Американец и двама норвежци са призьорите в областта на физиологията или медицината

Джон О'Кийф, Мей-Брит и Едвард Мозер са тазгодишните носители на Нобелова награда за физиология и медицина. Отличието им се присъжда за откритията им на клетки, съставляващи позиционираща система в мозъка, съобщи сайтът Nobelprize.org.

Наградата се поделя от О'Кийф, от една страна, и Мей-Брит и Едвард Мозер, от друга.

Как знаем къде се намираме? Как откриваме пътя от едно място до друго? И как съхраняваме тази информация по такъв начин, че следващия път, когато ни е необходима, да я приложим незабавно? Отговорът е - благодарение на тазгодишните Нобелови лауреати,които са открили система за позициониране вътрешен GPS в мозъка, която прави възможно ориентирането в пространството, демонстрирайки клетъчната основа за по-висши познавателни функции. Изследванията на тримата учени показват колко сложен интелектуален процес извършват нервните клетки на главния мозък, пояснява Нобеловият комитет.

През 1971 г. Джон О'Кийф открива първия компонент от тази позиционираща система. Ученият установява, че тип нервни клетки в мозъчна зона, известна като хипокампус, винаги се активират, когато плъх се намира на определено място в стая. Други нервни клетки се активират, когато гризачът се намира на други места. О'Кийф стига до заключението, че тези клетки за място (неврони за място) формират карта на стаята.

Над три десетилетия по-късно, през 2005 г., Мей-Брит и Едвард Мозер откриват друг ключов компонент в мозъчната система за позициониране в изследвания сплъхове.

Те идентифицират друг тип нервни клетки, които наричат грид-неврони (клетки-решетки, координатни неврони, решетъчни неврони). Въпросните клетки генерират координатна система и позволяват точното определяне на местоположението и откриването на път.

Откритията на тримата Нобелови лауреати разрешават проблем, занимавал философи и учени столетия наред - как мозъкът създава карта на заобикалящата ни среда и как си намираме път през сложна среда.

Скорошни проучвания с усъвършенствани техники за мозъчно изобразяване предлагат доказателство, че невроните за място и решетъчните неврони съществуват и при хората. При пациенти с болестта на Алцхаймер например хипокампусът и енториналната кора, където се активират решетъчните неврони, често са засегнати в ранния стадий и индивидите губят пътя си и ориентацията в заобикалящата ги среда.

Знанието за позициониращата система в мозъка следователно може да помогне за по-доброто разбиране на механизма, който стои зад опустошителната загуба на пространствена памет при болните от Алцхаймер.

Откриването на вътрешния GPS в мозъка променя представата за това как ансамбли от специализирани клетки работят заедно, за да изпълняват по-висши познавателни функции. Постижението на тримата Нобелови лауреати проправя нови пътища към по-доброто разбиране на други познавателни процеси, като запаметяване, мислене и планиране./p>

С обявяването на нобелистите за физиология и медицина вчера в Стокхолм започна т.нар. Нобелова седмица. Носителят или носителите на Нобеловата награда за физика ще бъдат обявени днес - на 7 октомври, за химия - на 8 октомври, за литература – на 9, за мир - на 10 октомври, а за икономика - на 13 октомври.