В дните на Балзак, Достоевски, Дикенс и Толстой времето минаваше много по-бавно, казва френският романист

Нобеловият лауреат за литература за тази година Патрик Модиано днес получи официално паричната си премия от 8 милиона шведски крони от Шведската академия. Той, естествено, произнесе речта си на френски език. Модиано говори за голямата промяна - във виртуалния и бърз свят съвременните автори трудно могат да се фокусират върху бавното писане, така както са го правили Балзак и Толстой. Ето част от речта на Модиано.

"Днес имам чувството, че паметта е все по-несигурна в себе си в безкрайната битка срещу амнезията. Този слой, това забвение, което обгръща всичко, означава, че ние можем да уловим само фрагменти от миналото, несвързани следи, мимолетни и неразбираеми човешки съдби. И въпреки това призвание е за романиста, когато се срещне с този бял лист на забвението, да направи поне някои думи видими отново. В дните на Балзак, Достоевски, Дикенс и Толстой времето минаваше много по-бавно, отколкото сега. Тази бавна скорост помагаше на романиста да се съсредоточи и да използва енергията си по предназначение. Времето се ускори много оттогава, което обяснява разликата между издигащите се литературни кули и катедрали оттогава и безочливите фигури на днешното творчество.

Моето поколение беше преходно. Бъдещите поколения писатели, родени в ерата на интернет, мобилни телефони, имейли и социални мрежи, ще изразяват литературата в свят, в който всеки е вечно свързан с всичко около него и социалните медии изяждат онази интимност, която дава дълбочина на всяка индивидуалност и може да даде главната тема на един роман. Но аз ще остана оптимист за бъдещето на литературата".