Избрани Новини
250 KWh на квадрат харчи панелката за отопление на година
Хоризонтална инсталация за парното - мисия невъзможна у нас
Между 150 и 250 киловатчаса енергия на квадратен метър харчат панелките у нас за година. Това е 10 пъти повече от сградите с близко до нулево потребление, по-известни като пасивни. Тяхната консумация на енергия е едва 15 киловатчаса на квадратен метър.
Лошата новина е, че от 1 януари 2021 година всички нови жилищни сгради у нас трябва да са с близко до нулево потребление на енергия. Това означава енергото или топлофикация да им доставя много малко енергия, а останалото им нужно количество те да си осигуряват сами от възобновяеми източници, включително такива разположени на сградата или в близост до нея. За обществените сгради този срок е от 1 януари 2019 г., съобщи арх. Здравко Генчев, директор на центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект” по време на конференция за пасивните домове.
Иска или не България трябва да се съобрази с новите норми защото те са заложени в европейската директива. Добрата новина е, че всяка страна членка на ЕС сама определя какво означава близко до нулевото потребление. Това право е дадено заради различните климатични условия и нивото на икономическо развитие. В момента се води дискусия на експертно ниво колко високо трябва да бъде вдигната летвата за България. Според арх. Генчев за новите сгради у нас трябва да се заложи ниво от 25-30 киловатчаса на кв. м, за да се брои една сграда за такава с близко до нулевото потребление. За съществуващите сгради пък то трябва да е 35-40 квтч.
Арх. Генчев не посочи каква инвестиция трябва да бъде извършена, за да се постигна такава енергийна ефективност на сградата. Всичко според него зависи какъв срок на живот има тя. За една нова къща, която има повече от 100 г. живот може би е оправдано да се вложат дори 100 евро на квадрат, но за някоя стара къща и 20 евро може да са много, посочи той.
По думите му има погрешно схващане в обществото, че изграждането на такива пасивни сгради е много по-скъпо. Не е вярно, че пасивните сгради са много по-скъпи от другите. Експертът даде за пример първата пасивна детска градина у нас. Тя е в Габрово и откриването й предстои. Анализът показал, че тя е с 6-7% по-скъпа, което ще се изплати за 6-7 г. Икономиите са колосални, тя ще функционира почти без отоплителна система, посочи арх. Генчев.
За панелните блокове такава инвестиция определено си струва, смята експертът. За целта обаче трябва да им се направи качествено саниране. Това означава да не се слага по 5 см външна изолация, а поне 15-20 см. Същото важи и за качеството на дограмата. Ако няма достатъчно средства, това може да става поетапно през няколко години, както вече се практикува в Европа, обясняват специалистите.
При такова цялостно саниране може тръбите на парното да станат от вертикални хоризонтални и да се спре с междусъседските парно проблеми. Здравко Генчев обаче призна, че това няма как да се случи у нас, защото такъв мащабен ремонт на блока означава всички живущи да излязат на квартира за определено време.