Избрани Новини
Варненските доброволци поведоха в надпреварата за приза "Европейски граждани"
Младежите от учебния център "Анастасия д-р Желязкова" са класирани на първо място от българското жури
Доброволците от учебния център "Анастасия д-р Желязкова" във Варна водят в надпреварата за европейски граждани на годината, научи varnautre.bg. Варненските младежи бяха номинирани от евродепутата Момчил Неков. Национално жури в състав Емил Радев (ЕНП), Илияна Йотова (С&Д) и Илхан Кючук (АЛДЕ) е разгледало трите български предложения и е класирало неговото предложение на първо място. Втори е журналистът Христо Христов, номинаран от д-р Андрей Ковачев, а трети - Сдружение Тук-Там, от името на Ева Паунова.
Наградата "Европейски гражданин" се присъжда всяка година от Европейския парламент за отстояване и разпространяване на европейските ценности. Това е приз за изключителни постижения в някоя от следните области: насърчаване на по-доброто разбирателство и по-тясната интеграция между гражданите на Европейския съюз; улесняване на трансграничното сътрудничество; провеждането на дейности, които дават конкретен израз на ценностите в Хартата за основните права на Европейския съюз. Всеки депутат от ЕП има право да номинира всяка година по един кандидат, който може да е отделен гражданин, група граждани, асоциация или организация. Комисията може да избере до 50 лауреати общо от всички 28 държави членки, като отчита принципа на географското разпределение и баланса между половете.
Препоръките на националното жури се предават за разглеждане на Комисията по присъждането на Гражданската награда, която обявява крайното решениe в края на ноември. Ако някоя от българските номинации бъде одобрена, през декември Информационното бюро ще организира церемония за връчване на медала на българския носител на приза. По-късно ще се проведе и общоевропейска церемония в Брюксел.
"Наводненията в България взеха жертви и причиниха огромни материални щети, но те породиха и един достоен за възхищение и следване феномен - доброволчеството", написа Момчил Неков в мотивите си да номинира варненските младежи. Той разказа, че хиляди доброволци, включително деца с увреждания, бежанци, представители на еврейската и ромската общност са помагали на нуждаещите се.
"Младежите в неравностойно положение от Социален учебно-професионален център "Анастасия д-р Желязкова" бяха най-малките и едни от най-активните доброволци, които се включиха в почистването. Тяхната самоотверженост и съпричастност са достойни за наградата "Европейски гражданин". Духът на съпричастност, който демонстрираха младежите, спомогна за сплотяването на българската нация около основни европейски ценности като взаимното уважение, приятелството и толерантността. Силно се надявам, че журито ще оцени изключителното им дело, което ще спомогне за укрепването на европейския дух на солидарност, съпричастност и взаимопомощ сред българите.
Наградата на Европейския парламент няма материално изражение. Двама българи бяха сред 43-те лауреати на Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент за 2013 година - покойният акад. Валери Петров и д-р Милен Врабевски. През 2012 г. Гражданската награда на ЕП бе присъдена на 37 души от държавите членки, сред които и Петър Петров, механик на кораба "Коста Конкордия", който помогна за спасяването на пътници и екипаж при потъването на кораба.
Освен младите доброволци от Варна тази година е номинирано сдружение "Тук-Там", което от 7 години активно се ангажира да мотивира българи с професионален опит и образование, придобити в чужбина, да се върнат в България и да допринесат за европейското ? развитие. Сдружението среща търсещи заетост българи с международни компании в ключови области, както и с експерти по кариерно ориентиране и мотивиращи лектори. Освен това, "Тук-Там" дава множество възможности за разгръщане на мрежа от контакти с европейски професионалисти. За българите с идеи за собствен бизнес сдружението предоставя ноу-хау за по-лесно и ефикасно започване на предприемаческа дейност в България.
Третата номинация е за разследващия журналист Христо Христов, който "отстоява свободата на мисълта, съвестта и религията, както и свободата на информираност и изразяване на мнение. Работата на Христов с архивни документи от ХХ в. нееднократно е изобличавала погазването на тези свободи и редица репресии по време на тоталитарния режим в България. Автор е на 8 документални книги, 3 документални филма и редица медийни публикации за преосмислянето на тоталитарното минало. Публикувал е многократно по темата за "Възродителния процес", насилственото преименуване и изселване на български турци и мюсюлмани. През 2011 г. Христов основава и оттогава поддържа независимия специализиран сайт desebg.com. Разследването му за убийството на писателя Георги Марков през 1978 г. в Лондон е отразено и цитирано от редица световни медии. Христо Христов е единственият журналист, спечелил съдебни дела за достъп до документи на бившата Държавна сигурност, като през 2004 г. осъжда във Върховния административен съд министъра на вътрешните работи за мълчалив отказ за достъп до информация, а през 2007 г. директора на Националната разузнавателна служба. Aктивно участва в гражданската инициатива „Чисти гласове” за отваряне на досиетата в България като част от преосмислянето на миналото, както и активно и последователно отстоява тази кауза през следващите години. Заради независимата му журналистика, Христо Христов и неговото семейство са неколкократно поставяни под психически тормоз и са заплашвани."