Раждаемостта през последните години у нас дори се увеличава

Изследване на Ев­­ростат отчете, че България е една от най-застаряващите на­­ции в Европа и света, като всяка година средната ни възраст се увеличава с по един месец. Всичко това е вярно, има такава тенденция. И според мен тези проблеми не се решават, напротив, дори ще се задълбочават. Вече ня­­колко години обаче в публичното пространство се спекулира с тази тема. Непрекъснато се говори за демографския проблем, но много непрофесионално. Трябва да е ясно, че нашата наука е свързана със събирането на много данни. Затова е важна интерпретацията им. Нужно е да се обръща по-голямо внимание на социалните науки у нас, защото имаме голяма нужда от специалисти. Затова дори бих казала, че имаме криза на науката, но това не е характерно само за нашата страна. Наблюдава се и в други европейски държави.

В момента най-големият проблем в демографската област не е ниската раждаемост, както се коментира непрекъснато, а емиграцията - излизането на хора. Тук имаме много високи показатели. Това е и причината за обезлюдяването на много региони.

Вече е характерно дори за някои градове. Това е част от общия процес, наречен отрицателен естествен прираст. Факт е, че населението в страната намалява и само в най-големите градове има положителен прираст. Това се дължи най-вече на безработицата в малките населени места. Наблюдава се висока средна възраст на хората. Младите хора не могат да си намерят работа, нямат реализация и затова отиват в по-големите градове или в чужбина. Типичен пример е с Габрово.

В същото време се отчита, че Сливен е сред българските градове с най-младо население. Но не бива да се говори само за брой хора. Би трябвало да се анализира и възрастовата структура. Но това също не е единственият показател - трябва да се обърне внимание на образователното равнище, на доходите, удовлетвореност от живота.

Както знаете, българите са едни от най-нещастните нации и това наистина е вярно. По въпроса са публикувани много изследвания. Но трябва да се обърне внимание на много други неща. Например не е вярно, че раждаемостта у нас е ниска. Напротив, тя е на средно ниво спрямо другите европейски държави.

Що се отнася до смъртността тя е по-големият ни проблем. Обикновено данните се изчисляват спрямо 1000 души. И когато имаме голям брой стари хора, е логично раждаемостта тогава да е ниска, а смъртността висока. В България раждаемостта е 1,5 и дори започна да се увеличава през последните години. Този показател е най-висок във Франция, там е 2. При средната продължителност на живота също имаме положителна динамика. Но трябва да се обърне внимание и на причините за смъртността при двата пола, също така и при децата. Затова казах, че някои хора, които не са професионалисти, спекулират с интерпретацията на данните. У нас още от годините на соца има една тенденция, когато се спомене за демографски проблеми, под това веднага да се разбира, че населението или раждаемостта намаляват. За смъртността почти не се говори, а там проблемът е сериозен. И всичко това се слива с етническата структура, а това са различни проблеми.

За мен един нов феномен за нас е съзнателният отказ от родителство. Но това не е нещо ново за Европа, в развитите страни съществува отдавна. Имаме нови модели на семейството, за които изобщо не се говори. Затова е много важно да се разбере, че има демографски преход, за да се обясни защо намалява раждаемостта. Този преход си има своите особености и се е извършил много бързо. Като цяло семейството у нас се променя. Имаше един модел у нас, налаган до 1989 година, след което имаме отваряне към Европа. Това е причината вече да се говори за плурализация на семейните модели.