Нов закон връща училищата за “сендовчета”

Ден след като просветният министър проф. Тодор Танев обяви, че вносител на закона за училищното образование ще бъдат депутатите, на страницата на парламента се появи новият законопроект. Негов пръв вносител е бившият зам.-министър на просветата от ГЕРБ Милена Дамянова, която се очаква да бъде и председател на образователната комисия в Народното събрание. Проектът запазва значителна част от почти гласувания в 41-вото народно събрание законопроект на ГЕРБ, но е претърпял и някои промени.

Основно образование - в седми клас, и гимназия, разделена на два етапа. Новият законопроект, внесен от депутати на ГЕРБ, слага точка на спора кога ще се взема първата диплома - в седми, осми или девети клас. Депутатите се връщат на варианта по-ранно получаване на основно образование. Първият гимназиален етап ще обхваща осми и девети клас, а вторият е от десети до 12. Въвежда се вариантът да има т.нар. смесени училища, които могат да обучават до десети клас. Това е начинът в по-малките селища децата да бъдат задържани в класните стаи, без да им се налага да пътуват до друг град. 
В последния етап на гимназията учениците ще могат да се профилират, като за първи път училищата могат да правят учебните си планове сами. Държавата ще им задава само броя часове, които децата трябва да изкарат за една учебна година. Директорите обаче могат да решават дали да слеят тези часове в блокове например един ден да се изучава само математика или информатика, друг ден - литература. Част от програмите в някои модули могат да се правят съвместно с висшите училища или бизнеса. Новост обаче е въвеждането на още един национален изпит - след десети клас, когато се завършва първият етап на гимназията. При това оценките там могат да бъдат и само в брой точки, които не се приравняват към шестобалната система. На децата до трети клас няма да се поставят количествени оценки. До четвърти клас пък децата не повтарят класа, дори да имат ниски резултати. За тях обаче задължително се организира обучение през лятото. За професионалните гимназии се осъществява отдавна желаната мечта вместо втора матура да им се признава оценката от изпита по съответната професия. От години техникумите имат ниски резултати на матурите, защото в последните класове почти не учат общообразователни предмети, а накрая държат изпити по тях.
Новост е, че законът въвежда и така наречените "иновативни училища". Дамянова даде за пример някогашния модел, създаден от Благовест Сендов, където децата могат да учат по експериментални програми, използващи нови методи на обучение. Това е добър начин например математическите гимназии да организират подготовката си по начина, който искат, каза тя. Програмите обаче ще трябва да бъдат утвърждавани от министерството, за да има гаранции, че държавата упражнява контрол. Законът въвежда и много по-ясно разграничение за това кои гимназии могат да се кичат с титлата "езикови" . Това са само школата, в които поне три предмета извън самия чужд език се преподават на него. Сега много от школата обявяват чуждоезиков профил и родителите се лъжат, че децата им научават примерно английски еднакво добре като в Първа английска гимназия. С разграничението ще бъде ясно къде подготовката е качествена.
Сериозни промени има и по отношение на детската градина, като ГЕРБ е отстъпил от позициите си тя да бъде задължителна от четиригодишна възраст. Този текст, включен в предишния закон, предизвика бурното недоволство на родители, които предпочитат да дадат ранно възпитание на децата си в семейството. Сега детската градина ще става задължителна от петгодишната възраст на детето, като същевременно е посочено, че тя може да се осъществява и "в самостоятелна форма". Може да бъде и почасова - тоест родителят да води детето си няколко часа на ден, за да се социализира. Освен това детските градини могат да решават да осъществяват сезонно или съботно-неделно гледане на деца като допълнителна услуга, предлагана на родителите.
Законът се връща и към идеята държавата да финансира частните училища, като отпуска на учениците в тях същата сума, която се полага и на децата в общински и държавни школа. Частниците, които искат да се възползват от това, трябва да подадат специално заявление. След това обаче те няма да имат право да прибират допълнителни пари от родителите за обучението, за което плаща държавата. Могат да се искат само такси за дейности извън уроците -спорт, кръжоци, охрана, транспорт и други. Очаква се благодарение на това част от частните школа да свалят цените си и повече семейства да могат да се възползват от този вид образование.
Училищата вече няма да бъдат задължени и да организират занималня след четвърти клас. Те могат да го правят само ако имат възможности за това и ако има желаещи родители. В момента всяко школо е задължено да предлага тази услуга за петокласници и заради това част от училищата свиха приема си в първи клас, а други преграждат коридори, за да създадат нови класни стаи. 
В закона вече са записани и допълнителни начини на обучение - дистанционна и дуална (обучение чрез работа) за учениците от професионалните школа. Онлайн обучение учениците могат да получават едва след осми клас. Чрез нея български дипломи могат да вземат и деца, които живеят в чужбина. На изпити обаче трябва да се явяват лично.