Kраят на ТЕЦ "Варна" може да се окаже ново начало на пристанищната сага, защото теренът е много по-подходящ за индустриален порт от Максуда

Тази седмица човечеството направи поредната си малка стъпка в космоса, като спусна апарат върху летяща комета. Събитието, поне у нас, беше забелязано главно от онзи намаляващ вид публика, която още се интересува от себе си от света наоколо повече, отколкото от вип-сценарните решения за чужди животи. Варна

одобри още едно добро намерение –

избра победителите в конкурса "Визия за Варна". Ако се намери достатъчно желание идеите да бъдат продължени, можем да се сдобием с една зелена и осветена Шишкова градинка, с нов изложбен център "Вулкан" и с голямо сърце пред Общината, което да побере камъните на народното недоволство (като авторката предвидливо оставя място и за нов). Разбира се, още преди да е ясно ще види ли проектът бял свят, вече има и недоволни от него, като нито един от тях не е участвал със своя идея как Варна да добие по-приличен вид. Но това явно е част от традициите, които за четвърт век така и не се промениха. Тази седмица се падна и

голямата годишнина – 25 години демокрация.

Състоянието, в което посрещнахме юбилея, не ни внушава мисли за фанфари и фоейрверки, а на 94 процента от младите българи не внушава нищо, защото според едно преддесетоноемврийско проучване те не знаят нищо за този период. Много от останалите, след 25 години преход на място, задълбават все по-навътре в носталгията и продължават да въздишат "О, Пепи". И не забелязват, че все пак има и варианти нещо да се промени. Например, охлузеният парапет, надвиснал над портретите на великите българи, който тази седмица беше боядисан в бяло, зелено и червено от варненци, които още търсят смисъл в прехода. За ТЕЦ Варна

юбилейната "преходна" година май ще е последна –

докато работниците протестираха тази седмица за запазване на работните си места, вече има график за връчване на предизвестията за уволнение. Така регионът остава без студен енергиен резерв, работниците отиват на борсата, а държавата май няма да търси отговорност за неизпълнение на някои клаузи от приватизационния договор, защото новият собственик има с какво да контрира – липсата на държавна позиция защо и за тях не могат да важат условията за американските "Марици". Казусът "ТЕЦ Варна" е и само едно от обясненията защо в годините на прехода Варна се плъзна по наклона и според последните данни на Института за пазарна икономика от 2009-та насам в региона има

бавен, но траен отлив на чужди инвестиции.

Но пък краят на ТЕЦ Варна може да се окаже ново начало на пристанищната сага, защото теренът е много по-подходящ за индустриален порт от Максуда. Темата стана отново актуална след като общинските съветници гласуваха решението община Варна да получи за безвъзмездно ползване зоната от Морска гара до второ кейово място на "Варна – Изток". Разбира се, до атракционната зона там има дълъг път, който минава и през Министерския съвет, като междувременно трябва да се изясни и дали вариантът с игрищата на припек е най-добрата идея. Засега повече практическа полза има от други общински решения, взети тази седмица. За ужас на шофьорите

"паякът" поскъпна, а глобите са диференцирани –

вече 45 лева (но все пак най-евтино) излиза нарушението в центъра и плавно поскъпва до 55 в крайните квартали, където кризата с паркоместата не е толкова остра. Решението предизвика буря от недоволство и резонни питания къде са паркингите, а вероятно е време да се потърси отговор и къде са всичките подземни места за паркиране, щедро обещавани от инвеститорите при обявяването на поредния голям строеж в центъра. Поскъпнаха и екстрите "паркиране на зелено" и "паркиране на тротоар". Но след като и в най-натоварените "нормални" градове коли по тротоарите и в градинките все пак няма,

ще се наложи и на варненци да се адаптират,

а може и да започнат да ползват градския транспорт (става все по-приличен, а новите тролеи даже ги осветиха). Съветниците вдигнаха и глобите за незаконно лепене на афиши и обяви. Разбира се, и за тях, и за колите остава да виси втората и по-важна част – с контрола и глобите. Защото без тях съветниците могат да одобрят не 45, а 450 лева глоба, но колите и плакатите ще си останат там, където не трябва. На транспортна вълна започнаха и обещанията към Варна на новия кабинет – министърът Ивайло Московски реши да остави магистрала "Хемус" в транспортната оперативна програма, а като добавка обеща да привлече инваститори чрез концесия на големите пристанища и жп-гарата във Варна. Разбира се, преди това трябва да се реши проблемът с

поредната нулева година откъм оперативни програми,

която се задава от Брюксел. Засега е отворена само "Околна среда", а за останалите има идея да се финансират проекти авансово със заеми от бюджета. Не е ясно обаче дали ще има кой да ни даде още един голям заем, ако после разходите не бъдат одобрени и си останат за сметка на бюджета. А за отпушването на еврофинасирането е трудно да сме оптимисти, след като тази седмица стана ясно, че делото СПАРАД отново е отложено - за 15 януари догодина. Ако вече не помните, то е за източването на почти 7 и половина милиона евро от европейска програма (а в Германия, където беше другата част на аферата, отдавна има влезли в сила осъдителни присъди). Така САПАРД е на път да стане

поредният виц за българското правосъдие

и да конкурира историята с изчезналите две тефтерчета с указания за политически натиск на Филип Златанов, разнасяни от вещото лице в личния му автомобил достатъчно дълго, за да бъдат "откраднати". Все пак големите смешки на седмицата бяха тематични – президентът Плевенлиев успя да измисли цял митинг срещу тоталитаризма на 10 ноември 89-та (от което пък ние най-сетне се почувствахме наравно с американците, докато Буш-младши им беше държавен глава). А в Движение България на гражданите точно около 10 ноември стигнаха до политическия оксиморон да поискат закриването на Гражданския съвет, защото

взел много "да клати лодката".

Но пък шитите с бели конци истории за митинги, тефтери и предизборти трикове бяха добър шум, на чийто фон без особено вглеждане и без много въпроси бяха назначени вторият ешалон от управлението и новите фаворитки, от които искаме поне да не роят нови калинки, но без особен оптимизъм. Във Варна тази седмица Радан Кънев обеща да няма хора на ДПС, влезли във властта без конкурс, макар че преди няколко месеца, пак във Варна, имаше и други обещания.... Варненската визита на реформаторите даде и достатъчно теми за размисъл преди местните избори, на които май можем да очакваме местно продължение на новата коалиция ГЕРБ/РБ. От АБВ вече обявиха, че ще имат собствен кандидат за кмет на Варна, така че за Иван Портних

не се очертават спокойни коледни празници.

А варненци този път ще трябва да мислят по-сериозно, защото ГЕРБ отново обещаха сериозни промени в изборното законодателство, включително и задължително гласуване още на местния вот. Очевидно без решение до изборите ще си остане казусът с оттеглянето на варненските общинари. След натиска на Отворения обществен съвет на протестиращите за оставка на целия съвет и съдебното решение в тяхна полза, председателят Иван Луков беше глобен заради нежеланието си да подложи казуса на гласуване. И тази седмица той не се съобрази с решението, защото според него в закона

няма клауза за колективна оставка

и прехвърли проблема на индивидуалната съвест на всеки съветник. Освен за местния вот, в ГЕРБ имат друга спешна и неотложна нужда - приемането на закон за печата. Болното място на Красимир Велчев и компания стана ясно веднага – какви ще са наказанията за "клеветнически материали". Не е много ясно кой ще квалифицира материалите и как ще се поддържа чиста здравословната граница между предпазването от клевета и налагането на цензура. Друга екзотична идея на Велчев е в Конституцията да бъде записано официално, че медиите са четвърта власт и така България да се превърне в първата държава, в която официален елемент на властта ще са всичките

шокове, пикове и блясъци на откровения слугинаж

и графоманията. От искането на шефа на парламентарната група на ГЕРБ не стана ясно само едно – дали вече сме решили всички икономически и правосъдни проблеми на държавата и са останали за оправяне само медиите или вземаме мерки да не се разчува, че нито сме ги решили, нито знаем как. Дотогава "четвъртата власт" ще я кара предимно на диета от прилагателни и удивителни или пък на констатации след всяка поредна катастрофа, инцидент или проблем: "Започва пълна проверка, след като пострадаха / загинаха..." Ако пък проверявахме по-пълно и по-качествено преди поредния челен сблъсък с последиците от не-мисленето и не-действането се, дали нямаше да намалеят проверките пост фактум и пост мортем? Всъщност питането важи и за очакваните резултати от следващите ни преходи, които започваме сега.