Избрани Новини
Тази нощ връщаме стрелките на часовника назад
Получава се десинхроноза - несъответствие на биологичния и механичния часовник
Тази нощ връщаме стрелките на часовника с един час назад и утре ще спим с час повече.
Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник "Парижки журнал" през 1784 г. и предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г. България въвежда лятното часово време през 1979 г.
Преминаването към зимното часово време обаче може да се отрази негативно не само на физическото, но и на психическото ни състояние. Смяната на часа отнема секунди. За да се преместят стрелките на биологичния ни часовник обаче е нужно повече време - бикновено между 10 и 14 дни. Тази промяна дори вече има термин – десинхроноза, или несъответствие на биологичния и механичния часовник.
Загуба на апетит, безсъние, отпадналост и главоболие - това са най-честите проблеми, които може да ни навлече промяната на часа. Тя се отразява на всички, но най-много на възрастните, хората с хронични заболявания и децата. Вреди има и върху работоспособността. Местенето на часа може да повлияе и на настроението. Единственият ден, в който ще спим с час повече, е неделният.