Съдът в Страсбург осъди Франция за незачитане на личния живот чрез съхраняване на данни от наказателни дела. За същото България може да плати милиони на десетки хиляди хора

Френската система за съхраняване на данни за престъпления нарушава Европейската конвенция за защита правата на човека, като предвижда в базата данни да се пази и информация за граждани, срещу които наказателните производства са били прекратени. Това обяви единодушно Европейският съд по правата на човека преди дни в решение по делото "Brunet F. срещу Франция", като прие, че в случая е налице нарушаване на правото на зачитане на личния и семейния живот.
Решението бе постановено по жалба на френския гражданин Франсоа Бруне, който случайно, във връзка със спор с партньорката си за попечителство върху детето им, разбира, че фигурира в базата данни за престъпността, въпреки че наказателното производство срещу него било прекратено. 
Освен това съдът е преценил, че информацията, съдържаща се в базата данни, има твърде натрапчив характер. Тя не съдържала пръстови отпечатъци или ДНК профил, но включвала подробности относно идентичността и личността, които били част от информационен масив, предназначен за изследване на престъпността.
Френската история е като розов сън пред българската действителност, в която държавата прономерова и прошнурова хората, при това много често твърде фриволно, а още по-често безконтролно.
Знаят ли гражданите например, че при полицейска регистрация се събират данни дали имат обилна мимика, дали изкривяват устни, кой си гризе ноктите, фъфли, подсмърча, говори бързо или бавно, пискливо или басово, щрака с пръсти или има провлачена походка, барабани с пръсти, има ли пожълтели нокти, дали е албинос или левак. При това става дума само за част от особеностите на един човек, които се отбелязват в картата за полицейска регистрация. Сред другите особености са записани заекване, нарушен слух, говорене на диалект, чести жестикулации, гърбица, ползване на бастун, изпъкнала адамова ябълка и др. Има рубрики окосмяване, пигментация и дори "следи от шарка". Такава деликатна информация се събира в полицията - огромна по обем и твърде чувствителна. 

Безобразието е, че е напълно възможно например младеж да се води седем години полицейски регистриран за обир, без дори да има каквито и да е сигнали, улики или данни срещу него. Както и че е възможно висш магистрат да има полицейска регистрация повече от 30 години само затова, че когато е бил ученик в основното училище, негов съученик е бил под съмнение за съпричастие към извършването на кражба на авточасти и са разпитвани всичките му съученици, включително и бъдещият магистрат. И че е напълно възможно след всяка квартирна кражба МВР да събира наред с всички следи в обраното жилище и отпечатъците на собствениците. И като се има предвид, че крадци не се хващат, въпросът е какво става с отпечатъците на семейството.

Не може да се отрече, че само допреди години полицейската регистрация беше до живот - без право на снемане или поправка на грешка, без съответният човек дори да подозира. При това тя се правеше дори и при фалшив сигнал. След това бе направен някакъв опит за заличаване на усещането, че живеем в напълно полицейска държава, която колкото е по-полицейска, толкова е по-несигурна. В закона бе записано, че полицейската регистрация се прави само на лица, срещу които е започнало наказателно производство за извършено умишлено престъпление от общ характер. Предвидена бе и възможността за заличаване на такава регистрация. Както и изискване да се унищожат дактоформулите, ДНК пробите, снимките, както и самите регистрационни карти, ако например се прекрати досъдебното производство срещу даден човек, ако той бъде оправдан, ако почине и др.

Разбира се в целия този режим има толкова изключения и пробойни, че никой не може да е сигурен дали за него няма нещо събрано в полицията. Първо, защото такива данни може да се събират примерно само заради някакви имагинерни слухове и сигнали, свързани с тероризъм или национална сигурност. Че и да се обработват. На второ място, всеки е свидетел как хора се спират по улицата, проверяват им се документите и се записват в едни халваджийски тефтери. Без каквато и да е нормативна база и основание.

Интересно е да се отбележи, че снемането от регистрация например все още се смята, че се извършва само при писмено мотивирано искане на регистрираното лице. А би трябвало самото МВР да следи за възникване на основанията за заличаване и да прави това служебно. Да не говорим, че сигурно и все още има хора, които и не подозират, че може да имат такива регистрации, направени по старите закони. Още повече че на практика никой и не може да припари до фондовете с информация на МВР. 

А те са препълнени с данни за всеки от нас. Последното масово попълване на архивите на МВР бе при подмяната на документите за самоличност. И за да е по-сигурно, събраната информация се сложи на две места - в ЕСГРАОН към строителното министерство и в информационните масиви на МВР. Освен това в Закона за българските документи бе записано, че се допуска използването на данните от информационните фондове при заплаха за националната сигурност за разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления, както и при нарушения на обществения ред.

Няма и дума кой преценява, кой разрешава, кой контролирал. Законът за гражданската регистрация пък направо ни прави прозрачни. Според него всички граждани имат личен регистрационен картон (ЛРК) и запис в Национална база данни (НБД) "Население", които се пазят цели 130 години, а после се вкарват в Държавния архив. Те също са дублирани в информационните масиви на МВР. Така с едно натискане на клавиша на клавиатурата може да се види всичко за набелязаното лице, за неговите роднини, за семейното му положение, за образованието му, за прегрешенията му и т.н.

Да не говорим, че има информационни фондове дори за оперативно интересните лица, в които може да се попадне и по най-обикновен донос. Има фондове за събрано от специални разузнавателни средства, от разработки и от какво ли не. Има и база данни с информация за и от всички лица, които имат достъп до секретна информация. Там има включително здравна информация, банкови сметки ... Всичко. И това - без никакъв контрол. 

Какъв е проблемът някой да поиска от съда да заличи данни за него или негова полицейска регистрация и МВР да обяви, че това е направено или за него няма нищо? Кой точно проверява после твърденията на МВР? А покрай досиетата на ДС стана ясно, че МВР дублира на много места, в много регистрационни дневници информация. Затова и никой не можеше да се измъкне, че не е регистриран някъде. Оказваше се, че ако го няма в Дневник 1 или 2, то в 3 ще го има. 

Със сигурност и сега положението е същото. Затова е крайно време да се намерят и политици, и законодатели, които да спрат това. Иначе делата в Страсбург и осъждания по хиляди дела за милиони евро са ни в кърпа вързани. Неизбежно е.