Избрани Новини
Над 700 души стават жертви на пътни злополуки всеки месец
Повече от 55 от тях загиват
За Световен ден на възпоменание на жертвите на пътно-транспортните произшествия е обявена всяка трета неделя на ноември. Денят е определен с резолюция на Асамблеята на Организацията на Обединените нации от 2005 година. На този ден в редица страни по света се отдава почит и внимание към загиналите и пострадалите от пътно-транспортните произшествия.
За първи път този ден е отбелязан през 1993 г. в Обединеното кралство, а организацията "Мир на пътя" поставя началото на традицията. С всяка изминала година към деня на възпоменанието се присъединяват все повече страни.
Тази година календарният ден за възпоменание на жертвите е 16 ноември (неделя). Като седмицата преди това е обявена за седмица на възпоменание.
Преживяването на пътнотранспортно произшествие, получаването на травми, загубата на близък вследствие на такъв инцидент са болезнени събития, които оставят дълбоки и трайни следи в съзнанието на всеки човек, често пъти за цял живот. Всяка година милиони хора от цял свят се присъединяват към огромното множество на пострадалите от автомобилни катастрофи.
Значителна част от жертвите са млади хора, отишли си без време. Голяма част от инцидентите е можело и е трябвало да бъдат предотвратени. Отговорността за смърт или тежки травми, причинени при автомобилни катастрофи е огромна, загубата и мъката на близките – неутешима. Този специален възпоменателен ден е нужен за жертвите на пътя, за да може те да усетят всеобщото признание за загубата, за болката, за страданието си. Той се е превърнал и във важен инструмент на борбата с безразсъдното шофиране; на превенцията на тези тежки инциденти, които оставят своите тежки последици.
Пътните произшествия възникват най-вече поради:
•непознаване на рисковите фактори от водачи и пешеходци /последиците от скоростта, намалена и ограничена видимост/;
•от пренебрегването на техническата неизправност на превозното средство;
•неволно, от незнание или съзнателно нарушаване на правилата за движение;
•недостатъчно ниво на подготвеност на хора от всички възрасти за оцеляване в рисковата среда на пътното движение – както за управление на МПС, така и за предпазване в качеството си на пешеходец;
•склонност или закоравели навици да се шофира в нетрезво състояние;
•подценяване и неизползване на предпазните колани от водачи и най-вече от пътниците;
•пренебрегване на системите за безопасно превозване на деца /столчета и седалки/;
•преумора, афект, изнервеност, сънливост, неадекватност зад волана;
•пасивност на околните за решителна намеса за предотвратяване на управление на автомобили от хора в нетрезво състояние или неправоспособни;
•недостатъчната ангажираност на семейството за обучение, възпитание и опазване на собствените деца като участници в движението и много други фактори.
Всеки месец по пътищата на страната над 700 души стават жертва на пътни злополуки, от тях над 55 загиват. Пътнотранспортните произшествия с тежки последици не са природно бедствие, на което не можем да се противопоставим, и не са цената, която трябва да плащаме за нашата ежедневна мобилност. Те са основно резултат от човешки грешки, които могат да бъдат предвиждани и преодолявани. Но за съжаление се наблюдава тенденцията човек да не се учи от нещастията с другите и грешките, които са довели до тях. Той е почти убеден, че лично на него това не може да се случи.
Денят за възпоменание е учреден с цел хората по цял свят да се замислят за огромните и тежки загуби, които човечеството понася от катастрофите по пътищата. Много хора умират месеци и години след катастрофите, в резултат на получените травми и последващи във времето усложнения.
На 16 ноември 2014 г следва да се замислим за опасностите в пътното движение и как да се предпазим от тях. Да си припомним за тежките злополуки, които са се случили с тях, техни близки и приятели и да си дадат сметка кога преди злополуката и от кого не е било направено навреме вярно действие, за да бъде предотвратено нещастието.
На този ден за размисъл и равносметка следва да призовем водачите на превозни средства да:
•използват винаги предпазните колани и защитни каски;
•да избират разумната скорост на движение;
•да избягват разговорите с мобилни телефони по време на шофиране /приемане и изпращане на съобщения чрез тях/;
•да не шофират под въздействието на алкохол или упойващи вещества и лекарства, преуморени, недоспали и в състояние на нервно напрежение стрес и афект.
Да си напомняме непрекъснато, че спестените броени минути, с цената на превишена скорост и риск, нямат значение, и че най-важната цел на всяко пътуване е успешното пристигане без инциденти. Да пренебрегваме факта, че трябва винаги да превозваме децата си в автомобилите с обезопасителни столчета и седалки, ежедневно да ги учим на азбуката на пътната безопасност. Пешеходците трябва да бъдат много предпазливи, разумни и дисциплинирани, защото са най-незащитени и уязвими, особено възрастните хора.
Сигурността на движението по пътищата на всички зависи от личния принос и отговорност на всеки един участник в него, макар той да изглежда малък и недостатъчен. Съвкупността на добронамереност, дисциплина и толерантност на стотици хиляди хора едновременно би осигурило една по-здравословна и безопасна среда на пътното движение.