А Варненският и Великопреславски митрополит Йоан обвини "безскрупулни търговци, някои безгрижни родители и учители", че "вкарват децата в сатанински секти", като поощряват празнуването на Хелоуин

Дъжд, сняг и тикви оставя седмицата зад себе си, през която се падна и Димитровден – някога ден за равносметки и заплати. Тази седмица беше употребена предимно за политически ходове напред-назад, най-често правени от хора, които още вникват в смисъла на равносметките, а плащането на голямата банкова сметка се отмени, но дали това беше по-малкото зло и

дали изобщо е имало по-малко зло

ще разберем точно толкова, колкото разбрахме кой източи банките през 1997-ма. Тогава точката беше сложена с въвеждането на валутен борд. Сега усещането е, че рамките на борда са станали тесни за някои играчи и битката е за сваляне на ограниченията /след което петте най-страшни киносценария за Хелоуин може да ни сторят като политкоректно редактирана детска приказка/. През седмицата като предупреждение за зимата ни връхлетяха ураганът Гонсало и други /почти/ природни бедствия. Въпреки всички предупреждения половината от блокираните в снежните преспи се оказаха с летни гуми /и на поне половината заседнали някой друг им беше виновен/, а варненските шахти пак се задръстиха /за което отдавна никой не е виновен/. А след като вятърът редовно брули изсъхнали клони и незаконни кабели, ходенето в градски условия във Варна и тази есен се очертава като подготовка за шоу с оцеляване, освен ако не станем свидетели на малко градско чудо и този път екипите с ножиците не се окажат достатъчно, на място и навреме. Започна и чистенето на деретата, макар че

няма общински бюджет, който да насмогне

на граждани, които гледат на тях като на мястото, където могат да си хвърлят старите гуми, овехтелите дрехи и счупените столове /а после се дивят на това, което морето изхвърля след буря, чистейки се от „подаръците” ни/. Поне училищата издържаха теста със зимната „изненада” и проблеми с парното имаше само в две сгради, а в градските автобуси пуснаха отоплението преди гражданите да замърморят. С влаковете не беше точно така, но пътниците, които просто са пътували пет-десет часа на студено, вече се броят за късметлии, след като на жп-инцидентите май взеха да гледат като на природно бедствие. При последния влаковете от Варна за София и от София за Бургас бяха пуснати един срещу друг и 150 метра ги деляха от челния сблъсък. Обясненията приключиха с дежурната вече „човешка грешка” и бяха замотани между двете дружества, които са отговорни да стигнем поне живи от гара А до гара Б. Ще има ли сблъсъци около двора на болница "Света Анна" – опасенията в Онкодиспансера и в Четвърта поликлиника се подновиха, след като тази седмица стана ясно, че общинарите смятат да продадат два декара от болничния двор на фирма, свързана с Веселин Марешки. Всъщност на парцела отдавна има построена частна сграда, но с продажбата на земята ще стане възможно слагането на ограда и

пред линейките ще има още едно препятствие.

Сделката обаче едва ли ще бъде отказана, защото три месеца преди края на годината в местния бюджет от продажби на недвижими имоти са влезли 700 хиляди лева, а са планирани над 5 и половина милиона. За градските градинки съветът има идея за бартер – фирми и организации ги подддържат за своя сметка и срещу рекламна табела. Ако съветниците избегнат подводните камъни и регламентират достатъчно добро съотношение в размера на двете площи – зелената и рекламната /за да няма пак замяна на кон за кокошка/, могат да спечелят и двете страни. А съветниците мога да помислят как да забележат и усилията на обикновените варненци, които вече на много места са си направили малки оазиси от чистота и красота и упорито ги съхраняват. Все по-неясна става съдбата на едни други спечелени милиони – за ремонта на Спортна зала. Кметското обещание е "в понеделник" да има напредък – възлагане на поръчката. Ако "понеделникът" се забави още малко обаче, голямата цел на ремонта – първенството по волейбол, така и ще си остане непостигната. За напредък може да се брои една съдебна присъда от тази седмица – за незаконна сеч над Аспарухово. Защото гората там я "разреждат" редовно, пък

хванати почти няма, а наказани – още по-малко,

въпреки сигналите на живеещите наблизо и редовното недоволство всяка зима. С недоволство и протести започна животът и на новия парламент. Още през първия му ден излязоха недоволните от прекалено колоритните депутати Александър Методиев и Анна Баракова, в края на седмицата вече имаше протест и срещу модела "КОЙ". Вътре в залата изненади нямаше – в стила от последните месеци Бойко Борисов подмина медиите, от "Атака" демонстративно седнаха на европейския химн, реформаторите не можаха да се въздържат и коалицията им се разписа с две речи. Изобилието от слова обаче предстои, защото оттук нататък ще изслушваме по седем партийни декларации по всяка тема /като можем да прогнозираме, че депутатите щедро ще се възползват от правото си да искат телевизионно време/. Делян Пеевски и Йордан Цонев влязоха със законопроекта си за Корпоративна търговска банка, а докладът на БНБ за проблемите в нея беше първото четиво за новите депутати. От него научихме, че към първи април тази година КТБ е била в цветущо финансово състояние, което може да спечели

наградата за перфектна първоаприлска шега,

но към първи ноември щеше да изглежда по-добре, ако беше комплектована със сериозно разследване кой е обрал "цветовете", а не със заключения, че медиите са главният виновник за проблемите. В края на седмицата всички планове за спасяване на банката бяха забравени и се стигна до решението, което беше логично и преди няколко месеца – несъстоятелност. А информацията защо бяха необходими бавенето и всички игри около инвеститори и „спасители” до последния момент, ще отиде при онази за банките от 1997-ма. В края на седмица се започна и поредният спор "за" и "против" тиквите - не в политиката, където се приемат за даденост, а по витрините на магазините /като имаше даже и искане тиквите в моловете да бъдат заменени с портрети на будители/. А Варненският и Великопреславски митрополит Йоан обвини "безскрупулни търговци, някои безгрижни родители и учители", че "вкарват децата в сатанински секти", като поощряват празнуването на Хелоуин. Този плам вероятно е религиозно оправдан, но трудно се съотнася с дечицата, които занесоха тикви с лакомства на животните в Зоопарка, например. А и от гледането на будители по витрините няма да има особена полза, ако не събудим поне малко от техните стремежи в себе си.