Ще бъде жалко, ако ГЕРБ опре до помощта на националисти, казва Греъм Уотсън

Греъм Уотсън е лидер на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ), в който участват 55 национални партии от ЕС, включително и ДПС. Пред "Стандарт" той коментира ситуацията у нас след изборите на 5 октомври.

- Г-н Уотсън, пожелахте на ДПС успех в предсрочните парламентарни избори. Поздравихте ли ръководството на партията за резултата?
- Разбира се, резултатите на ДПС са безспорен успех. Подкрепата към партията се е увеличила, броят на депутатите е станал от 36 на 38. ДПС е имала толкова силни резултати само веднъж в 24-годишната си история. Едва половин процент дели партията от това да бъде втора политическа сила в страната. Лютви Местан и колегите му работиха усилено, за да затвърдят и разширят подкрепата към партията в България и чужбина, и постигнатото по-голямо представителство в българския парламент е напълно заслужено.
- Как изглежда България след изборите? Какви сигнали изпращаме към европейските институции?
- Осем политически формации прескочиха избирателната бариера, което предполага един доста фрагментиран парламент без ясно мнозинство. Трудно ще е формирането на стабилна коалиция с достатъчно широка подкрепа за постигане на задълбочените реформи, от които България се нуждае. В същото време, избирателната активност достигна рекордно ниски нива и това е знак, че хората губят доверие в политическото представителство. Опасно би било да бъдат разочаровани отново, тъй като още едни предсрочни избори ще го подхранят и ще отложат наложителните законодателни действия. Имайки това предвид, България няма нужда от каквото и да е правителство. Важно е да бъде формирана коалиция с ясна проевропейска ориентация, а не правителство - заложник на националистическите идеи.
- Европейският парламент в момента функционира на основата на съгласието между ЕНП и ПЕС, докато в България такова партньорство не се случва. Защо?
- Мнозинството зад ключовите решения - например като избора на Жан-Клод Юнкер за председател на Европейската комисия през месец юли - е коалиция на проевропейските сили. Не само християндемократите и социалистите, но и либералите застанахме заедно в ангажимента си към по-силна Европа. Нашата политическа идеология е различна, но споделяме общи приоритети, и именно тази възможност да се разграничи ежедневната политика от стратегическите избори за бъдещето е това, което се надявам да видя и в България.
- Как си обяснявате националистическия вот в изборите за Европарламента? Питаме ви във връзка с факта, че след 5 октомври не една, а две такива партии ще бъдат представени в българския парламент. Няма ли потенциалната подкрепа на националистическите формации към бъдещото правителство да бъде прецедент в ЕС?
- Икономическата криза и произтичащите от нея загуба на работни места и спад в стандарта на живот в много от държавите членки на Евросъюза подхрани евроскептичния дискурс. Солидарността и толерантността бяха разклатени, докато антиимигрантството и националистическата риторика са във възход, подкопавайки основните ценности, върху които е построен европейският проект. Това е опасен процес, тъй като подобни партии рядко предлагат прагматични решения, а процъфтяват, като ухажват протестния вот.
Би било жалко, ако вместо подкрепата на добре установени, конвенционални партии, ГЕРБ разчита на националистически формации. Казват, че патриотът обича страната си, а националистът - мрази тази на всекиго другиго.
- Каква е прогнозата ви за ролята на ДПС в управлението на страната?
- ДПС е една от партиите победители на изборите на 5 октомври и силното й представяне е обществен мандат, върху който може да бъде изградена управляваща коалиция. ДПС се е доказала като конструктивен партньор, на който може да се разчита. Това е и партията с най-неизменната проевропейска позиция. Пример за това е парламентарното гласуване през миналия октомври за удължаване на мораториума върху продажбата на земя на чужденци - решение, прието с гласовете на ГЕРБ, "Атака" и повечето от гласовете на депутатите от социалистите, които присъстваха в залата. Не мога да си представя проевропейско мнозинство в българския парламент без ДПС. Надявам се резултатът от политическите консултации, които в момента текат в София, да бъде правителство на националното обединение, със стратегическа програма, подкрепена от широко мнозинство. Алтернативата е слаба коалиция, недостатъчно представителна, която ще трябва да се опре и на националистическите политики.
- Бюджетът на ЕС за 2015 г. е представен като бюджет на финансовото възстановяване. Ще постигне ли целите си?
- Това ще зависи от волята на държавите членки. Проектобюджетът е в процес на приемане и вече виждаме, че Съветът на министрите реже предложените от комисията нива на задължения и плащания. Това е в противоречие с желанието на съвета да стимулира европейската икономика, тъй като по-голямата част от съкращенията са в бюджета на комисията, посветен на растежа, работни места и конкуренцията (например Хоризонт 2020, Механизмът за свързване на Европа и големите инфраструктурни проекти). В Бюджетната комисия АЛДЕ успя да увеличи бюджета за малките и средните предприятия, иновациите, цифровата икономика, подпомагането и хуманитарната помощ за Украйна. Парламентът ще продължи да работи в посока Бюджет 2015 на ЕС да е способен да изпълни целите си.
- Ситуацията в Украйна ще бъде основна тема на срещата на външните министри на ЕС в Люксембург. Как мислите, че ще се разреши тази криза?
- Трябваше да действаме по-енергично по отношение на Украйна и да поемем по-силна линия. Грешно бе да вярваме, че Русия ще играе "мека топка".
- Досегашният комисар на ЕС по разширението каза, че кандидатстващите държави трябва да направят много, за да изпълнят критериите за членство. Означава ли това край на присъединителните процеси през следващите 5 години?
- Спиране на разширението е един от приоритетите и на новоизбрания председател на комисията - Жан-Клод Юнкер. Ясно стана от политическата му програма, че нови държави членки няма да се присъединяват в следващите 5 години. Важно е да се даде време на кандидатстващите държави да се подготвят, но също е важно и ние да подредим своята "къща", за да можем да посрещнем нови държави членки в един по-силен и по-благоденстващ съюз. От ключово значение е, че преговорите продължават, така че това по никакъв начин не е сигнал за края на един процес, който представлява един от най-големите европейски успехи.