От левицата обаче първата реакция бе, че остават "конструктивна опозиция"

Коалицията (не)възможна, раздробен парламент и още по-трудно сформиране на правителство. Това е най-очевидният извод от предварителните резултати от предсрочните парламентарни избори.

ГЕРБ очаквано победи с около 34%, но се очаква да има по-малко депутати - 90, отколкото в 42-рия парламент - 97. БСП са втори, но далеч назад - около 16% и около 45 депутати - почти двоен спад, според различните социологически агенции, правили екзит пол. Трети са ДПС с между 12 и 14% и около 40 мандата, но без данните от гласуването в чужбина. Четвърти е Реформаторският блок с около 9% и към 21 депутати. Следват ББЦ и Патриотичният фронт, които са с около 6% подкрепа и могат да очакват по около 16-17 места. На ръба на 4-процентовата бариера са АБВ и "Атака" и данните на социолозите се разминаваха дали и двете формации, или някоя от двете я прескача. Ако и хората на Волен Сидеров, и тези на Георги Първанов останат в Народното събрание, ще имаме рекорд - 8 формации в парламента. Досега броят им бе най-много на вота през 2005 г., след който се роди тройната коалиция. Тогава в НС имаше 7 формации. През 2009 г., когато ГЕРБ управлява с малцинство, партиите бяха 6.

Резултатите от чужбина може да пренаредят ситуацията - да вдигнат резултата на ДПС и да отрежат пътя към пленарната зала на АБВ и "Атака".

Пазарлъкът за коалиция започва. ГЕРБ ще получат първи мандат. ГЕРБ и Реформаторският блок засега нямат 121 депутати и дясно управление чисто математически не е възможно, потвърди го и Бойко Борисов. Първата реакция от щаба на Реформаторите бе, че няма да подкрепят Борисов. Тя обаче дойде само от Петър Москов (ДСБ).

Пред медиите "на крак" Бойко Борисов обяви: "При тази конфигурация не виждам как ще се сформира коалиция". Той изключи ДПС от възможностите за коалиция и удари по Реформаторския блок заради отказа да го подкрепят за премиер - обяви ги за "много малки" и "с тях не можем да управляваме", както и че "не може да имаш 7-8% и да претендираш, че си велик". На въпрос кого ще покани за преговори заяви само, че резултатите са сурови, решенията предстоят, а лидерите трябва да помислят и да споделят позиции. Той призова партиите, които влизат в парламента, да преспят с резултатите и да направят компромиси, защото ГЕРБ не би подкрепил невъзможни каузи като 1 млн. нови работни места (ББЦ) и недопускане на Турция в ЕС ("Патриотичен фронт").

Единствената партия, която не "нападна" остро на идеологическа основа, бе БСП. Като най-голям проблем за страната Борисов обяви лошото състояние на левицата и това, че ДПС почти ги настига. За ниската активност обяснението му бе "песимистичната седмица" преди вота и каза, без подробности, че му се струва, че трагедията с взрива в Горни Лом не е "случаен инцидент" и е повлияла на изборите. За Борисов "най-тежкият сценарий" е нов предсрочен вот и обяви, че е готов да направи каквото зависи от него той да не се случи. "Всички ми знаят телефона", подаде ръка към останалите формации той.

Най-стабилно математически управление изглежда тип "германска коалиция" - ГЕРБ и БСП и този вариант се "тества", твърдят запознати пред "Труд". От левицата обаче първата реакция бе, че остават "конструктивна опозиция" - заяви го Корнелия Нинова. Въпреки това Борисов даде пример за коалиционна култура именно с Германия.

При невъзможност за съставяне на кабинет президентът Росен Плевнелиев трябва да разпусне току-що избраното Народно събрание и да назначи нов служебен кабинет до провеждането на нови избори. Няма пречка на власт да остане сегашният служебен кабинет. При пълно спазване на сроковете в конституционната рулетка (три пъти връчване на мандат и изчакване по една седмица), евентуални нови избори може да има през януари догодина.