграждането на пристанището без индустриална стратегия, ще бъде наливане на пари в едни нови кейове.

- Къде трябва да е новото пристанище?

- Не съм достатъчен експерт, за да отговоря на този въпрос. Начинът, по който се случва за пореден път проектът, възлагането на проектирането на пристанището във Варна, отказването от този проект, спирането му, неяснотата по отношение на финансирането за този тип дейности показва слабата възможност на държавата да планира каквото и да е. Най-малко тук във Варна. Втори голям проблем, който може да бъде решен, е създаването на смислена стратегия за квалификация на кадрите в туризма, за да може, създавайки условия за по-висока професионализация в този сектор, да доведем съвсем различен тип туристи в България. Нещо, от което Варна може само да спечели.

- Във Варна вече има няколко институции, които "произвеждат" висококвалифицирани кадри за туризма. Варна има три учебни заведения за такива специалисти. Друг е въпросът, че те не остават тук.

- Аз говоря за национална стратегия в тази посока, за да се преодолее сезонността в този отрасъл. И третото, защото Вие го казахте, това, че ги образоват тук, не значи, че те остават. Тази дейност генерира 13% от Брутния вътрешен продукт. Трябва българските университети цялостно и въобще държавата да инвестира в тази задача. Третото нещо е да започне да се прави смислена реклама. Да се даде възможност на фирмите, които работят в тази сфера, включително и във Варна, да използват бранда. Не знам, дали си спомняте, рекламата с яйцата. Нито една фирма не го използва, защото не го харесва. Съответно не може да използва старото лого, защото то вече не може да бъде използвано. Да се създадат условия за креативност в рекламата на България, въобще на туристическите дестинации. Да се опитваме да вкарваме рекламата в рамките на обществените поръчки, за мен е абсолютно загубено усилие. За да се измерват резултатите от рекламата, трябва да се даде възможност, а не отговори на някакви административни стандарти. Ако това бъде направено, във Варна има истински потенциал за 4-сезонен туризъм, а не за просто летен такъв. С културните забележителности, които са във Варна, с възможностите за балнеотуризъм тук и с природните дадености за летен туризъм истински може да бъде покрит целия сезон и да се преодолеят няколко проблема с малкия и среден бизнес тук, с кадрите, които си тръгват, и тяхната сезонна работа, и въобще с начина, по който се развива Варна.

- Как ще характеризирате предизборната кампания до момента?

- Едни хора се виждат на по кафе и си договарят едни неща. Това не е целеполагане, това не е стратегически, това не е политика. Това е махленски разговор. И докато това е в основата и на парламентаризма, и на управлението, няма как да си говорим за изход от икономическата и политическа криза, в която циклим реално вече повече от 5 години. Та, в момента, в който така наречените демократи в България, или тези, които си мислят, че са десни, спрат да обясняват на гражданите, че си губят гласа, е моментът, в който ще започнем да правим политика по нормален начин.

- Добре, но за да стане ясно: посочете три различия на вашата коалиция с другите десни формации в посланията на сегашната кампания.

- Първото ни различие е нежеланието ни да правим компромис с убеждения и с опита да се замаскира политиката. За нас дебатът не може да бъде търсенето на консенсус на всяка цена, по някакви теми. Ние стоим твърдо в дясно. За нас политиката е дясна. Тя трябва да бъде правена по десен начин.

- Какви компромиси правят вашите опоненти?

- Например, желанието на ГЕРБ за тегленето на един заем от 6 млрд., с който да бъдат покрити едни социални плащания, за мен не е дясна политика. Социалната политика трябва да бъде чрез стимулиране на заетостта, през опит за превенция на бедността. А, а не чрез социални плащания, които да поддържат хората бедни. Защото те са свикнали само да получават реално наготово. Това за мен не е дясна

- Когато поисках да ми кажете 3 разлики, имах предвид конкретни неща. Например, опонентите ви са твърдо за плоския данък. Вашата позиция каква е по този въпрос?

- Ние също, с уговорката, че към този момент, плоският данък не се прилага в истинския смисъл, тъй като има други данъци, които допълнително натоварват някои хора и малкия и средния бизнес включително. Но конкретните неща са и в няколко други сфери. Ние сме наясно, че правосъдието е ключово за излизането от политическата криза, наясно сме, че реформата в правосъдието трябва да се случи, и тук, вероятно, ще се припокрием в голяма степен с почти всички други по отношение на реформите, които трябва да се случат в съда. Но за нас приоритетите трябва да бъдат други в следващото управление.

- Какво предлагате точно за реформа в правосъдието?

- Изваждането на прокуратурата от системата на съдебната власт и вкарването й в изпълнителната е първото нещо, което трябва да се направи. По простата причина, че към този момент прокуратурата е всевластна и абсолютно безотговорна. За нищо от нещата, които се случват в прокуратурата, за нищо от нещата, които главният прокурор направи през последните месеци, той няма да понесе отговорност. Поради тази причина трябва да е ясно къде е отговорността. Трябва да може да бъде оказван контрол при превишаване на правата, при произвол.

- Тоест предлагате главният прокурор да бъде избиран по нов механизъм?

- Точно така, да бъде избиран от Министерски съвет и от Парламента, включително с 2/3 мнозинство, за да може да е сигурно, че той няма да е политическо назначение. Може и механизъм и за двете заедно - в смисъл да е номиниран от МС и да бъде избиран от Парламента. Това са технически детайли, които не са толкова важни, стига да вземем голямото решение, че ще се случи ваденето на прокуратурата. Също така ВСС трябва да отговаря единствено за назначаването на кадрите в съдебната власт. Ако може гилдията и съдебната власт да имат контрол по отношение на това, как се атестират съдиите, как биват избирани те, и оттам да следва отговорността, която те носят, е една стъпка в правилната посока за прекратяване на кадруването в съдебната власт от страна на всякакви политически партии и сили. Отделно това минава през изваждане на всички функции, които не са привични за МВР, от там. МВР трябва да се занимава основно с опазването на сигурността и охранителната дейност. Всички останали функции по разследване и т.н. да бъдат прехвърлени към ДАНС. За да може да се освободи тази система от бюрокрацията, която я обгражда към този момент, и от неефективността и на разследванията, и на дознанието, и въобще на тези, свързани с успеха на съдебните дела практики. Това са конкретните ни предложения в правосъдната реформа. Но друго, което ни се струва по-важно на нас, са трите неща, в които истински трябва да се приоритизира в следващото управление: да се инвестира стратегически в преодоляването на демографски характеристики, пред които България се изправя. Инвестирането в т.нар. лична сигурност от гледна точка на здравеопазване, е ключово, за да започне България всъщност да излиза от тази демографска криза, в която все повече да се завърта.

Няколко са конкретните реформи, които ние мислим, че трябва да се случат в сектор здравеопазване. Първо и категорично трябва да бъде върнат конкурентният принцип на работа. Здравната каса да бъде поставена в конкурентна среда, да бъде върнато доброволното осигуряване. Здравното застраховане може да си остане, и да си функционира и след това, но трябва да е възможно хората, които си плащат здравните вноски, да могат да си избират здравния фонд, който ще ги осигурява, и от тази гледна точка да управляват по-добре собственото си здраве. Тъй като към този момент Здравната каса е в ситуация, в която взема всички решения във всички сфери. Парите за здраве по тази причина, отиват за всичко друго, но не и за здраве. Няколко пъти предишни правителства са теглили от резерва на Здравната каса, за да наливат в хиляди други дейност, за които ни всъщност не сме си плащали осигуровките. Тази практика трябва да спре, за да можем да върнем справедливостта в здравноосигурителната система. Извън това бюджетът за здравеопазване може да бъде увеличен от сегашния 4.1% на 6%, като това не става за сметка на държавния бюджет, а чрез подобряване на събираемостта на здравните осигуровки и намаляване на броя на неосигурените лица. Трябва да дадем възможност за информиран избор на пациентите. Трябва да направим достъпна системата за това пациентите да знаят кои лекари, в кои болници, какво качество на здравеопазването предоставят. За да може всъщност пациентите истински да се грижат за собственото си здраве, трябва да създадем условия за превенция на редица заболявания, за държавна стратегия по отношение на кадрите в системата на здравеопазването, от които ще има нужда, с оглед на заболеваемостта, и с оглед на начина, по който се развива личното здраве на българите. Защото истината е, че в здравеопазването има пари, но те се управляват ужасно неефективно. Да не говорим, че отиват за всичко друго, но не и за здраве.

Вторият аспект, свързан с развитието на икономиката и на човешките ресурси в България, е реформа на системата на образованието. В България сме свикнали всичко да вършим отзад напред, да си поставяме някакви тактически цели, примерно да променим Закона за висшето образование в някаква конкретна част, около която тече дебатът. Някой предлага дадена промяна и почваме да обсъждаме тази промяна, без да се замислим, каква цел си поставяме, какво образование искаме в България с оглед на свързването му с пазара на труда, с икономическия растеж, и с оглед на създаването на определен тип личности. Трябва да се започне от там. Трябва да се направи национална стратегия за образование и култура, която да казва, как тази система може да подпомогне за развитието на България като една модерна европейска държава. За нас отговорите са прости. Те минават през децентрализацията на системата, защото тя в момента е силно централизирана. Трябва да се създаде механизъм, чрез който училищата и университетите да бъдат поставени също в конкурентна среда; да бъде въведено проектно бюджетиране. Сегашната порочна система, по която се плаща за студент или за ученик, прави нещо друго. Приемат се всички, и всички завършват. В рамките на годините, които един студент прекарва в университета, държавата субсидира неговото обучение, и университетът получава съответно пари. Това е характерно и за училищата. Все повече се наблюдава занижаване на критериите спрямо дадени ученици, именно за да могат те да бъдат запазени. Чувал съм ситуации, в които ученици избират дадени училища, защото там се завършва по-лесно, с по-малко усилия. Това е една порочна практика. Академизмът на знанията, които в момента се преподават на всички нива, трябва да бъде изоставен като концепция, и да бъде намерен един по-практичен подход, да бъде направен такъв тип образование, която да създава знания и умения на всеки един от етапите на системата на образованието за включване в пазара на труда. Включително и за основното образование. Трябва да бъдат преосмислени учебните планове и да бъдат създадени необходимите стандарти, така че хората, завършващи основно образование, също да имат някаква реализация. По този начин ще ги накараме сами да искат да завършат основното си образование. А не да им давате причина да отпадат от тази система, защото отпадането от системата е провал на държавата. Човекът не е виновен, че отпада. Първата причина за отпадане от системата е икономическа и е свързана с нивата на бедност. Втората и третата причина са свързани със социалния статус, който също е икономически, но и етнически, и с необходимостта от друг тип ресурси, които да бъдат вложени в тези хора. Това трябва да се промени. Те трябва да имат истински интерес да получат умения, които да използват в последствие. Ако просто ги учите на столиците на дадени държави, няма какво да ги накара да завършат основното си образование. Същото важи и за всеки друг етап. За да се постигне това, трябва да бъде дадена възможност за външно оценяване на системата за образование. Външно за системата, което значи оценяване от потребителите на продукта на образованието – гражданското общество и бизнеса. Да дадем възможност на база оценка на въздействието и начина, по който се харчат бюджетите на училищата и на университетите, да бъде създаден истински смисъл на проектното финансиране. На база на начина, по който се изпълняват дадени бюджети, да могат да бъдат коригирани те в различните години, а именно от гледна точка на резултатите, които се постигат, а не просто да се плаща на ученик или на студент. Тази външна оценка ще даде първия отговор на въпроса „Ние какво търсим?” „Какъв тип знания”, „Какъв тип умения са нужни на българското общество?”. Втората стъпка от тази система е да дадем възможност на тези групи – гражданското общество и бизнеса – да участват във вземането на стратегическите решения по отношение на дадени училища и университети. Да могат да финансират специални програми или специални умения, да могат да участват в съставянето на ключови програми и такива, от които ще има нужда. В Габрово например, понеже водя листата и в Габрово, промишлеността е почти изцяло текстилна и шиваческа. До скоро имаше текстилен техникум, който беше затворен. Сега има една паралелка в една от другите професионални гимназии, което напълно не е достатъчно да произведе кадри, които са нужни на бизнеса в Габрово. Не може да има такова откъсване на двете системи. Така нито се създават условия за развитие на малък и среден бизнес в града, нито създавате възможност на хората да се реализират в собствения си град. Така изкуствено се изтеглят млади хора от градовете им, и се наливат в една централизирана икономика в няколко големи града в България. Трябва да бъде намерена тази връзка – гражданско общество – бизнес – образование. На всички нива. За да може истински да започне да се инвестира в наука, във високотехнологично производство, в създаването на хора, които участват в процесите около тях.

- Готов ли е бизнесът да откликне на това нещо, защото той в момента е в позицията само да казва „Ние не сме доволни от кадрите, които ни предлага образованието”?

- Не им се дава възможност да участват в този процес. Никой не им казва, че те могат реално да променят тази ситуация. Така сме свикнали ние в България, да чакаме някой да ни реши проблемите. Нашата цел като Коалиция „Десните”, е да обърнем това разбиране. Ние да създадем възможностите. Да кажем - това са възможностите вие да се намесите и да промените ситуацията. Някои са по-инициативни и ще го направят. Други няма да го направят. Това е съвсем естествено. Въпросът е, че когато възможностите съществуват, системата неизменно ще се промени. Никой не е готов да се откаже от реален шанс да обучи хора, които ще му бъдат полезни в последствие.

- Южен поток стана като лакмус за това, кой от коя страна на барикадата стои. Коя е Вашата страна?

- Една от каузите, за които казах, че през годините сме отстоявали заедно, и поради тази причина сме част от Коалиция „Десните”, е каузата Южен поток. И Единната народна партия на Мария Капон, и БДФ, и ние като част от СДС, в последствие като отделна партия - „Синьо единство”, винаги сме стояли категорично против реализацията на Южен поток, по начина, по който сега се случва. Когато стане въпрос за тези проекти много се говори за руския интерес или интереса на ЕС. Това, за което малко се говори, е българският национален интерес. А той е енергийна независимост с всички средства. Не знам, дали си спомняте как по време на газовата криза през 2009 година единственото място, на което имаше криза, беше България. Всички в рамките на няколко седмици намериха алтернатива на доставките си. Или намериха решение на проблема. А ние не, защото нямаме изградена нито една интерканектна връзка със страните около нас. Нямаме никакъв начин да не бъдем зависими от политическата конюнктура на отношенията Русия- Украйна, както се случи тогава, дори и да приемем, че отношенията ни с Русия за прекрасни.

- Южен поток е такова решение. Той заобикаля Украйна.

- Южен поток е такова решение по отношение на трасето, но не и по отношение на доставките, на източниците на финансиране. Но по-големият проблем е в опита, в който Южен поток представлява до голяма степен желанието на Русия за пореден път да доминира в икономическата и енергийна политика на България. Това, което ние трябва да осъзнаем е, е че европейското законодателство в тази сфера и опитът на ЕС да се създаде обща енергийна политика, в която България да бъде активна част, е именно гарантиране на българския национален интерес. Противоречието, което в момента стои в основата на Южен поток, е нежеланието на Русия да допусне други източници на газ през трасето в България. Европейското законодателство го изисква, но те отказват да се съобразят. И тук една малка партийна върхушка, която се издържа от години през тези проекти. Именно тя се опитва всячески - с дребни тарикатски номерца, да постигне целите на руските интереси.

- Кои са тези източници, за които може да се използва тръбата на Южен поток? Едва ли целият този шум е заради находищата, които имаме в Черно море.

- Тук не става въпрос за тези находища, а за привличането на реален интерес към това да бъдат създадени интерконекторни връзки към това трасе от други източници. Все още към този момент се говори за интерконекторната връзка с Гърция, все още се говори за такава с Румъния, нито една от които не е реализирана до този момент. Аз не разбирам защо. Това са проекти на 6 години. Не е възможна подобна ситуация. Истински не го разбирам. Дори да приемем, че няма откъде да дойдат други източници на газ, отсъствието на възможност такова нещо да се случи изобщо, за мен е неразбираемо. При положение, че има съответното законодателство на ЕС. България и българските граждани трябва да разберат едно: колкото повече възможности за доставка на газ, за различни енергийни източници, за производство на електроенергия, България има, толкова по-независима ще е тя. И опциите трябва да бъдат отворени. По същата причина никога не бих подкрепил идея за забрана на атомната енергетика. Опциите трябва да съществуват, за да можем ние да се възползваме от тях, съобразно решение, което вземаме общо. Но да кажем, че нещо категорично не може да се случи, както достъпът на трети страни до тръбата на Южен поток, за мен е абсолютна политическа безсмислица.

- Значи за Южен поток все пак "да" от Десните?

- Да, ако бъде изгоден за България, няма никакъв проблем. Голямата въпросителна е, доколко е изгоден той към този момент, аз имам съмнения в това отношение. Другата мантра от последните години е търговската тайна, когато става дума за публични финанси. Не е възможно два от най-големите проекта – Белене и Южен поток – проекти за милиарди левове, да бъдат тайна. Просто няма причина. Двата договора трябва да бъдат обявени, за да могат българските граждани да направят информиран избор по отношение на проекта Южен поток. Да бъде ясно българската страна какви ангажименти поема, какви са тези от руска страна, каква ще е цената, колко ще струва всичко това, защото цената на Южен поток скочи 10 пъти от началото на проекта досега. Тези неща как се случват, е абсолютно неясно. Този проект трябва да бъде изваден. Техният план беше да заобиколят българското законодателство, да докарат тръбите, следващото правителство да бъде пред свършен факт.

- Подкрепяте ли задължително гласуване?

- Не, това според мен ще има обратен ефект.

- А кое е алтерантивното решение?

- Задължителното гласуване ще направи две неща. Хората, които не гласуват, защото не харесват никой, няма да отидат да подкрепят някакви нормални субекти, ще гласуват ей така за майтапа. Ще гласуват за Светьо Витков, за подобен тип политически протестни в някаква степен партии и за националистически партии. Това ще е една огромна част от тези, които не гласуват по принцип. И това ще разпарчетоса още повече ситуацията. Друга част ще гласуват конюнктурно. Ще отидат да гласуват за големите партии – ГЕРБ, БСП, за тези, които им е по-лесно да изберат, защото ги познават. Една малка част ще подкрепи смислените малки партии. Всички искат задължително гласуване, за да се намали относителната тежест на ДПС. Но да не забравяме онези избори, на които ДПС за малко да вземат над 700 хиляди гласа и да бъдат първа политическа сила. Тогава те спряха да гласуват в 5 часа следобед. Те са организирана партия. В момента, в който има задължително гласуване, тя ще извади всички. Тогава относителната й тежест, не само няма да бъде намалена, но е възможно и да бъде увеличена. Тяхната тежест се увеличава от гледна точка на организационна способност. Адски много се инвестира в организация и в механизми за контролиран вот. Според мен задължителното гласуване не е решение. То е по-скоро право, а не задължение.