Какво стана с ремонта на Спортна зала ?

В очакване на следизборен изход и с някои въпроси приключваме седмицата. Въпроси за боклука, депутатите, банките и късата памет, която хвърля дълги сенки и поради това води до успешни продажби на всякакви ремиксирани истории – за неприбрана смет, народни представители с изрусен мозък и
гущери, които ни оставят опашките си,
шмугвайки се в чужбина с пачките между зъбите. Във Варна първата фотосесия на четирите новородени лъвчета сложи хубав край на работната седмица. Ако добавим и слънчевото време, приключваме я с две добри новини. Въпросите можем да започнем от центъра (който изглежда все така недовършен, но поне се сдоби с кошчета за смет и други белези на цивилизованост). Например, голяма ли е дупка със страна двайсетина сантиметра, ако трябва да си изхвърлиш боклука? И много ли са пет метра, ако трябва да станеш от пейката, за да си хвърлиш боклука? За много от минаващите през центъра размерът явно е недостатъчен, а разстоянието - непосилно, защото кошчетата стоят полупразни, а големите метални съдове, подготвени за озеленяване, вече се напълниха с боклук.
Не е сложно, не струва пари,
няма нужда от специално образование, дори няма как да бъдат обвинени депутатите, кметът и останалите обичайни заподозрени, за това, че пресягането до боклукчийското кошче продължава да е непосилно тайнство (а при забележка най-обидени се чувстват тия, които току що са плюли върху фаса си, пуснат на паветата, "щото са криви"). След период на относително редовно изнасяне на контейнерите за смет, през тази седмица и те пак започнаха да изчезват под торбичките смет. Граждани и община могат да си разменят въпроса кой е по-виновен, миризмата и грозните гледки обаче са за всички. С наближаването на ноември и друг въпрос напомни за себе си –
какво стана с ремонта на Спортна зала
Ако не помните – всички страни замижаха и направиха компромиси, за да не забележат, че ремонтът е възложен без обществена поръчка, защото провеждането на процедура щяло да отложи началото на същинските дейности "чак за средата на ноември". Сега, без поръчка и с дадени четири и половина милиона лева, можем само да се надяваме, че ремонтът ще започне поне в средата на ноември. Въпроси без отговори си пак размениха тази седмица общината и живеещите в квартал “Изгрев". Поредната блокада на
Околовръстния път напомни, че хората искат нормален път, а не чакъл, който изтича (като запушва и канализацията) при всеки по-голям дъжд. Отговор на исканията им няма, но пък няма и много желаещи да отпуснат земя за нов път, така че диалог засега не се очертава. Като добри новини (и намерения) от седмицата ще останат сумата от
3 200 лева – постъпления от глобени шофьори,
нагазили в зелени площи или в Морската градина; паякът, който взе да прибира и по-мощни нарушители, разчитали досега, че теглото им ще ги спаси; намерението общинската хазна да се попълва и с глоби от паркиралите върху тротоар. Всъщност, и на тротоар може да спира, стига от стената до колата да има два метра разстояние. Въпросът е дали някой е виждал скоро варненски тротоар, толкова широк, че след паркирането на кола да остават два метра и те не да не са разнообразени със стълбички, бетонни рампи или масички и столчета. Богато разнообразие имаше тази седмица и от обяснения за това къде са парите на КТБ. Накрая дори омбудсманът Константин Пенчев призна: "Аз лично
не вярвам на нищо,
което се случва с КТБ". И докато около отчетите се вият общи фрази, музикалният съпровод все повече клони към "Пирамиди, фараони", а отговорите на питанията около банката с най-скъпите клиенти заприличват на показания тази седмица реален облик на Тутанкамон - жертва на кръвосмешение между политика и финанси, с хроми крака и не особено бистър поглед, скрити под атрибутите на властта, а след като одеянията паднат - пораждащи неудобство от вярата ни в тяхната красота. Необходимо ли е обаче да бутнем в "ямата", изяла вече над 4 милиарда лева, и останалите банки, само за да спасим парите на неколцина избрани и кожите на някои други? Изненадващо или не – очевидният отговор, старателно избягван към четири месеца, може изобщо да не бъде даден и тогава върху всички ни
ще започнат да падат наистина големи камъни
КТБ е сред основните въпроси, на които ще трябва да отговарят новите депутати. Засега те се упражняват в получаването на заплата, без да ходят на работа. Вероятно е редно, защото заради кампанията са били в отпуск и когато са били избрани, не са се върнали на работа. Вероятно е редно да си отговорят обаче и на въпроса колко от останалите към 2 милиона и 200 хиляди работещи у нас получават пари, чакайки да заработят. Питането обаче се оказа далеч по-неактуално от подробното изследване на възгледите на учителката Баракова, която си е просто отражение на
държавата такава, каквато си я направихме,
както и с воплите на бившия й партиен началник колко му е тежко, че “никому неизвестен човек се взе насериозно и се изплю в лицето на всички". Ако не ги издържахме и двамата, щеше да е много смешно. Ако вярваме обаче на статистиката, на работещите у нас не им е до смях. Почти 66 процента от тях казват, че поради претоварване страдат от стрес, докато 85 на сто от работодателите контрират, че няма повод за мрънкане, защото у нас производителността е четири пъти по-ниска от средноевропейската при едни и същи машини. Въпросът за заплатите обаче е подминат. За варненци той е още по-неприятен, защото плащането тук трайно заема четвъртото място в страната, докато цените подължават да се държат на върха.
Към нови висоти ще тръгне и цената на тока –
за това предупредиха от енергийния регуратор, като визираха наближаващата либерализация на енергийния пазар (и ако смятате, че цената ще падне като резултат от този процес, защото сте чували, че така е станало в други държави, пак помислете). За цената на тока могат да се намерят някои обяснения – ако не икономически, то поне роднинско-политически, но при вида на цените по пазарите логиката вероятно изпада в нокаут. Защото от една страна имаме наводнения у нас, от друга обаче – евтин внос и руско ембарго и как накрая според статистиката резултатът е "рекордно поскъпване" е въпрос за Нобел по икономика. Или за
"Дарвин" за общонационално търпение.
Не че не бихме могли да се класираме и с друго, обаче все не ни се получава. Тази седмица, например, във варненския Военноморския музей с гордост показаха най-новия си експонат – част от генератор на Браунов газ. Илия Вълков, станал известен в Австралия като Юл Браун, успява през 1971-ва да раздели водата на водород и кислород, да получи енергия и пак вода и да не предизвика взрив при това. В Китай с първия произведен още охлаждат ядрена мощност, а Южна Корея е най-големият им производител днес. У нас има
три генератора – в три различни музея
Но вероятно няма смисъл да си задаваме въпроса дали не бихме могли да се възползваме от едно българско изобретение от миналия век, след като тази седмица не успяхме да се впечатлим дори от успеха на българите, създали софтуерната фирма "Телерик". Сделката, при която американска фирма плати над 262 милиона долара за компанията на младите българи, не успя да избута драмите на златките и виповете от първите страници. Пак тази седмица световно проучване подреди не)доволството на гражадните по света от собствените им държави, като изследва показатели като корупция, безработица и политическа подкрепа за техните правителства. Кабинетът
"Орешарски" се размина с първото място
с малко и така се наредихме между първенците Босна и Херцеговина и третите в класирането - Гърция. С проточилите се преговори, които отиват към поредната тройна коалиция (в която обаче всички "малки" се дърпат от министерските постове и обещават само "подкрепа") и с договорените дотук общи ценности като спасяване на КТБ, физкултура всеки ден и реанимиране на военното обучение в училище, въпросът е дали ще се борим за първото място.