Втора седмица след изборите няма ясен формат за кабинет

Коментарите се въртят предимно около това какво означават резултатите за ДПС, докато бизнесът и синдикатите вече клатят лодката сериозно с искането си за колективна оставка на всички БНБ-началници. А един битов варненски скандал напълни новините. Варненското "събитие" беше малко странно, защото фактът, че хора, които искат да стигнат до най-високото в политиката, имат

липси откъм възпитание и самоконтрол,

може да е новина само за човек, който не е бил наоколо през последните около 25 години. Новина са други работи, свързани с отделни разрешителни, лицензи и строежи и със състоянието на правосъдието като цяло, но там се пази тишина. Но пък стана ясно, че освен нервни, варненските политици са и крехки - след боя Костадин Костадинов лежи в болница, за Веселин Марешки два пъти викаха линейка в ареста, накрая виновен може да излезе полицаят, разпоредил ареста, като от историята със старите бланки за арест, които още се използват, можеше да излезе първокласен виц, само ако не беше опцията да плащаме обезщетения и заради тях. Криминално-политическият варненски сюжет неочаквано добре подкрепи лапсуса, с който започна емблематичният фестивал "Златна роза". Ресорната общинска дирекция беше титулувана

"Култура и духовно развлечение"

и това май остана единственото забавно покрай фестивала. Дори при цени под десет лева за билет публиката не се втурна да пълни залата, а един от често задаваните въпроси беше какво кино правим у нас – бутиково или за зрителите, и кой с кого трябва да се съобразява при правенето му (освен ако не се казва Ларс фон Триер). Реакциите продължават да доказват старата кинаджийска максима, че публиката просто иска да гледа добре разказани истории и не може да бъде развълнувана от скандали, спорове за субсидии, конкурси и вътрешноведомствени драми. Все пак изпращаме 32-та "Златна роза" с добра новини – въпреки скандалите, споровете и драмите в афиша й имаше и добре разказани истории. В полицията явно не справят дори с разказването на истории, защото след изборите вътрешният министър нарече "статично" поведението на местните си подчинени в

огласената битка с търговията с гласове

Изненадващ глас надигна един от етноса на обичайните заподозрени в този изборен грях. Тази седмица председателят на варненската ромска организация ФОРО Красимир Тамбуров в прав текст обясни, че лекарство срещу купения вот е неговата задължителност, придружена с елементарна грамостност, а като лекарство за държавата препоръча оздравителна диета без власт за ДПС и влагане на парите за ромска интеграция най-сетне там, където им е мястото – в образование и заетост за ромите. Гласът на Тамбуров обаче ще си остане самотен, защото обръщането на бюлетинопотока не влиза в ничии политически сметки, макар вече да се говори за пореден ремонт на Избория кодекс. А и преди това трябва някак да бъде сглобено правителство. След първите консултации трудно изпълнима изглежда дори инструкцията на Вежди Рашидов

"ако трябва, и с дявола да има коалиция,

но да има кабинет". БСП вече заеха мястото си в опозиционния ъгъл; какво точно е договорено с ДПС ще стане ясно не от четенето на фейсбук-статусите на Бойко Борисов, а от бъдещите назначения (и уволнения) по места; проточилата се среща с Реформаторския блок (но без очакваните продължения) имаше повече ефект върху вътрешните процеси в коалицията; новият Патриотичен фронт уж каза "да", а на следващия ден извади от ръкава си искане да се касира вотът в Турция; срещата с хората на Бареков се провали по "морални" причини. Вдигането на собствената цена продължава и явно ще продължи - докато не се намери някаква точка на равновесие или пък не не бъде подмината със съответния гръм и трясък. Така в края на седмицата споразумения няма, а как ще продължат консултациите не е ясно, защото следващите в списъка – "Атака", държат много повече да си вдигнат рейтинга (политически и телевизионен), отколкото да преговарят, след като стана ясно, че

позлатата за пръста този път не е гарантирана

Но пък срещите родиха вече два политически бисера – нежеланието на "патриотите" да се коалират с партии, които напомнят "корпорация, която се възползва от своите властови позиции" (което изважда от състезанието почти всички политически субекти) и присъдата на Цецка Цачева над ББЦ-морала "да привличаш избиратели с обещания и след като влезеш в политиката, да нарушиш обещанията си" (което пък декласира всички). И макар мантрата още от предизборната кампания да е "България спешно се нуждае от кабинет", засега в тунела светлината е само от наближаващиая влак. Малка надежда дава появата на два от неотменните белези на всяка нова власт – за нуждите на хипотетичния нов кабинет вече са купени седем нови автомобила, пълни с екстри, започна и процесът на

люспене на избраните

Първата жертва е партията на Бареков, където плодивският 13/13 Ана Баракова се оплака от натиск да се откаже от мястото си и напусна възмутена (партията, не парламента). Едрият бизнес и синдикатите поискаха оставките на цялата управа на Централната банка – главно заради хаоса в КТБ и последиците от него. Допълнителна несигурност внасят продължаващите упражнения върху хипотезите за пенсионни реформи, които успешно внушават на електората, че няма нищо сигурно. Малко преди първите фактури с новите цени на тока дойде и докладът на Европейската комисия за състоянието на енергийния пазар. Срещу България пише – най-лош пазар на битов ток, най-скъп спрямо доходите природен газ, най-малко възможности за смяна на доставчика, най-ниско доверие в тях. Като логична последица идва и

единственото първо място, което сме получили –

за брой жалби. Във Варна към енергийната проблематика добавяме и ТЕЦ Варна – протестите вече се изнесоха в столицата, а предупреждението е за режим на тока, ако останем без студен резерв. Ако и това ни се случи, успешно ще сме се върнали там, откъдето тръгнахме, изпълнени с надежди за светлото бъдеще. Същото, което 25 години залагаме на политическата рулетка с надеждата да ударим житейския джакпот, докато почти не стигнахме точката, от която няма връщане.