Според гилдията написаните от софтуер новини не са заплаха, а възможност за журналистите

Доскоро се смяташе, че основните заплахи за медиите в класическия им вид са интернет и гражданската журналистика - новините, които хората "правят" сами. Всеки с мобилен телефон и профил в "Туитър" може да се превърне за минути в световна сензация, отразявайки събитие, случващо се със или около него. И то много преди репортерите да се доберат до него. Не им стигаше това, но сега журналистите са изправени и пред друго предизвикателство - машините. От години се говори, че компютрите ще започнат да пишат новините. Това вече се случва. Когато на 17 март в САЩ в 6.25 часа сутринта става земетресение, три минути след труса първи за него съобщава "Лос Анджелис таймс". Всъщност новината е написана от алгоритъма Quakebot, създаден от програмиста и журналист във вестника Кен Шуенка. Новината звучи съвсем нормално, като написана от репортер - съдържа информация за часа на земетресението, силата и епицентъра, като се позовава на данните от Американския институт за сеизмологични проучвания. Написана е обаче в предварително подготвен шаблон.

Пробивът се случва почти 40 години след като първият алгоритъм за произвеждане на новини е създаден в университета "Йейл" през 1977 г. От лятото и "Асошиейтид прес" обяви, че ще започне да използва друг софтуер - Automated Insights, за финансови новини. АП се надява, че благодарение на него ще успява да публикува 10 пъти повече новини, отколкото досега. Напълно е възможно, защото според изчисленията, ако за определено време репортер може да произведе около 300 дописки, то за същото време машината може да напише 4400. Директорът в световната информационна агенция Лу Ферара обяснява, че целта не е да се заместят репортерите. Напротив, според Ферара машината ще им позволи да имат повече време за по-съществената част от журналистиката - да идентифицират тенденциите и да ги обясняват, да правят репортажи. Към момента АП използва успешно софтуера си за спортни новини с резултатите от мачове, но Ферара се надява и други новини по шаблон да започнат да се пускат скоро.

Темата за "роботизираната" журналистика беше акцент и на тазгодишния Международен журналистически конгрес във Виена. Журналисти и медийни анализатори бяха категорични, че софтуерът не е заплаха за журналистите, а напротив - възможност. "След като в САЩ някои спортни и икономически новини вече се генерират от софтуер, се появиха страхове, че роботите "убиват" журналистите, "вземат им хляба", което, разбира се, е смешно. Машините няма как да заместят изцяло репортерите в това, което те правят. Но в някои по-прости процеси в работата им може би... Помислете - ние като журналисти понякога действаме като машини: преценяваме дали нещо, което се случва, е важно, дали си заслужава да се развие, или пък е маловажно и го зарязваме. Това може да стори и софтуерът. Смятам, че ние не трябва да се фокусираме върху нещо, което машините могат да направят много по-бързо и по-евтино и което често е досадно за репортерите.
Трябва да се фокусираме върху това, което наистина има значение и в което машините няма да могат никога да ни заменят - да бъдем на мястото на събитието, да предаваме емоциите от истинските истории, да интервюираме реални хора", коментира немският журналист Фредерик Фишер.

Фишер е разработил платформата tame.it заедно с програмисти и журналисти. Тя се базира на алгоритъм, който може да отсява безкрайния поток от съдържание в "Туитър". Сред клиентите на tame са и "Ню Йорк Таймс", Би Би Си и други медийни компании. Фишер е произвел код, чрез който непрестанният поток от съобщения в "Туитър" може да се сортира по определени критерии - тема, хаштаг и др. По всяко време сортираните туитове могат да се видят за период от 24 часа назад. "Всеки, който ползва "Туитър", се е сблъсквал с това, че където и да отиде, вижда само последните съобщения и не знае какво изпуска назад. Ние използваме алгоритъм, който филтрира например десетте най-уместни теми или пък потребители за вас. Затова вече не отварям "Шпигел" или други вестници с акаунт в "Туитър", защото tame филтрира най-важното за мен", обяснява журналистът.

За медийните компании това означава, че този алгоритъм им позволява да разберат какво е важно за хората онлайн, които ги следват в "Туитър" - анализира се всичко, за което последователите им говорят, и се генерира информацията, която те дават за продукта на съответната компания. Според създателите на алгоритъма това е особено ценно за специализираните журналисти, които искат да достигнат до определена аудитория, за да знаят какво вълнува читателите им и какво обсъждат те. За самите журналисти е полезно и защото им сортира статии според техния интерес, и то в реално време - нещо, което "Гугъл нюз" например не може да прави прецизно, защото не може да отсява новините в реално време
 Бизнес моделът на tame е да продава достъпа до анализите за марките - какво техните последователи говорят, мислят и т.н. Потребителите могат да си направят безплатна регистрация и да публикуват на стената си, но ако искат да видят какво другите потребители говорят за тях, трябва да си платят, обяснява Фишер. 

В САЩ най-известната компания за автоматичното генериране на текст е "Нарейтив сайънс" и "Форбс" работи с нея от 2011 г. Според един от основателите на "Нарейтив сайънс" Крис Хамонд бъдещето на машините в журналистиката ще е истински възход. Хамонд предрича, че до 90% от новинарското съдържание ще се генерира от алгоритми след петнайсетина години. Шуенка също твърди, че технологията няма да е заместител на репортерите, а средство за по-бързо разпространяване на определен вид новини. Всъщност, макар и програмата Quakebot да нашумя покрай "отразяването" на земетресението, "Лос Анджелис таймс" използва отдавна софтуер, за да отразява новините за местните убийства. Вестникът използва подобни "роботи", за да отсява криминалните случаи, които имат "новинарска стойност", тоест тези, които си струва да се разровят. Базирайки се на събраните автоматично факти, след това репортерите могат да разширят новината, да добавят емоционални свидетелски разкази и т.н. Нещо, което очевидно машините не могат.

Така че подобни алгоритми могат да се използват в редица теми - университетски класации, заседанията на общинския съвет... За да се случва това, софтуерът трябва да използва достоверна база данни - както в случая със земетресението Quakebot използва данните от Американския институт за сеизмологични проучвания. Разликата между репортера и робота обаче, смятат анализаторите, заради която не могат да бъдат заместени хората, е, че машината може само да отразява фактите, но не и да поставя въпроса защо, тоест да обяснява събитията, да ги поставя в контекст. Според Шуенка "роботите няма да изядат хляба на журналистите, но ще направят работата им по-интересна".

И все пак според някои проучвания в следващите няколко десетилетия половината от позициите в САЩ ще бъдат автоматизирани, което не предполага особено розово бъдеще нито за репортерите, нито за редактори и пр. В Япония това лято дори създадоха робот, който може да чете новините по-добре от хората. В САЩ индустрията с алгоритмите за писане на новини е доста развита, но вече и в Европа новата концепция за набиране на информация, произвеждането и разпространяването й набира сила. Традиционните медии наемат стартиращи компании от Германия, Финландия и Ирландия за услуги, които те самите не могат да си осигурят. Тези малки компании помагат на медиите да открият, отсеят, организират, произведат и разпространят различни форми на съдържание като снимки, видео, графики или пък най-важните съобщения в "Туитър".

На срещата на журналистите във Виена бяха представени няколко нови приспособления за произвеждане на журналистическо съдържание от машини. Финландската компания Scoopshot (www.scoopshot.com) например ускорява и опростява начина, по който издатели и производителите на различни стоки брандират продуктите си със снимки. Фирмата използва аутсорсинг модел, за да доставя снимки на клиентите си чрез мобилно приложение. Тази услуга се ползва от "Дойче веле", но също и от големи мобилни оператори, световна компания за бира, "Гугъл" и др.