Дори в социалното министерство след 11 години се убедиха, че между 70 и 100 млн. лв. годишно не се харчат ефективно

"Субсидираната заетост в България вече е изчерпала своята необходимост", казва през 2008 г. премиерът Сергей Станишев. "Европейската комисия е категорично против субсидираната заетост. Трябва да си го признаем - това е инструмент за политическо влияние", коментира през 2014 г. социалният министър Хасан Адемов.

Че субсидираните от държавата работни места са неефективна, но пък скъпа мярка, бизнесът и експертите предупреждават от години. Очевидно и политиците забелязват, че наливането на милиони във временни работни места не решава големите проблеми на пазара на труда. Но обичат да използват платените от бюджета позиции за половин или една година, когато дойдат избори. Последният пример е в Сатовча, където наетите безработни за пазачи по широко рекламираната програма "Сигурност", които трябва да помагат на полицията в селата, лепяха предизборни плакати на партия. А тази програма струва 15 млн. лв. (въпреки че се оказа, че правителството на Орешарски не я е обезпечило финансово) за 6000 безработни, които шест месеца ще се трудят на минимална заплата. Колко от тях след това ще си намерят работа, след като изтече платената служба от държавата?

2015 г. би могла да е първата с качествено нови политики за субсидираната заетост от 2003 г. насам, когато тръгна прословутата програма "От помощи към заетост" на Лидия Шулева. 11 години отнеха на администрацията да се сети да анализира какъв е ефектът от стотиците милиони, налети във временни работни места. Резултатите от това изследване не са никаква изненада. Според тях временната заетост за хората от най-уязвимите групи си остава точно това, което е - временна. Най-сполучливите програми са насочените към разкриване на работни места в реалната икономика. Най-голям шанс да намерят трайно препитание са образованите. Изводите се набиват от само себе си на очи. Какво предлагат обаче експертите?

От социалното ведомство посочиха, че обмислят изцяло нова програма за субсидирана заетост, която да е насочена към продължително безработните - хората без препитание повече от една година. Но тази група и сега е приоритет на програмите за субсидирана заетост. Рискът това да е просто новото име на старата програма, ако и тя е насочена само към трудоустрояване за няколко месеца на тази група, е голям. А проблемът с продължително безработните е сериозен - те вече са над 143 хил. (41 на сто от всички безработни българи) и продължават да се увеличават въпреки общото стабилизиране на пазара на труда. Повечето от тези хора са без никакво или с ниско образование, така че ако им бъде осигурено място да чистят гробищния парк в някое градче, ще подпомогнат статистиката за някой месец да не изглежда толкова стряскаща, но крайният резултат ще е, че след това пак ще излязат на пазара на труда. Само че вече като обикновени безработни, а не от най-уязвимата група - с други думи, на хартия ефект ще бъде отчетен. Ако обаче бъдат обучени, придобият умения, биха имали значително по-голям шанс да си намерят реално работно място след това.

Другата промяна в политиката на социалното ведомство е акцентът върху регионалните програми на общините - заделя се двоен ресурс от 10 млн. лв. за 2000 работни места. Подходът - да се попитат общините от какви работници имат нужда на регионално ниво, на теория е добър. Само че на практика заявените позиции са писани като под индиго - чистачи, заети в поддържането на пътищата, озеленители. Така няма как да се създаде трайна заетост. Доказват го и данните - 73% от преминалите през регионална програма в общината не са си намерили работа след това. Очевидно има нужда от реформа и в този подход и залагане на обучения и на заетост в местните фирми, колкото е възможно повече. Защото иначе всяко от 2-те хиляди работни места ни излиза твърде солено.

От реформа се нуждае философията на субсидираната заетост у нас - пренасочване от активните мерки към обучения и квалификация. Именно огромният процент от бюджета за субсидирана заетост, който страната отделя за активни мерки (директно плащане за работно място), е основната критика на ЕК към страната ни. От Брюксел искат парите да се насочват в по-голямата си част към обучения, квалификация и ориентация, а не към директно финансиране на работни места. Така е и в повечето европейски страни - според данните на Евростат у нас 75% от средствата по активните мерки на пазара на труда се харчат за субсидирана заетост при средно за ЕС 19%. Парите трябва да се фокусират не върху директното разкриване на работни места, а върху меките мерки - обучения, преквалификация, консултиране и ориентиране на безработните, коментира икономистът Зорница Славова от ИПИ. Все още обаче никой не знае каква воля за реформи ще има бъдещото правителство и доколко ще е склонен на радикални промени левият социален министър.

У нас между 70 и 100 млн. лв. на година от републиканския бюджет се харчат за субсидирани работни места. Тук не са включени парите от еврофондовете, които се харчат за същото. Основната цел, която трябва да изпълняват програмите, и мерките, платени с парите на данъкоплатците - да се помага на уязвимите групи в обществото, не е изпълнена, коментират експертите. Именно програмите и мерките, насочени към връщане на пазара на труда на хората и младежите с увреждания, хората над 50 г., са сред най-неуспешните. А тези за младежите с висше образование без стаж, както и за хората поне със средно образование са най-успешни, защото най-много от преминалите през тях се реализират. "Повече от логично е, че програмите и мерките за младите и образованите хора са най-успешни и че след субсидираната заетост те остават на работа в тези фирми. Ако имат нужда да наемат хора, работодателите естествено ще се насочат към програма, която им осигурява безплатен труд за шест месеца. Но изследването показва, че политиките са се провалили за уязвимите групи, които именно трябва да са цел на субсидираната заетост", коментира Зорница Славова от Института за пазарна икономика. Това е и препоръката в изследването: "трябва да се акцентира върху ефикасните програми и мерки, а за тези със социален ефект акцентът трябва да бъде върху уязвимите групи". Това са безработни над 50 г., младежите, хората с трайно намалена работоспособност, без образование, хората без препитание в малките градове и селата.

Бизнесът от своя страна настоява да се финансират програми основно към частния сектор.

Не е случайно и че най-успешните програми са именно при него - "Реализация" и "Старт на кариерата", където над 65% от работилите си намират после работа според изследването на социалното министерство. Българската стопанска камара иска парите за заетост да са във фирмите - ако общината има нужда от ремонт на пътищата или от поддръжка на паркове и зелени площи, да се дадат стимулираните работни места на съответните фирми. Защото само частният сектор може да създава трайна заетост.

Драстичният пример за провал на политиките за субсидирана заетост е най-мащабната и скъпа, но пък най-неефективна програма "От социални помощи към осигуряване на заетост". Едва 13% от участвалите в нея си намират после работа, показва единственото проучване за ефекта от политиките за пазара на труда. Програмата е по-неефективна дори от тази за личен асистент на хора с увреждания, чиято основна цел не е последваща реализация на пазара на труда, а да подпомогне хора, които нямат шанс да работят, тъй като в повечето случаи се грижат за свой близък. Защо изследването се прави чак сега - 11 години след старта на "От помощи към заетост", никой от администрацията вероятно не може да каже. При всяко приемане на националния план за заетост за съответната година работодателските организации настояват социалното министерство да направи отчет за ефективността на програмите, за това как влияят на общата безработица, но напразно. Година след година държавата изливаше милиони в каца без дъно, без да има реална представа колко ефективен е всеки лев
 Сметната палата си направи труда да анализира най-голямата програма за периода 2004-2006 и установи, че чрез нея трайно работно място са намерили едва 0.27% от преминалите безработни, или 800 души, при положение че са похарчени над 350 млн. лв. Никой не обръща внимание на тези данни, а в периода 2009-2012 г. през програмата са минали 200 000 безработни.

Сега и държавните експерти започнаха да признават неуспехите на политиките за субсидирана заетост. Дали политиците ще ги чуят, е друг въпрос. Освен че предложеният състав на правителство подсказва управление с тежки компромиси, догодина се задават местни избори. А практиката показва, че няма партия, която в такъв момент да гледа по-далеч от собствения си интерес.