“Властта на хората е по-силна от хората във властта”.

Струва ми се, че изживяваме повторно дните след революцията от 1989”, казва румънският писател Флорин Бикан по поводизбирането на Клаус Йоханис за президент на страната. Усещането за свобода и надеждата, която е обхванала хората, са същите, твърди той. Във вторник в Унгария и Чехия имаше големи демонстрации в подкрепа на демокрацията – може би 25 години по-късно отново сме свидетели на промени в тази част на Европа, добавя Бикан.

“Това е революция версия 2.0”, дочувам три дни по-рано сред еуфоричното множество в изборната нощ на Университетския площад в Букурещ. Изрича го момче, твърде младо, за да си спомня свалянето на Чаушеску, докато си прави селфи с приятели пред кръста в памет на загиналите през декември 1989.

Защо победата на един кандидат над друг – най-нормалното нещо в една демокрация, се чувства и изживява от милиони румънци като революционна? Отговорът на този въпрос вероятно се крие в първото послание на новоизбрания президент, който написа в неделя вечер във фейсбук:"Върнахме си държавата"

Да живееш с усещането, че страната ти е отнета, че зад демократична фасада стои мощно задкулисие, което диктува правилата на играта, е чувство познато на толкова много хора в източна Европа. В Румъния, както и в България, 25-те години преход са мъчителни – надеждите за промяна, платени с кръвта на героите на революцията, бързо са попарени, следва разочарование и обезверение, че нещо наистина може да се промени към по-добро.

Премиер на 42 години, женен за красивата евродепутатка Дачиана Сърбу (дъщеря на важен партиен другар), подкрепян от цялата държавна машина и влиятелни медии по пътя към президентския пост, Понта имаше всичко, но направи непростим пропуск, който заплашва да сложи край на цялата му политическа кариера. Къде сгреши?

Допусна много хора да чувстват, че държавата не им принадлежи и че управляващите са виновни за това. Катализатор за тези чувства станаха румънците зад граница. Хората, напуснали страната през тези 25 години заради унизителните условия на живот, отново бяха унизени от собственото си правителство дори и на хиляди километри разстояние. Още на първия тур румънците в чужбина бяха принудени да чакат на огромни опашки и да пропътуват стотици и дори хиляди километри, за да могат да гласуват.

Социалдемократите, наследници на бившите комунисти, никога не са били популярни зад граница и подозренията бяха, че тяхното правителство нарочно еограничило броя на секциите за диаспората. Проблемите с гласуването в чужбина на 2 ноември струваха поста на външния министър Титус Корлъцян, който предпочете да поеме вината върху себе си в опит да освободи от отговорност премиера-кандидат Виктор Понта. Последният обаче отказа да разкрие допълнителни секции между двата тура и миналата неделя ситуацията бе още по-драматична – в Мюнхен хората започнаха да се струпват пред секцията от събота вечер - около 12 часа преди началото на изборния ден, в Париж недоволните избиратели, които така и не успяха да пуснат бюлетина, бяха разпръснати след края на изборния ден от жандармерия с помощта на сълзотворен газ.

Докато близките до властта медии или не споменаваха за гласуването в чужбина, или твърдяха, че вече няма опашки пред секциите, социалните мрежи вряха и кипяха. Допълнително масло в огъня наля новият външен министър Теодор Мелешкану, който се задържа на поста едва седмица. Той обяви, че много румънци нарочно са отишли на екскурзия в чужбина в деня на вота, за да създават опашки, а после посъветва сънародниците си от Виена да се разходят до Братислава или Бърно, ако чак толкова не им се чака опашка в австрийската столица. Резултатът бе неочаквана мобилизация и активност, надхвърляща 62%, което позволи стопяването на сериозната разлика от 10% в полза на Понта от първия тур.

Ключова бе ролята насоциалнитемрежи, благодарение на които румънците от опашките пред секциите в чужбина успяха да уведомят сънародниците си в страната на какво са подложени, само защото искат да упражнят конституционното си право на глас. Резултатът бе лавина от споделена информация, която буквално помете дезинформациите на някои традиционни медии, правейки ги да изглеждат жалки. В яда си един от коментаторите на близката до властта телевизия Антена 3 обвини за резултата на изборите “масовото промиване на мозъци в интернет”.

Същата телевизия, чийто собственик е в затвора за пране на пари, е сред най-яростните критици на Националната дирекция антикорупция успяла да вкара в затвора немалък брой висши политици, начело с дипломния ръководите на Виткор Понта – бившия премиер Адриан Нъстасе. Един от най-големите страхове на противниците на Понта бе, че след евентуалното му избиране за президент, съпартийците му ще серазправят с антикорупционната прокуратура, която разследва много от тях.

Закон за амнистията, който би освободил от отговорност много политици, бе внесен в парламента и изчакваше удобния момент да бъде гласуван. В телевизионен дебат Клаус Йоханис предложи на опонента си извънредно заседание на парламента, на което този законопроект да бъде отхвърлен веднъж завинаги още преди втория тур на изборите, но предложението му не бе прието. Законопроектът все пак бе отхвърлен този вторник само с един глас против. Оказа, че повечето депутати, които преди изборите бяха поддръжници на амнистията, след избирането на Йоханис са преживели неочакван катарзис и вече са на мнение, че за корупция се полага затвор.

Това може да се приеме и за първия управленчески успех на Йоханис. Въпреки че ще стъпи в длъжност в края на годината, първото искане на новоизбрания президент бе именно парламентът да отхвърли законопроекта и се видя, че депутатите от всички партии се съобразиха с него. Без съмнение, успехите на румънското правосъдие в борбата срещу корупцията и ясния политически ангажимент на новия президент за продължаването на този курс, няма да останат незабелязани от Европейската комисия, което изпраща топката далеч в полето на България, споделяща същия механизъм за мониторинг в областта на правосъдието.

Затова нека се замислим дали и ние нямаме нужда от наша си “революция версия 2.0” – понятие, създадено от Ваел Гоним, мениджър в Гугъл от египетски произход, който казва “Властта на хората е по-силна от хората във властта”. Революция, с която използвайки инструментите на демокрацията, гражданите да поискат ефективно правосъдие и реална борба срещу корупцията.