Избрани Новини
ДПС тика България към "етническите разломи"
Прясно излъсканият имидж на Догановата формация като национална партия бързо се олющи, след като по стар рефлекс тя отвърна на атаките срещу себе си, като повдигна етническия въпрос
Може би най-сериозното следствие от протестите срещу кабинета "Орешарски" беше завръщането на острото политическо противопоставяне в обществото, което беше позатихнало за известно време. Нямаше как тази поляризация да не се прехвърли от улицата към отношенията между партиите. За съвсем кратко време протестът така промени политическата атмосфера, че управляващите от БСП и ДПС и опозицията стигнаха до състояние на почти пълна непоносимост (поне за пред обществеността). Ясно беше, че при това положение който и да дойде на власт, ще използва предшествениците си като оправдание за собственото си безсилие. А в ролята на мишена отново ще влезе ДПС.
Както протестиращите, така и опозицията бяха единодушни, че формацията на Ахмед Доган най-пълно олицетворява това, което Реформаторският блок обозначи в програмните си документи като модела "Кой?" - системата от корупционни зависимости, които обхващат различните клонове на държавната власт, политическата система, икономиката и медиите.
БСП бързо се изгуби в миманса - да се вади нож на умрялото червено куче вече изглеждаше напълно ненужно, а и социалистите бързо усетиха накъде духа вятърът и не само се разграничиха от бившите си партньори, но и започнаха да се изживяват като тяхна жертва заради мощния ритник, който движението им тегли, като срути кабинета "Орешарски". Така съвсем естествено намеренията да се разтури моделът "Кой" намериха израз преди всичко в закани да се извади ДПС от властта.
По всичко изглежда, че за разлика от много други предизборни обещания, които направиха партиите в новата власт, точно това имат намерение да изпълнят. Разбира се, това няма да стане под формата на мащабна операция срещу политическата корупция - същите тези партии насътвориха толкова скандали през годините, че би било абсурдно да гледаме на тях като на поборници срещу олигархията. Вместо това предстои добре познатата традиционна чистка на кадрите на предишното управление, каквато наблюдаваме при всяка смяна на караула. Началото й даде служебният премиер Георги Близнашки, който наскоро обяви, че е сменил 218 души в държавната администрация с аргумента, че е създал "равновесие сред партиите според последните евроизбори". Макар и по-срамежливо, за същото заговори и един от лидерите на Реформаторския блок - Радан Кънев. "Хората, които са били част от предишното управление и са провеждали съвсем различна политика, не би трябвало да бъдат част от новото управление. Това не е репресия, нито политическа чистка. Това е нормален процес. Не случайно тези позиции са политически и са на подпис на министър или премиер", обясни водачът на ДСБ. Пределно откровен беше Валери Симеонов от Патриотичния фронт, който директно взе на мушка ДПС. "Нямаме нищо против етносите в България, но тези фигури, които стоят в началото на едни доста сочни, богати хранителни вериги, ще бъдат премахнати", закани се националистът. Междувременно започна и атака по друга линия - новините на турски по БНТ. Под натиска на "фронтоваците" ГЕРБ намери компромисно решение - тв емисиите да преминат към "регионалните центрове с културна насоченост". Така хем ще удовлетворят щенията на крайнодесните, хем няма да изглеждат като ксенофоби в очите на европейските си партньори.
В началото ДПС твърдо се придържаше към лансираната още в изборната нощ теза, че е национална партия с либерална, центристка идеология, която най-пълно олицетворява "евроатлантическите ценности", към които се придържа България след влизането си в ЕС и НАТО. Този нов имидж имаше двояка цел. На първо място - така движението се опитваше да се отърси от дамгата, че е етническа и противоконституционна формация. И на второ място - получаваше възможност да обяви за атака срещу "цивилизационния избор" на България всяко посегателство срещу него от страна на новата власт. Което щеше да изглежда съвсем оправдано, имайки предвид това, че правителството на Бойко Борисов официално разчита на Патриотичния фронт за политическото си оцеляване.
Само месец след изборите обаче ДПС отново започна да се хлъзга към порочния си навик да намесва етническия въпрос всеки път когато се почувства застрашено от новите управляващи. "Създаването и поддържането на разломи чрез противопоставяне на етноси и конфесии е практически взривяване на гражданското общество и подриване на върховенството на закона чрез замяна на политиката на интеграция с политиката на дискриминация и сегрегация", декларира Лютви Местан. И допълни, че това било особено рисковано на Балканите - поредно напомняне за югославската гражданска война, с която партията му ни плаши вече четвърт век, напук на вечните й призиви за мир и хармония между етносите у нас. Естествено, не беше забравен и т.нар. Възродителен процес - депутати от партията внесоха законопроекти, с които искат да се отмени давността за извършените тогава престъпления, както и да се заличат от регистрите насилствено дадените имена на българските мюсюлмани. И това след като за близо 10 г. участие във властта в три различни правителства не направиха нищо по въпроса. Идеята на управляващите за новините на турски пък направо беше обявена за опит да се очертаят
"етнически територии на картата на България".
Като че ли такива няма след продължаващия десетилетия наред процес на гетоизиране на турско-мюсюлманското малцинство. Проблемът на ДПС с новините на майчин език не е в това, че имат "символна стойност", както твърди Лютви Местан, а че представляват демонстрация на политическата й мощ пред нейните избиратели. А приказките за мултикултурализъм и разнообразие кънтят съвсем на кухо - иначе защо ДПС не поиска да има новини и за ромите или пък за руснаците - така и така според консула им във Варна съгражданите му у нас са около 300 хиляди.
Очевидно е, че поне засега управляващите ще превърнат ДПС в мишена. В това отношение тепърва ни очакват големи политически спектакли, особено ако реформаторите спазят обещанието си да създадат парламентарна анкетна комисия "Кой?". Подобни зрелища ще бъдат неизменна част от политическата игра на новата власт, независимо от това дали привижда ДПС като "скрит или спящ партньор", както твърди пенсионираният десен лидер, сега анализатор, Иван Костов. Тревожното е колко бързо се прояви старият рефлекс на Догановата партия да обвързва своите проблеми с етническия въпрос в страната. Което за пореден път доказва колко тънко е лустрото на "националната партия", положено върху етническото й ядро.